„О, сляпа душа!Въоръжи се със Светилника на Тайните и в земната нощ ще откриеш светлия си Двойник, небесната Душа. Върви след този божествен водител и нека той бъде твоят Дух. Защото в него е ключът на мислите ти и на бъдещите ти съществования.“

Книга на мъртвите

„Вслушай се в себе си и се вгледай в безкрайността на пространството и на времето. Там звучи песента на Звездите, гласът на Числата, хармонията на Сферите.
Всяко слънце е една мисъл на Бога и всяка планета – един образ на тази мисъл. За да узнаете Божествената мисъл, о, души, вие в мъки слизате и се изкачвате по пътя на седемте планети и на техните седем небеса.
Какво правят звездите? Какво казват Числата? Какво движат със себе си Сферите? О, изгубени или спасени души, те казват, те пеят, те движат вашите съдбини!“

Хермес

 

СФИНКСЪТ

В сравнение с Вавилон – мрачната столица на деспотизма – Египет е истинска крепост на свещената наука в Древния свят, училище за най-славните му пророци, убежище и лаборатория за най-благородните традиции на човечеството. Благодарение на големите археологически разкопки на чудесни сгради ние днес познаваме Египет по-добре от всички цивилизации, предшествали гръцката, защото той отново разтваря пред нас историята си, писана върху страници от камък. Разкриват се паметниците му, разчитат се йероглифите му и ни остава само да проникнем в най-дълбоките загадки на неговата мисъл – в тайната наука на неговите жреци.Това учение, практикувано в храмовете и благоразумно прикривано под булото на тайните, ни показва едновременно душата на Египет, тайните на неговата политика и важната му роля в световната история.

Нашите историци говорят за фараоните по същия начин, както за деспотите на Ниневия и Вавилон. За тях Египет е всевластна и войнстваща монархия като Асирия и се различава от нея, само защото е просъществувала няколко хилядолетия повече. Дали те се замислят върху факта, че докато в Асирия царската власт е смазвала свещеничеството, за да го направи свое оръдие, то в Египет жреците винаги са властвали над царете и са налагали волята си дори и в най-неблагоприятните за себе си времена, прогонвали са деспотите, ръководели са народа и са вършели това с такова интелектуално превъзходство, с такава дълбока и скрита мъдрост, каквито нито една учителска институция не е постигала в никоя страна и в никоя епоха. Замислят ли се за всичко това?

Не вярвам. Защото вместо да извлекат безбройните заключения от този съществен факт, нашите историци едва го забелязват и явно не му отдават никакво значение. И не е нужно човек да бъде археолог или езиковед, за да разбере, че безпощадната омраза между Асирия и Египет произлиза от обстоятелството, че тези два народа олицетворяват два противоположни принципа в света и че египетската цивилизация дължи дългото си съществуване на своето религиозно и научно устройство, което е било по-силно от всички революции.

От арийската епоха до персийските завоевания и до александрийската епоха, т.е. повече от пет хиляди години, Египет е крепостта на чистите възвишени учения, които в своята цялост съставят науката за принципите – бихме могли да я наречем „езотеричното православие” на древността. Изреждат се петдесет династии, Нил залива цели градове с наносите си, финикийците нахлуват в страната и биват прогонени. Сред приливите и отливите на историята, под формата на идолопоклоничеството на външния си политеизъм, Египет запазва старата основа на тайната си теогония и на свещеническата си организация. Тази организация противостои на вековете като пирамидата в Гиза – полузаровена в пясъците, но непокътната. Благодарение на сфинксовата си неподвижност, запазваща тайната, благодарение на своята гранитна съпротива Египет става ос, около която се завърта еволюцията на религиозната мисъл на човечеството, преминавайки от Азия в Европа.

