ПРЕКОСЯВАНЕТО НА УТРОБАТА

Парашутистът свива инстинктивно крака преди момента на докосване на земята и това се нарича „отказ от приземяване„. Но той рискува да счупи краката си, защото е необходимо да ги свие при приземяването, за да омекоти удара. В стремежа си да се предпазим ние се излагаме на допълнителна опасност.

Същото се отнася и до преражданията. Понякога сме изкушени да отбягваме определени ситуации. Някои хора трудно преминават през майчината утроба, за да достигнат предишни съществувания. Убедени са, че спомените от ембрионалния период са толкова крайно неприятни и не искат да се връщат там. Други, сред които и психоаналитици, твърдят, че всички изпитваме „носталгията по зародиша“ и желаем да се потопим отново в нежната и топла среда на околоплодната течност. Това за съжаление не е вярно!

Някои майки са подложени на изключителен стрес, пушат по две кутии цигари на ден, не могат да понесат самотата, живеят с мъж, когото не обичат, или се бунтуват срещу перспективата за дете, което ще им бъде в тежест. Зародишът усеща това още от първите седмици. Неговите възприятия са изключително изострени. И понеже не може да разсъждава, той е принуден да следи внимателно всичко, което става във външния свят. Неговото оцеляване зависи от това, независимо че е безсилен.

Понякога може да изпаднете в състояние на „отказ от утробата„, т.е. да откажете да си възвърнете спомените от месеците преди раждането. Би било жалко, тъй като преодолеете ли тази трудност, ще напредвате с много по-голяма лекота в своя експеримент. Освен това е напълно безопасно.

Техника за преминаване през утробата

След като се отпуснете, спомнете си нещо от времето на вашите петнадесет години. Съсредоточете се върху тези спомени в продължение поне на четвърт час. Спомнете си имената на ваши приятели, това, с което сте се занимавали по онова време, какви дрехи сте носили.

После извикайте някакъв спомен от десетгодишната си възраст. Коя сцена ви е впечатлила? Изживейте я в настоящето; като продължавате да говорите на глас. Почувствате ли, че емоцията се надига, оставете я да се прояви. Пейте, викайте, плачете, ако имате желание за това. Не се цензурирайте. Не давайте оценка на онова, което изричате. Разговарят ли с вас? Какви хора ви заобикалят? Какво искат от вас? Какво изпитвате?

Кажете какво ви тежи на сърцето. Като свършите с изследването на един спомен, преустановете постепенно сеанса и се върнете към действителността.
Друг път си спомнете нещо от времето на вашите четири години. В кой град се намирате? Какъв е климатът, декорът на улиците, пейзажът? Какво се е случило през този ден? Чувствате ли се обичани? Обичате ли някого? Мразите ли някого? Изпълнени ли сте с радост или с ярост? Отегчавате ли се? Къде са родителите ви? Какво правят те? Какво правите вие?

Някои дни могат да ви послужат за отправни точки: първи учебен ден, ваканция на село, рождени дни, гостуване на близки… Говорете на глас в сегашно време. Когато изживеете конкретен спомен, спрете сеанса и мислете за друго. Направете изводите едва на следващия ден. Важно е да не предприемате нищо, свързано по някакъв начин с чувствата, които сте изпитали. Не тичайте на телефона, за да разкажете преживяното на някоя приятелка. Оставете споменът да узрее, да намери мястото си на повърхността на паметта.

Следващия път ще можете да стигнете до майчината утроба. По принцип тази техника ще ви помогне да откриете по-близки прераждания, често дори предишния си живот. Преминаването през утробата не е наложително, но дава отлични терапевтични резултати. Възможно е да се озовете директно в предишен живот. Разбира се, в такъв случай останете в него и се опитайте да се върнете към майчината утроба на по-късен етап. Това ще ви позволи да изживеете отново раждането си и да видите много от своите представи в нова светлина.

Жослин предприе това пътуване, вместо да понася постоянно омразата на майка си и да я мрази, макар че тя бе покойница вече пет години.

Тридесетгодишна, със свободна професия, изпълнена с енергия, общителна, в продължение на четири години Жослин се подлагаше на психоанализа, която промени коренно живота й. Наложи й се на три пъти да започва отначало. Никога по време на сеансите тя не се съгласи да се върне към спомените от времето, когато е била зародиш.

„Добре съм. Храня се добре, защитена съм. Дишам, дишам през пъпа. Знам, че има друг, външен свят. Навън нещата не вървят добре, майка ми е много напрегната…“
Жослин цялата трепери.
„Тя се,качва по някакво стълбище, мръсна е, влиза в някакъв отвратителен апартамент, майка ми е уморена, съсипана, баща ми го няма, аз съм съсипана, дрогирали са ме! Тя се опитва да ме отрови! Натъпкала се е с някакви хапчета, ужасно е, изтощена съм!“
Жослин се съпротивлява яростно върху канапето.
„Вкарват нещо… Ужасно женско лице е наведено над мен! Не!“

Следват викове.
„Тя се опитва да ме убие!“
Жослин крещи отново.
„Ще се опита пак! Няма да успее!“
Смее се с луд, истеричен смях, изпълнен с омраза и презрение.
„Вече не ме е страх! Ужасната жена казва, че съм здраво закрепена. Тя не успява!“
Жослин се смее, вече по-спокойно.
„Тя спира. Майка ми й говори. Не успяха. Аз победих, победих!“
Изведнъж се отпуска, дишането й се успокоява, става и направо започва да подскача от радост.
„Победих, победих — повтаря тя. — Жива съм!“

Макар и единствено дете, Жослин не била желана. Била дочула в детството си слухове за някакъв неуспешен аборт. Винаги била уверена в това, макар майка й да отричала постоянно. Тя се родила, както казва, „мразейки майка си„.

