ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Утро е… Кръстът е празен.
Кръстът е ням, с очи към Небето.
Кой по тъмно довел е прокажените,
и до тъмно приглася в молебена?

Няма го онзи – на живо разпънатия.
Вдън небесата ли литна, Спасителю?
Струйките кръв на кръста пресъхнаха,
бесни се мятат в горещината душите ни.

(Тъй, вперили поглед в екрана на времето,
броим, братко, по еврейски събираме мъката.
И все не достига въздух за нашата ерес,
и Голгота стои, и тълпата не се пръска… )

Не идва светецът – от кръста разпънатия.
Защо вместо дух, не си птица, Спасителю?
На хоризонта светилото тихо потъна,
ще потъне мълвата – а тъй я искахме.

Но щом в залез кървав светлината застинала,
сред камънаците – казват – някой пристъпил:
запламтяла през мрака умъртвената истина,
Христос, Божественият, разбивал кръста си.

1982 г.