Юдея, Гърция, Етрурия са огнища на различни цивилизации, но откъде те черпят своите основополагащи идеи, ако не от съкровищата на древния Египет? Мойсей и Орфей създават две противоположни и чудесни религии: едната се слави със строгия си монотеизъм, а другата със сияйния си политеизъм. Но къде можем да съзрем техния образец? Къде Мойсей намира силата, енергията, смелостта да претопи един полудив народ така, както желязото се топи в пещта, и откъде Орфей се сдобива с вълшебната сила да накара боговете да заговорят като добре акордирана лира на душата на очарователните варвари? – В храмовете на Озирис, в древния Гнербах, наричан от посветените в тайните Град на Слънцето или Слънчев Ковчег, защото съдържа синтеза на божествената наука и всички тайни на посвещаването.

Всяко лято, когато в Абисиния валят поройни дъждове, река Нил променя цвета си и придобива онзи кървав оттенък, за който говори Библията. Реката приижда до есенното равноденствие и надалеч залива бреговете си. Но застанали на своите гранитни основи под ослепителното слънце, храмовете, издълбани в скалите, гробниците, пирамидите отразяват величието на развалините си в Нил, превърнат в море. По същия начин египетското свещеничество надживява времето с организацията и символите си – тайни, останали дълго време недостъпни за науката. В храмовете, в гробниците и в пирамидите е създадено и подготвено прочутото учение за Словото-Светлина, за световното Слово, което Мойсей ще затвори в златния си кивот, а Исус ще стане негов жив светилник.

Истината сама по себе си е неизменна, само тя надживява всичко, но пременя както обиталищата си, така и своите форми и се разкрива на различни места и в различно време. „Светлината на Озирис”, озарявала някога дълбините на природата и на небесните сводове за посветените в тайните, завинаги угасва в напуснатите скривалища. Сбъдват се думите на Хермес към Асклепий: „О, Египет, Египет! За бъдните поколения от теб ще останат само фантастични легенди и нищо твое няма да пребъде, освен думите, изсечени върху камъните.”

Бихме искали обаче да запалим един лъч от тайнственото слънце на светилищата и да тръгнем по тайния път на древното египетско посвещаване, доколкото ни позволява досегът до прозренията на езотеричното учение и беглото отражение на вековете. Но преди да проникнем в храма, нека хвърлим поглед върху големите периоди от живота на Египет преди времето на хиксосите.

Почти толкова древна, колкото очертанията на днешните континенти, първата египетска цивилизация започва при древната червена раса. /В един надпис от времето на IV династия за сфинкса се говори като за паметник, чийто произход се губи в мрака на времената, затрупан от пясъка на пустинята и забравен от дълги поколения, преди да бъде намерен случайно. А IV династия ни пренася 4000 г. пр.н.е./

Огромният сфинкс в Гиза, близо до голямата пирамида, е нейно дело. Още, когато делтата не съществува (образувана по-късно от наносите на Нил), чудовищното животно-символ вече е легнало върху гранитния си хълм пред веригата на либийските планини и гледа морските вълни, които се разбиват в краката му – там, където днес се стеле пясъкът на пустинята. Сфинксът – това първо творение на Египет, става главният му символ, неговият отличителен белег.

Най-древното свещеничество го е изваяло като изображение на спокойната и страшна с тайните си природа. Човешката глава се издига над тялото на бик с нокти на лъв и с прибрани орлови криле от двете страни. Това е земната Изида, природата в земното единство на царствата си, понеже жреците от незапомнени времена са знаели и са проповядвали, че във великата еволюция човешката природа е произлязла от животинската. В това същество, съчленено от бик, лъв, орел и човек, се съдържат и четирите животни от видението на Йезекиил, те символизират четирите елементи на макро и микрокосмоса: вода, земя, въздух и огън – основата на тайната наука.

Затова по-късно, когато посветените в тайните виждат свещеното животно, легнало пред входа на храмовете и на подземните гробници, те усещат да оживява в самите тях тази тайна и мълчаливо прибират духовните си криле, насочвайки ги към вътрешната истина. Защото още преди Едип те знаят, че сфинксът изобразява човека, микрокосмоса, божествения деятел, който съдържа в себе си всички елементи и всички сили на природата.

