НЯКОЛКО ПО МИЛОСТТА НА СЛУЧАЯ ЗАПАЗЕНИ ПИСМА ДО МЕН

Без категория

Не знам как успях да вляза в една стара пощенска кутия, но намерих вътре писма от поета Ивайло Иванов. От края на 2013 година, когато той беше още жив.

„27.10.2013 10:06 Ивайло Иванов. също коментира своето състояние.

Ивайло написа: „Да, русалките ме държат над водата… Чрез моя поглед – не чрез ръцете си. Като ида в чужд град, любимото ми нещо е да седна на централна улица и да наблюдавам хората около мен. Е, не всичките, а тези, дето насищат с чувствена красота душата ми. Това е въздухът за моята душа и тя чрез тях се храни, диша и се изцелява…“

Прочетете още НЯКОЛКО ПО МИЛОСТТА НА СЛУЧАЯ ЗАПАЗЕНИ ПИСМА ДО МЕН →

Наталия Андреева – СТИХОВЕ

Литература, Публикации Наталия Андреева,

РАЗРАСТВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА

Животът ни напуска и ни глътва здрачината,
довчерашното нищо продължава в нищо –
така се умножава и разраства празнотата
или така илюзия илюзия прикрива.
Заблуда е да търсим продължение чрез тялото,
по този път смъртта е вечната награда.
И фокусник е онзи, под чиито пръсти
расте дете дръвче. Цъфти. И се разпада.

Прочетете още Наталия Андреева – СТИХОВЕ →

Добромир Тонев – СИНЬО РАВНОВЕСИЕ

Литература, ,

/поема/

Мой двойнико, тогава бях с чертите ти,
тогава ти бе малък като мене,
отваряха се за света очите ни
и синьото им пееше в зеленото.
Бе весел цирк животът! Беше тръпка!
Крещях и пях под пъстрата палатка!
За всяко представление ме къпеха
на слънчогледа душовете златни.
Прочетете още Добромир Тонев – СИНЬО РАВНОВЕСИЕ →

Наталия Андреева – ЗА МАНОЛ И ДАЛЧЕВ

In Memoriam, Литература,

/8. 3. 1975 – 8. 3. 2025/

Точно преди половин век, в нощта срещу този ден, аз и Манол – двама млади прощъпулника в поезията от Бургас – пътувахме с влака към София. Целта ни беше една – да отидем при Атанас Далчев и да го помолим да прочете стиховете ни.

Атанас Далчев

Атанас Далчев /1904 – 1978/

Аз бях почти на 20, той – на малко повече. Само двама съвсем млади наивници могат да извършат такава щуротия – да се натресат сутринта в дома на любимия си поет – без уговорка по телефона, без разрешение. Диви времена, нали!?

Прочетете още Наталия Андреева – ЗА МАНОЛ И ДАЛЧЕВ →

Наталия Андреева – РЕКВИЕМ ЗА МАРИОН

In Memoriam

Марион Колева
Странстващ разказвач на приказки.
Член на Ордена на Мартеницата.

Марион, дъщеря й и съпругът й.

Няма да спомена колко съм тъжна, макар че тъгата ме е затиснала отвсякъде. Месеци не писах във Фейса и изтрих приятелската си листа, поради постоянните атаки, на които бях подложена от неизвестен ми профил. На 10 ти април 2023 г. съм се оттеглила, показва справката, и едва наесен същата година  започнах да възстановявам контактите си отново.

Прочетете още Наталия Андреева – РЕКВИЕМ ЗА МАРИОН →

Блага Димитрова СТИХОВЕ

In Memoriam, Литература, , ,

Блага Димитрова в ранната си младост

СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БЛАГА ДИМИТРОВА /1922 -2022/

 *  *  *
Люлее ме копнеж от детството.

Да срещна Бъдни вечер.
Сняг от сбъднат спомен
се рои на светулки у мен.

Край постната трапеза
свещ от свещ се пали
и душа от душа.

Прочетете още Блага Димитрова СТИХОВЕ →

БЯГСТВО ОТ НИРВАНАТА НА РАЗПАДА

За Наталия Андреева, Интервюта, Публикации Наталия Андреева, ,

АНКЕТА НА БОРЯНА ВЛАДИМИРОВА С НАТАЛИЯ АНДРЕЕВА
ОТ КНИГАТА „Литературни анкети – 18 поети от 80-те„

  1. Какви уроци дава смъртта в поезията Ви?

Смъртта е онова събитие, което в младостта ни се случва винаги на другите, причинявайки къде по-трайни, къде по-кратки неуюти в душата ни. Кипежите на тялото ни мамят, че ни чака земна вечност и ние отпъждаме далече мисълта за нетрайността на материята. После, с всяка загуба на близки и приятели, черният човек придобива все по-реални очертания, докато накрая се материализира в плът и кръв и предяви правата си на наш единствен наследник. Когато тялото е младо, то се опитва да води диалог със смъртта. С напредването на възрастта става все по-ясно обаче, че тя е недиалогична и монолозите ни пред нея се обезсмислят.

Прочетете още БЯГСТВО ОТ НИРВАНАТА НА РАЗПАДА →

Ирен Михайлова – ПОЕЗИЯ СЕПТЕМВРИ

Литература

“В светлина и обич”, акрил върху платно, Ирен Михайлова, 2023

“Откъм пътя – светилище”
Откъс от „Откъм пътя“

ОТКЪМ ПЪТЯ

Като слънцето дето ме огрява
И да не изгряваш
Щом ми е хладно
Отварям албума
Вече се мръква
Рукват сълзи във чашата с вино
И плача с гърди и със сърце
А душата ми се пълни
Тъгата прелива в радост
И помня
Че горе на прозореца откъм пътя
Където стоеше
И като птиче гледаше
Врабците кацнали на стълба
Прозореца и днеска е отворен
И вратата
И врабец може да влезе
И дете
И пътник
И да се измие на чешмата
И да поседне
И пак ще има смях
И ще има песен.
Само да си дойда
Да застана горе
На ония прозорец
Откъм пътя – все отворен.

Прочетете още Ирен Михайлова – ПОЕЗИЯ СЕПТЕМВРИ →

Дамян Пейзон – ПОЕЗИЯ

Литература, , , , ,
Дамян Пейзон (Damien Paisant)

Дамян Пейзон (Damien Paisant) е френски поет, актьор и хуморист, автор на три издадени стихосбирки и на множество публикации във френски литературни списания.
Роден през 80-те години, работи и живее в Париж. Завършва бакалавър по психология и по-късно школа по актьорско майсторство. Играе в ситкоми и късометражни филми, свири на пиано и композира музика, която акомпанира експерименталната му поезия.

Прочетете още Дамян Пейзон – ПОЕЗИЯ →

Ирен Михайлова – ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ

Литература, ,

ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ

Мрачината спи
На прага на съня ми тъй дълбок
И щом теглото му над миглите трепери, Здрачината в унес сладостен пробужда.
Мрачината спи
Вълшебна длан под спомена се плъзва и грабвайки дебелите платна изхлузва
Зяпналата Тишина.
Голота вълшебна, Мрачина-потребност,
Прегърни ме, силно притисни в дланите ми древния си страх
Прочетете още Ирен Михайлова – ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ →