Не е трудно да се види защо представата на Христос за новия свят бързо е изоставена след смъртта му. Налагало се реалистите да я променят.

Никой не можел да изведе божествения план според намеренията на Иисус, защото всички били вкопчени в стария свят и уловките му изглежда били неизбежни. Тази огромна пропаст между реално и идеално никога не бива затворена. В ранните години на деветнадесети век големият датски философ Сьорен Киркегор бил измъчван от въпроса как да се живее според Иисус. Киркегор заключава, след години страдания, че християнството не е сравнимо с живота на обикновените хора.

Киркегор нарича една от най-значимите си книги Или/или, илюстрирайки колко дълбок е разколът между удобния живот на материалиста и радикалните ценности на Иисус. И все пак самият Иисус е примерът на ученията си. Буда казва: „Който ме вижда, вижда учението“. Същото се отнася и за Иисус. Той живял в Христово съзнание и учението му произтича пряко от състоянието му на осъзнаване.

След години на интерес към богосъзнанието съм уверен, че Иисус е имал способността да ни посочи пътя към просветление. „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ви Отец“ /Евангелие от Матея, 5:48/. Западната култура приема Иисус за свой пример и неговото мислене й дава ценностната система как да се живее /и обича/. Ние обаче не живеем във време на съвършенство – далеч сме от това и първоначалният импулс, даден ни от Иисус, е изчерпан.

Когато четете Новия завет за просветление, вниманието ви се променя драстично, от молитва и преклонение до себе-трансформация. Подобно тълкуване би ужасило някои християни: „Какво, без повече Коледи? Без Великден?“ От една страна, опасенията им са оправдани. Пътят към богосъзнание е самотен, изключително индивидуален, личен път. Без ваканции. Но отплатата на този път е безмерна и е добре да си напомняме, че Иисус също не е празнувал Коледа.

„Аз съм светлината“

Наистина ли свързваме Иисус с просветлението? Най-добрият начин да разберем това е да се изследват собствените му думи. В евангелията Иисус отделя много време, обяснявайки себе си на хората, които озадачавал. Казва, че е Божия Син, Месията, Христос. Но тези думи се превръщат в думи на църквата. Те дават на Иисус титла, а интересуващото ни е нещо по-лично.

Това, че се е наричал Човешки Син, е лично – то означава смиреност и вяра в общото с обикновените хора. Но Иисус ни казва много повече за себе си, изричайки: „Аз съм светлината“ /Евангелие от Йоана, 9:5/. Физически светлината е онова, което виждате сутрин при събуждане. В мистичен смисъл, тя е онова, което виждате, след като се пробудите за душата си. Светлината дава живот и сочи пътя през тъмнината. Иисус е имал предвид всички тези неща. По-вълнуващо обаче е намерението му да издигне останалите до същото ниво, както когато казва на учениците си: „Вие сте светлината на света“ /Евангелие от Матея, 5:12/. Целта му е да просветли другите, но между него и останалите зейва огромна бездна – пропаст между тъмнината и светлината, и животът му е продължително усилие да накара хората да осъзнаят, че са в тъмнина и че трябва да се пробудят.

Широко обсъждано е какво казва Иисус със „светлината“. Когато използва думата, той дава предимство на всеки оттенък на значението, доколкото е служило на целта му. Следователно никое негово просто изказване не е наистина просто. Да допуснем, че Иисус е бил само светлина, не е имал земна личност, независимо че е изглеждал както всеки друг. Който е изцяло от светлина, няма опора в света. За него материалните обекти са илюзия. За него нуждата от пари, храна, подслон и останалите земни неща са сведени до минимум. Той не се страхува от болка или смърт. Най-вече, той разбира, че истинската природа на живота е любов, тъй като любовта е същността на светлината.

Иисус притежавал всички тези качества и намерението му било те да станат и наши с постигане на богосъзнанието. Несъответствието между Иисус и слушателите му не било  празно пространство, което да прескочат. Напротив, начинът му на живот противоречал на всичко, което познавали, в което вярвали и почитали. Иисус поругавал законите, парите и начина, по който светът съществувал.

В древна Индия илюзиите се отнасят до закони, пари и света сам по себе си и са назовавани с термина avidya или „невежество“ /буквалното означава „неистина“/; vidya на санскрит означава „истина“ или „мъдрост“/. Наместо схващането, че мъдростта е присъща единствено на месията, би трябвало да приемем думите на Иисус буквално, когато той казва: „Вие сте светлината на света“. Иисус равнопоставя нашата съдба със своята. Богосъзнанието отваря път за нас. Страданието не означава да се наруши законът, да се отричаш от парите или да напуснеш света.

То е със смисъла да се погледнат тези пречки като чиста илюзия.

Превод от английски Мая Атанасова