„Мразех я още като малка. Тайно я упреквах, че не ме обича истински, че се е опитала да ме убие. Винаги съм се страхувала до смърт от абортите. Разболявам се, когато видя игла. Не шия, не плета. Не бива да се разчита на мен за кръводаряване… Нещо като игла или може би метална пръчица се мъчеше да ме промуши. Аз се свивах, но не можех да им избягам. Скрих се в другия край на утробата.“

Няколко дни по-късно силната емоция беше преодоляна. Освободеното напрежение бе допринесло за катарзиса. Жослин прости на майка си след смъртта й. От три години тя не е изпитвала омраза към никого.

Зародишите искат да се родят, защото трябва да натрупат познания. Не е известно зародиш да се е самоубил, макар че понякога избира да се отдели от утробата, отровен или разочарован от грижите и притесненията на майката…

Тук би трябвало да се подчертае ролята на бащата по време на бременността. Бебето се запознава с него, през първите месеци на бременността, когато той продължава да се люби с майката. Дарявайки щастие на майката, бащата прави и зародиша щастлив и създава здрава връзка с него, която силно ще смекчи едиповите проблеми.

За разлика от Жослин Фредерик е имал прекрасни мигове в майчината утроба. Той е двадесет и осем годишен, програмист, неженен.

„Чувствам се великолепно! Плувам. Напомня ми за ваканцията в Гърция, когато карах сърф. Хубаво е. Всичко е спокойно. Понякога чувам музика. Майка ми ми пуска приспивни песни, детски песнички, класическа музика. Често ходим в някаква голяма градина. Странно, струва ми се, че аз също виждам дърветата, статуите, фонтаните… Пролет е. Понякога баща ми е тук. Говори за мен. Пита кога ще изляза. Знам, че моментът наближава, но не бързам, чувствам се толкова добре… Всички са много мили.

Майка ми си покрива корема, когато й е студено. Вечер татко шепти. Говори нежни неща на мама. Без да подозира, че аз чувам всичко! Намирам това прекрасно, иска ми се да продължи… Сега трябва да изляза. Малко е трудно, но майка ми се напъва с всички сили. Татко го няма. Татко, защо не си тук? Раздвиждвам глава, засилвам се, ужасно е топло, влажен съм, чувствам се гол, сякаш около мен вече няма течност. Виждам светлина. Знам, че ме чакат в тази светлина. Виждам ръце, покрити с каучук, които се доближават, хващат ме, помагат ми. Мамо! Тя ме взима, целува ме, плаче… Казва ми, че ме обича, че това е най-щастливият ден в живота й… Слага ме върху гърдите си, започвам да суча, хубаво е… Татко идва, не смее да ме докосне, шепне ми, че съм прекрасно, красиво момче…“

Опитът на двадесетгодишния Питър е различен.

„Чувствам се като риба. Спя, когато си искам. Ще ми се да спя три месеца. От време на време се събуждам. Чувам неясни гласове. Този, който долавям най-добре, е гласът на майка ми. Понякога имам чувството, че аз издавам тези звуци. Моментът на излизане ми се струва много дълъг. Майка ми стои права. После ляга. Чувам баща ми да недоволства на висок глас. Светлината ми се вижда червена или оранжева. Понякога всичко е черно. Нямам търпение да ми прережат пъпната връв, пречи ми. Малко ме е страх да изляза, заради пъпната връв.

Увива се около врата ми, боя се да не се задуша. Пречи ми, че съм вързан за пъпа. Най-после ще мога да изляза, нямам търпение. Виждам бяла светлина, излизам възможно най-бързо. Толкова бързо, че сякаш си глътвам езика, сякаш се задушавам. Най-сетне съм свободен.“

След като изживеете отново този сублимен момент, ако отношенията с майка ви са добри, можете да я попитате как е понесла раждането, какво е било настроението вкъщи, времето навън, душевното й състояние, колко е продължило, дали е страдала или не и т.н. Майките дълбоко изживяват момента на раждането, но е странно, че рядко имат възможност да споделят подробно с другата заинтересована страна! А това е много важно.

В случая, както и изобщо, вашата доброжелателност ще ви помогне да използвате потенциала на своята карма. От гледна точка на душата ви защо е необходимо да упреквате родителите си днес, да ги обсипвате с обвинения? И те са хора. Невинаги са били господари на самите себе си, невинаги са знаели как да ви дадат любовта, на която сте се надявали. Кой ли може?

Физически симптоми

В началото признаците, които подсказват за преход към минал живот, напомнят транс. Някои хора изпитват чувство за притискане, както при излитане на самолет. Главата натежава. Може да усетите хлад или топлина. Движенията стават неконтролируеми, придружени понякога от треперене. Други, обратно, биват обзети от спокойствие, увереност, радост. Понякога се забелязват бързи очни движения, както по време на сън.

Тези физически симптоми винаги са знак, че спомените си проправят път през лабиринта на паметта. Не ги ограничавайте. Не се опитвайте „да се държите добре„. Оставете тялото си да се движи, без да отваряте очи, и позволете на емоциите си да се проявят. Трябва да изживеете напрежението по време на регресиите, докато при релаксацията е желателно да го намалите. През тялото ви могат да преминат вълни, когато се настроите на честотата на световните вибрации. Движенията ви ще се синхронизират с дължината на космическите вълни. Вие ще бъдете вълната в океана, живият в реката на живота.