ЕДИСОН

поема

.1.

Нашият живот е тъжен като плач
През града вървеше млад картоиграч,
въздухът бе свеж над баровете нощни
падаха снежинки влажни и разкошни

а нощта трептеше глуха като прерия
под нестихващата звездна артилерия
във чиито звуци с трескави зеници
вслушваха се тягостно алкохолици
полуголи дами с устни от кармин
и меланхолици в здрача тъмносин.

Нещо зло и тежко пълнеше нощта
мъка от живота ужас от смъртта.

Аз по Карлов мост се връщах уморен
пеейки си тихо някакъв рефрен
пиех светлините нощни на Вълтава
Храдчани отбиха полунощ тогава
час на смърт звезда на мойта участ лиха
в тая влажна нощ предмартенска и тиха.

Сведен над реката сянка зърнах в здрача
сянка на самоубиец който скача
имаше тук нещо тъжно като плач
сянката скръбта на млад картоиграч
кой сте аз попитах за какво сте тук
аз? картоиграч съм аз и никой друг!
имаше тук нещо страшно и унило
сянката на мъж подобна на бесило
литнала от моста към вълните ах!
млад самоубиец вие сте разбрах!

Тръгнахме един до друг от смърт спасени
тръгнахме в мечта неясна потопени
тръгнахме към къщи дето сън ни чака
махаха след нас ветрилата на мрака
танц от алкохол над будки от страдания
крачехме понесли своите мълчания
нещо зло и тежко пълнеше нощта
мъка от живота ужас от смъртта

Аз отключих мойта стая беше тъмна
светнах и поканих сянката безмълвна
влезте казах мойто жилище е бедно
сянката ми бе изчезнала безследно
или призрак беше тя самоизмама
аз останах с мойта самота голяма

нещо зло и тежко пълнеше нощта
мъка от живота ужас от смъртта

Седнах аз сред мойте книги в моя кът
гледайки как бавно пада вън снегът
как плетат венци снежинките на двора
бях пиян от свойта призрачна умора
от недоловими звуци и отсенки
от огньове светли потопени в сенки
от жени които с дива страст се влюбват
от жени които рано се погубват
от жени хазартни яростни и млади
от окървавени пени и наслади
от това което пълнеше нощта
с мъка от живота с ужас от смъртта

Сбогом привидения сенки безтелесни
казах и отворих вчерашния вестник
там сред новините върху светъл фон
бе поместен образа на Едисон
той стоеше в мантия като прелат
взел в ръка най-новия си апарат
имаше тук нещо чуждо на скръбта
радост от живота смелост пред смъртта

.2.

Нашият живот е кораб без платна
Влак един летеше с луда бързина
някъде в Канада или Мичиган
през места чиито имена не знам
мъничък кондуктор юноша почти
крачеше фуражка килнал над очи
имаше тук нещо чуждо на скръбта
радост от живота смелост пред смъртта

Бе шивач баща му обущар дървар
имаше колиба нива и хамбар
бе роден за скитник и умря в чужбива
с вечната тъга по младост и родина.

Татко! ти разбра че мъката е вечна
днес си пепел мълния звезда далечна
ти разбра че всички тук са грубияни
обущарите дърварите пияни
ти позна несгоди скитничество глад
искам като теб да свърша здрав и млад
но тук има нещо зло като скръбта
мъка от живота ужас от смъртта

Аз не знам къде е твоя дървен кръст
Томас бе роден но подир твойта смърт
виж в Канада жадно твойте книги срича
виж го замечтан към хиподрума тича
виж прелиства стари книги и предания
славни биографии древни описания
виж между децата той не е дете
виж синът ти вече химии чете

Да и аз съм бил като дете герой
чел съм Дарвин както го е чел и той
да и аз съм правил сам експерименти
с амоняк и хлор с магнезиеви ленти
да и аз вълни съм хващал от ефира
но защо на арфа исках аз да свиря
но защо латерни слушах във захлас
но защо обичах приказките аз
ах в тях има нещо зло като скръбта
мъка от живота ужас от смъртта