Червената раса оставя само един свидетел за своето съществуване – сфинкса в Гиза, неоспоримо доказателство, че тя си е поставила и е разрешила по своему великата задача.

ХЕРМЕС

Черната раса, която наследява господството на света от червената раса, превръща Горен Египет в свое главно светилище. Името на Хермес–Тот, тази загадъчна личност, която първа посвещава Египет в тайните учения, без съмнение е свързана с първото и мирно смешение на бялата и черната раса в районите на Етиопия и Горен Египет, извършено много преди арийската епоха. Хермес е нарицателно име – както Ману и Буда. То означава едновременно човек, каста и бог.

Човекът Хермес е първият посветил Египет в тайните. Кастата е жреческото съсловие, носителят на митовете, а богът – планетата Меркурий, уподобена в сферите си на един вид духове, посветени в божествените тайни. С една дума Хермес е представител на свръхземната област на небесното посвещаване. В метафизичната област на света всички тези неща са свързани с тайни сходства като с невидима нишка.

Името на Хермес е символът, който ги обхваща, вълшебният звук, който предизвиква появяването им. На това се дължи неговото обаяние. Гърците, ученици на египтяните, го наричат Хермес Трисмегист, или Тримогъщ, защото го считат за цар, законодател и жрец. Той е образ на епоха, в която свещеничеството, царската власт и правосъдието са обединени в един единствен управителен орган. Египетската хронология на Манетон нарича тази епоха царство на боговете. Тогава не съществуват нито папирусът, нито фонетичната писменост, но вече съществува свещената идеография.

Науката на жреческото съсловие е записана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците. Значително обогатена, по-късно тя е пренесена в библиотеките на храмовете. Египтяните приписват на Хермес четирийсет и две книги от областта на тайната наука. Гръцката книга позната под името „Хермес Трисмегист” навярно съдържа само променени, но изключително ценни откъслеци от древната теология, която е като fiat lux, осветила Мойсей и Орфей.

Учението за Огъня-Начало и за Словото-Светлина, съдържащо се във Видението на Хермес, ще остане върхът на средоточието на египетското посвещаване. Сега ще се опитаме да възпроизведем това посвещение на учителите, тази мистична роза, която разцъфва само в мрака на светилищата и в загадъчността на великите религии. Някои думи на Хермес, пропити с древна мъдрост, могат да ни подготвят за това. „Никоя от нашите мисли – казва той на ученика си Асклепий – не би могла да разбере Бога, нито пък някой език да го определи. Онова, което е безтелесно, невидимо, безформено, не може да бъде разбрано от нашите чувства; онова, което е вечно, не може да бъде измерено с късата мярка на времето; защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над материалните неща, да доловят сиянието на върховното му съвършенство – но тези избраници не могат да намерят думите, с които да предадат на обикновен език несъществуващото видение, което ги е накарало да потреперят. Те могат да обяснят на човечеството второстепенните причини на създанията, които минават пред очите им като образи на световния живот, но първопричината остава забулена и можем да я разберем, само като преминем през смъртта.”

Така говори Хермес за непознатия Бог пред входа на подземните гробници. Учениците му, които проникват с него в техните дълбини, се научават да го познават като живо същество.

/Научната и езотерична теология, казва Масперо в „Древна история на източните народи”, е монотеистична още от времето на Древната империя. Твърдението за основополагащата единственост на божието същество е изложено формално и с голяма енергия от текстовете в тази епоха. „Бог е един и е единствен, той е който съществува в същността си, единственият жив във веществеността си, единственият творец на небето и земята, който не е роден.”

Едновременно Баща, Майка и Син, той ражда, дава живот и е вечен; и тези три лица вместо да нарушават единството на божията природа, изграждат безкрайното й съвършенство. Неговите атрибути са необятността, вечността, независимостта, всемогъщата воля, безграничната доброта.

