ПЪТНИКЪТ

Отворете ми вратата на която чукам с плач

Вечно променлив като Еврипос е животът

Ти поглеждаше към облаците слизащи
с кораба осиротял към бъдещите трески
и за всички тези съжаления и разкаяния
спомняш ли си ти

Рой вълни извити риби и цветя надморски
нощ огромна бе морето
и реките в него се разпръсваха

Аз си спомням аз си спомням още

Вечер бе отивах в тъжната странноприемница
недалеч от Люксембург
В дъното на залата отлиташе един Христос
някой беше грабнал невестулка
друг държеше таралеж
и играеха на карти
ти пък бе забравила за мен

Спомняш ли си дългото сирачество на гарите
ние прекосихме градове които се въртяха през деня
и повръщаха до късно нощем слънцето на дните
О моряци о тъгуващи жени и вие мои спътници
спомняйте си за това

Двамата моряци бяха заедно навред
двамата моряци никога не си говореха
младият умирайки се строполи

Скъпи мои спътници
електрически звънци на гарите и песен на жътварките
мрежа на касапин полк от улици неизброими
конница от мостове и нощи посивели от пиянство
градовете във които бях живееха живот на луди

Спомняш ли си за предградията за проплакващото стадо на пейзажите

Сянка беше хвърлил кипарисът нисък
в тази нощ през късно лято слушах как
се оплаква птица и долавях пак
незамлъкващия шум от речен плисък

Но догдето мряха в самота безгласна
всички погледи на всичките очи
продължи брегът пустинен да мълчи
на оттатъшния бряг върхът проблясна

и безшумно минаха на фона блед
сенки пъргави като трептящи вейки
със обърнати встрани глави
държейки сянката на копията си напред

Сенките за миг нарастваха без мярка
за да чезнат пак в загадъчния здрач
тези сенки плачеха с човешки плач
и се плъзгаха по планината ярка

Но кого ще разпознаеш върху тези стари снимки
спомняш ли си за деня когато падна малката пчела във огъня
беше спомняш ли си в залеза на лятото

Двамата моряци бяха заедно навред
възрастният носеше верига на врата си
младият на плитка сплиташе косата си

Отворете ми вратата на която чукам с плач

Вечно променливи са Еврипос и животът

………….

Еврипос – канал в Гърция, който често мени течението си

 

*  *  *

Под моста Мирабо минава Сена

и нашата любов

Да я зова ли в спомен въплътена

Бе всяка мъка от възторг сменена
Иде нощ минути отброявам

дните отминават аз оставам
Да постоим така ръка в ръката

ръцете ни са мост

под който преминавайки се мята

от погледи преситена водата
Иде нощ минути отброявам

дните отминават аз оставам
Вълната никога не се обръща

тече и любовта

а мудност на живота е присъща

а пък надеждата е тъй могъща
Иде нощ минути отброявам

дните отминават аз оставам
Назад не тръгва нашата вселена

и с любовта е тъй

не би могла да бъде възкресена

Под моста Мирабо минава Сена
Иде нощ минути отброявам

дните отминават аз оставам

 

Превод от френски Пенчо Симов