Томас ти не стана мъж с добра заплата
ти си чел „Анализите на тъгата“
ти позна тревоги скръб любов съмнения
там в Детройт сред хилядите съчинения
ти за морски пътешествия с печал
във „лабораторията“ си мечтал
там във влака дето рошеше с десница
крехките крила на книжната си птица
„Гренд Тренк Хералд“! „Вестник във движение“!
Сам пиши! Печатай! Бунт! Земетресение!
Десет цента броя! Вести от Шанхай!
Бедствия в Канада! Глад в Индокитай!

Имаше тук нещо чуждо на скръбта
радост от живота смелост пред смъртта

Ти веднъж се хвърли под самия влак
и спаси живота на един хлапак
никой те не зърна никой не разбра
ти постъпи като мъж благодаря

Ти работиш вече в цеха за обувки
пещите изригват жар като Везувий
колко мъка там изпита колко скръб
ти синът на скитник с неспокойна кръв
Скиташ се като носач от двор на двор
най-подир излъган идваш във Ню Йорк
бродейки из тази мрачна метрополия
бе готов да почнеш там какво ли не
вярно там на карти си играл и пил
вярно много сили там си похабил

но тук има нещо чуждо на скръбта
радост от живота смелост пред смъртта

.3.

Нашият живот това е вечен кръг
Млад авантюрист понесъл своя кръст
крачеше в Ню Йорк по Бродуей веднъж
беше май валеше топъл майски дъжд
той се спря пред Уест-Юниън Телеграф
този пешеходец беше смел мечтател
беден вестникар велик изобретател.

Хиляди такива претърпяват крах
и звездите следват пътя си без тях
хиляди живеят тихо и без смут
но това не е енергия и труд
то е авантюра дяволска история
да осъмнеш в своята лаборатория
друг за този кръст не иска и да знае
работа ли? не! алхимия това е

Празник как звънят черковните камбани
пощенска централа, пукот на мембрани
твоят слух лови признания любовни
уговаряне на сделки незаконни
слушаш скитници убийци пъстра врява
Вашингтон говори с Прага и Варшава

Чуй светът по твойто тъпанче бумти
ставаш електрически заряд и ти
рой невидими импулси и вълни
литват към космическите висини
откъдето твоята безсмъртна слава
като птица с новините долетява
спиш пет часа времето лети
ти не си творец картоиграч си ти

Вечно да живееш и да имаш мания
ти веднъж съзря в нощта на Пенсилвания
лампата на Бейкър с волтова дъга
Томас ти изпита същата тъга
като мен сега над новата балада
като влюбен подир кратката наслада
като акробат преминал по въже
като майка над роденото дете
като млад рибар изтеглил пълна мрежа
като гаснеща звезда в предутрин свежа
като мъж изгубил сянката си в миг
като оцелял от битките войник
като след обилен гроздобер земята
като бог създал нощта и светлината
като бог изрекъл свойто ново слово
като бог копнеещ да твори отново
правейки от своя дъх цветя красиви
слизайки с дъжда над цъфналите ниви

имаше тук нещо чуждо на скръбта
радост от живота смелост пред смъртта

В Менлопарк в онази късна нощ наесен
крачейки замислен в кабинета тесен
сред писма подаръци и апарати
мелничката на мечтите завъртя ти
трепнаха неволно твоите гърди
и от въглена внезапно се роди
птицата на нашите среднощни бдения
огнения бич за злите привидения
прилепа пламтящ на вечерите сини
светлите венци по корабни комини
ангела на фирми будки и портали
розата на ресторанти и локали
бистрия фонтан на нощните огньове
броениците на градските мостове
ореола бял на блудните жени
сълзите на бликналите светлини
върху катафалките от черен мрак
върху храмовете-мумии от сняг
върху плитките души в казиното
върху ледните огледала на виното
върху катафалките от тежка пара
върху моя дух разстроена китара
на която жаден за мечти и ласки
свиря аз през плач и сменям свойте маски
страстен трубадур и принц на блуден крал
на града развратен с име Балморал
през чиито порти влизам като в сън
през кордон от страсти и камбанен звън
през кордон от карманьоли истерични
през кордони от файтони феерични
през кордони от убийства страх и свян
през кордон от будни призраци – пиян
от жени хазартни яростни и млади
от окървавени песни и наслади
от това което пълнеше нощта
с мъка от живота с ужас от смъртта.