„Той създава собствените си части, които са боговете” – твърдят старите текстове. Всеки от тези второстепенни богове, смятани за идентични на единствения Бог, може да образува свои подобия, от които произлизат по същия начин други, по-низши подобия./

Книгата говори за смъртта на Хермес като за заминаването на някой бог. „Хермес видя цялостта на нещата и след като ги видя, той разбра, и след като ги разбра, той имаше силата да прояви и разкрие това. Той написа онова, което бе мислил; той скри по-голямата част от онова, което бе написал, като едновременно мълчеше и говореше като мъдрец, за да могат бъдещите поколения да открият тези неща. И като заповяда на своите братя – боговете – да бъдат негова свита, той се изкачи при звездите…”

Политическата история на народите понякога може да бъде разгледана изолирано, но тяхната религиозна история не може да бъде разделяна. Религиите на Асирия, Египет, Юдея и Гърция могат да бъдат разбрани само в тяхната връзка с древната индо-арийска религия. Разглеждани поотделно те са само загадки, обхващани от тяхната цялост, те представят едно великолепно развитие, в което се обясняват взаимно. С една дума историята на която и да е отделна религия винаги ще бъде ограничена, суеверна и измамна, единствено религиозната история на човечеството е истинска. От тази висота се долавят само теченията, които обикалят около цялото земно кълбо.

Египетският народ, най-независимият и най-неподатливият на външни влияния, не е могъл да избегне този универсален закон. От хиляди години преди новата ера светлината на Рама, запалена в Иран, блясва над Египет и става закон на Амон-Ра, слънчевия бог на Тива. Това е средството, което позволява на Египет да противостои на толкова революции. Менес е първият цар – съдия, първият фараон, изпълнител на този закон. Той не се осмелява да унищожи старата теология на Египет, която е и негова. Фараонът само я утвърждава и й дава възможност да процъфти като я обединява с нова социална организация; поверява свещенодействието, т.е. образованието и поучението, на един съвет, правосъдието – на друг съвет, а управлението – на двата.

Царската власт се възприема като представител на съветите и е подчинена на техния контрол. В основата на обществото стои относителната независимост на номите (общините). Всъщност това е управление на посветените в тайните. Египет притежава като върховен законодател и ръководител един сбор от науки, познати под името Озирис( О-Зир-Ис), и това е интелектуалният господар. Голямата пирамида е негов символ и математически израз. Така че фараонът, който получава сана си чрез посвещаване в храма, който упражнява своите жречески и царски функции от престола, коренно се отличава от асирийския деспот, чиято неограничена власт се основава върху престъплението и кръвта. Фараонът е коронованият посветен в тайните или поне оръдие и ученик на посветени.

През вековете фараоните защитават от вече деспотичната Азия и анархистичната Европа закона на Овена, който играе ролята на правосъдие и на международен арбитър. Около 2000-та година пр.н.е. Египет е връхлетян от най-страшната криза, която може да сполети един народ: чуждото нашествие и завоюване. Финикийското нахлуване е последица от големия религиозен разкол в цяла Азия, който надига народните маси и сее разногласия и раздори в храмовете. Под предводителството на царете – пастири, наричани хиксоси, това нашествие като потоп залива Делтата и Среден Египет.

Схизматиците царе носят със себе си една опорочена култура и йонийска изнеженост, азиатски разкош, харемски нрави и грубо идолопоклонство. Съществуването на Египет е застрашено, неговият разум е в опасност, заплашена е и световната му мисия. Но той притежава устойчива душа, т.е. организирано тяло от посветени в тайните, хранители на древната наука на Хермес и Амон-Ра. Какво прави тази душа?

Тя се оттегля в светилищата си, събира всичките си сили, за да може по-успешно да се противопостави на неприятеля. На пръв поглед свещеничеството се примирява с нашествениците и завоевателите, които въвеждат закона на Бика и обожаването на вола Апис. Но скрити в храмовете си, двата свята запазват като свещено съкровище своята наука, митовете си, древната си и чиста религия, а заедно с нея и надеждата за възстановяване на династията. В тази епоха жреците разпространяват сред народа легендата за Изида и Озирис, за неговото разкъсване и за сина му Хор, който го възкресява, намирайки разпръснатите части от неговото тяло, отнесени от река Нил.

