СИВООКИЯТ КРАЛ

Слава на теб, безизходна печал!
Вчера умря сивоокият крал.

В тази есенна нощ странен смут ме обзе.
Мъжът ми се върна и спокойно подзе:

– „От лов го донесоха… Паднал по гръб.
Трупът му открили до стария дъб!

Горката кралица. И тя овдовя…
В една нощ, тъй млада, съвсем посивя.“

От камината бавно лулата си взе.
В кабинета си влезе, равнодушен съвсем.

Свойта щерка любима ще събудя сега
и в очите й сиви ще погледам с тъга.

А тополите вънка нашепват с печал:
„Не ще видиш вече в света своя крал.“

Превод от руски Мария Грубешлиева

* * *

Тъмната тераса
и в дървото – птица…
А на мойта маса –
мъжка ръкавица.

Лампите са жълти.
Нощем шум витае.
И не си дошъл ти,
а защо – не зная.

Утре чакам ясно
слънце златокъдро.
Всичко е прекрасно
и сърцето – мъдро.

Глъхне в самотата
от боязън смътна…
Четох, че душата
уж била безсмъртна.

Превод от руски Иван Николов