.4.

Нашият живот не ще се върне пак
ние мрем в илюминации и мрак
като еднодневки мълнии и искри
ето светлини над нас изгряват бистри
ето жици в снеговете затрептяват
ето лампи нощем пътя ни огряват
ето вече с рентген търсим и душите
като ихтиозаври под земята скрити
ето скоро ще настъпи утро синьо
ето вече ходим всеки ден на кино
ето пламналата жичка плаши в здрача
сянката нещастна на картоиграча
ето сред аплодисменти шум и врява
Едисон на свойте гости се представя
Като подир бал с душа от скръб обзета
ти отново се затваряш в кабинета
хиляди такива претърпяват крах
и звездите следват пътя си без тях
хиляди живеят тихо и без смут
не това не е енергия и труд
то е авантюра дяволска история
да осъмваш в своята лаборатория
друг за този кръст не иска и да знае
работа ли? не! поезия това е.

То е умисъл случайност и съдба
да си президент на своята страна
да си най-големият поет сред нас
да си славеят с най-хубавия глас
винаги на карти да печелиш лудо
да си откривателят на всяко чудо

Много ябълки са падали в тревата
но една удари Нютон по главата
не един епилептик се е родил
но на Павел само бог се е явил
много глухи хора скитат по земята
но дочу Бетовен „Лунната соната“
хиляди безумци рой неизброим
но Нерон се сети да запали Рим
хиляди открития във един сезон
но едно от тях е с име Едисон

Пак не лягай пак мисли и работи
пак превръщай в пепел своите мечти
овъглявай юта косми от маймуни
палмови листа хартия или струни
пак тъгувай вечер дълго и унило
по бамбука на японското ветрило
тъжно тъжно тъй отдавна то се случи
ти от непозната маска го получи
като дар на оня бал от младостта
помниш ли я още жива ли е тя
забрави парфюма й неуловим
пак превръщай всичко в пепел прах и дим
но дали не беше твойта парка тя
пак будилника навий за сутринта
пак бъди Колумб и пак тръгни оттук
да намериш сам вълшебния бамбук
пропътувай всички земни ширини
за ветрилото на свойте младини
като влюбен търсещ живата вода
като пътник взрян в Полярната звазда
като кроткия Исус на виа Апия
като наркоман в блаженството на опия
като Ахасфер с тъга назад загледан
като грешник чакащ своя съд последен
като богове жадуващи смъртта си
като болен излекувал болестта си
като майка чакаща с напразна скръб
рожбата й да възкръсне от смъртта
като блед аскет пред райската врата
като сляп поет да види свойта книга
като малчуган да хване чучулига

Най-подир пристигаш с параход в Бразилия
скиташ из магнолиите на Япония
и в Хавана млад умираш от малария
като мисионер с усмивка на уста
яхнал своя кон в бамбука на смъртта
десет доброволци грабнаха компаси
жадни да пребродят джунгли и пампаси
те вървят без теб по твоя път рискован
две години там се луташе Мак Ковън
стигна Амазонка с мощното й тяло
царствена река без край и без начало
с нейните коварни кипнали води
би се на живот и смърт и победи
със златотърсачи би се като мъж
върна се в Ню Йорк изчезна изведнъж