Жреците развихрят въображението на народа с великолепието на мистериите. Укрепват обичта му към старата религия, като представят нещастията на богинята, нейните ридания за загубения й небесен съпруг и надеждата й в божествения поръчител – сина й Хор. Но в същото време посветените в тайните правят божествената истина неуязвима, като я забулват с тройно було. На разпространяваното народно обожаване на Изида и Озирис съответства вътрешната и добре обмислена организация на малките и на големите Тайни. Те са оградени с почти непреодолими препятствия, със страшни опасности.

Измислени са морални изпитания, изисква се клетва за мълчание, а смъртно наказание очаква посветените, които биха разгласили дори най-малката подробност от Тайните. Благодарение на своята строга организация, египетското посвещаване в тайните става не само убежище на езотеричното учение, но и надежда за народностно възкресение, и училище за бъдещите религии. Докато коронованите завоеватели царуват в Мемфис, Тива бавно подготвя възраждането на страната. От нейния храм, от слънчевия й ковчег излиза спасителят на Египет Амас, който прогонва хиксосите след десетвековно властване, възстановява правата на египетската наука и мъжествената религия на Озирис.

Така Тайните спасяват душата на Египет от чуждото потисничество, и то за благото на човечеството, защото силата на тяхната организация и могъществото на посвещаването са толкова големи, че запазват най-добрата нравствена сила и висшия интелектуален подбор.

Древното посвещаване в тайните се основава върху едно схващане, което е по-здраво и по-възвишено от нашето. Ние сме разединили възпитанието на тялото, на душата и на духа. Нашите природни науки, макар и много напреднали сами по себе си, изключват принципа на душата и нейния живот във вселената, нашата религия не задоволява нуждите на разума, нашата медицина не иска и да знае нито за душата, нито за духа. Съвременният човек търси удоволствие без щастие, щастие без наука и наука без мъдрост.

Древността дори не допуска възможността за разделяне на тези сфери. Във всички области тя държи сметка на тройствената природа на човека. Посвещаването в тайните е един постоянен устрем на цялото човешко същество към изумителните висини на духа, откъдето може да се господства над живота. „За да достигне до господство – казват тогавашните мъдреци, – човек трябва да претопи напълно своето физическо, нравствено и интелектуално същество. Това претопяване обаче е възможно само чрез едновременно упражняване на волята, на съзерцанието и на размисъла. В тяхното пълно съгласие човек може да развие способностите си до неизмерими предели. Душата притежава заспали чувства, които посвещаването в тайните пробужда. Със задълбочено изучаване, с постоянно прилежание човек може да влезе в съзнателен досег с тайните сили на вселената. С чудотворно усилие той може да стигне до духовното проникване, да си отвори пътищата към задгробния живот и да стане способен да се запъти натам. Само тогава той може да каже, че е победил съдбата си и че още тук е извоювал божествената си свобода. Само тогава посветеният в тайните може да посвещава другите, да стане поет и чудотворец, т.е. ясновидец и създател на души. Защото само онзи, който заповядва на себе си, може да заповядва и на другите; само онзи, който е свободен, може да освобождава.“

Така разсъждават древните посветени в тайните. Най-великите сред тях живеят и действат именно по този начин. Така че истинското посвещаване не е безмислена мечта, не е и само научно изследване, а самосъздаване на душите, тяхното издигане във висините и кристализирането им в божествения свят.

Нека се пренесем във времето на Рамзес, в епохата на Мойсей и Орфей, около 1300-та година пр.н.е., и нека се постараем да проникнем в египетското посвещаване. Паметниците, които можем да си представим, книгите на Хермес, еврейските и гръцките митове ни дават възможност да преживеем неговите възвишени етапи и да разберем до известна степен най-висшето му откровение.