Как да ви обичам пътища без цели
нощи от тропично слънце полудели
вечери печални бурни светлини
блясъци удавени в морските вълни
вас чиято смърт бе весела тъга
ангели сте вие от бамбук сега
аз ви помня помня кой ли плаче там
пак изобретявай свойте лампи сам
пак в реторти криви своя лик оглеждай
пак витла чертай и в ход ги ти привеждай
времето е птица остаря и ти
пак алхимии създавай от мечти
виж осемдесетгодишен ти си днес
ято знамена плющят във твоя чест
твоите ръце са бели като креда
не смъртта над теб не удържа победа

Пак ще виждаш свойта сянка без да спиш
пак над колбите по цяла нощ ще бдиш
пак дланта ти изгорена ще се бели
път ще търсиш към задгробните предели
пак ще пееш пак ще търсиш без покой
пак със себе си ще водиш вечен бой
пак ще превъзмогваш болката скръбта
своя ужас от живота и смъртта

.5.

Нашият живот е весел като смях
Тази нощ загледан в падащия сняг
аз съзрях във вестника на светъл фон
образа на Томас Алва Едисон
беше късен февруари късен час
разговарях сам със себе си на глас
бях пиян под светлината бяла
разговарях с мойта сянка отлетяла

В мен като рефрен звучеше ведър тон
аз излязох на открития балкон
долу светлини като море блестяха
хората под тях отдавна вече спяха
а нощта трептеше глуха като прерия
под нестихващата звездна артилерия
кулите звънтяха с удари нестройни
аз следях безмълвен сенки неспокойни
сенки на самоубийци без спасение
сенки на коли прегазващи в движение
сенките на бледи улични жени
сенки на бедняци с хлътнали страни
сенки на слепци сред вечен мрак изгубени
сенки на нещастно и напразно влюбени
сенки на убити бродещи в нощта
в сянката на ужаса и съвестта
сенки на разлюбени алкохолици
сенки-пленници във дрехи на войници
сенки на светци възкръснали в поети
сенки на жени със участ на комети
криви сенки на сифилитици мрачни
крехки сенки на принцеси извънбрачни

нещо радостно изпълваше нощта
чезнеха виденията на смъртта

Бъди тъжна и прекрасна лека нощ
чиста като метеор чиято мощ
ни пленява в знойна нощ като светкавица
бич от светлина и огнена веявица
шибаща с лъчи душите ни заспали
довиждане гари с весели сигнали
мамещи ме с дъх на рози в тъмнината
и звезди целувки бистри на душата
чудеса пред моите очи открили
тайнствени балсами дъх на карамфили
довиждане кораби и самолети
довиждане Едисони и поети
нефтени фонтани и ракети славни
приказни земи измами стародавни
довиждане падащи звезди от кулите
довиждане сенки които се тулите
сенки на минути и слова отронени
сладки сенки сенки на мечти и спомени
сенки от неназовими чувства в нас
сенки на пламтяща плът и дива страст
сенки затрептели като нощно ехо
сенки на скърбящи майки без утеха
сенки от небе в очите на жени
сенки на звезди сред пяна и вълни
сенки от любов в сърцата на вдовици
сенки от крила на неродени птици
сенки на печални призраци в чужбина
сенки на копнеж по сладката родина

Бъди строга и прекрасна добър ден
нежна като клетва в поглед насълзен
моя чиста обич с теб от планините
сбирахме с ръце гнездата на звездите
довиждане по-красива от нощта
пак будилника навий за сутринта
друг за този кръст не иска и да знае
работа ли? не! поезия това е

Пак сънувай нощем своята мечта
пак във „Славия“ отивай сутринта
пак кафето черно сърбай всеки ден
пак мълчи замислен блед и уморен
пак не лягай пак мисли и работи
пак превръщай в пепел своите мечти
пак долавяй звуци на сподавен плач
имай свойта сянка на картоиграч

Нашият живот е като нощ и ден
довиждане устни и звезди над мен
довиждане смърт през май под храста глогов
довиждане сбогом довиждане сбогом
довиждане лека нощ разсъмва вън
лека нощ
сладък сън

Превод от чешки Григор Ленков