ДАРОВЕТЕ НА МАГОВЕТЕ

Идеята, според която рожденият ден на Исус съвпада с хелиакалния изгрев на слънцето през 7 г. пр. Хр., влиза в противоречие с интересите на Църквата, което налага въвеждането на празника Рождество като символично прераждане на слънцето през зимата.

Празнуването на рождения ден на Исус през юли би разкрило прекалено ясно връзката между християнството и оригиналния египетски култ към Озирис, тъй като този ден е първият от сотическата година и от хилядолетия е залегнал в основата на египетския календар.

Чак през 245 г. сл. Хр. бащата на църквата – Ориген (роден в Александрия и в качеството се на епископ, свързан с император Север Александър) заклеймява празнуването на рождения ден на Исус, „като че ли Исус бил цар-фараон”. Ориген не би казал тези думи, ако съвременниците му в Египет не са били наясно, че рожденият ден съвпада с началото на египетската нова година и официалната дата на рождението на Хор. За нещастие, след като отхвърлят идеята за празнуването на рождения ден през юли, постепено е забравен и зодиакалният знак на спасителя – Лъв, което внася липса на яснота в значението на някои библейски пророчества.

Така например в Откровението на Йоан 5:5 срещаме следния текст: „Недей плака: лъвът, който е от Юдовото племе, който е от Давидовия корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата.” Лъвът от племето на юдеите явно е съзвездието Лъв и символизира Исус. Седемте печата, които биват разпечатани, са символ на седемте планети, затворили около себе си кристалните сфери с душите на земните хора. Човек не може да вникне в същността на това учение, ако не е сведущ в херметическата традиция и не притежава известни астрологически знания относно рождения ден на Исус.

В даровете на маговете също има определена символика, която на пръв поглед остава незабелязана. Според херметическата философия (по всичко личи, че Матей е знаел много за нея) седемте планети са царете, или владетелите на седемте по-ниско разположени небеса. След падението си човекът губи Божието благоразположение и изпада под тяхната власт, което означава, че е хванат в капана на цикличното превъплъщаване. Смята се, че всяка планета, и най-вече тези, които се виждат над хоризонта, дават нещо от своята природа на душата още при раждането й в новото тяло. Но в зависимост от това как се използват тези дарове – дали в практически план или не, те могат да бъдат както благословия, така и проклятие.

От астрологична гледна точка даровете на тримата царе могат да се разглеждат като символи на специалните умения, с които Исус е надарен от владетелите на планетите. От значение е да се отбележи, че веднага след кръщаването си от Йоан, Исус е подложен на три дяволски изкушения по време на уединението в пустинята за пост и молитва. Дяволът олицетворява низките страсти в природата на всеки човек, в това число и на Исус, тъмната страна, която, за разлика от безсмъртния дух, е подвластна на астралните условия по време на раждането му.

Трите изкушения са символично свързани с възможното порочно използване на даровете на тримата царе. Най-напред дяволът го предизвикал да превърне камъните в хляб – с други думи, да извърши магическа трансформация на материята. Това би било злоупотреба с жреческата сила, с която е надарен от Меркурий – планетата на магията. След това дяволът го убеждава да се хвърли в бездната, тъй като така ще докаже силата на вярата си – Бог мигновено би изпратил ангели, които да подхванат падащия. Христос отхвърля и това предизвикателство, тъй като в противен случай би злоупотребил с дадената му от Сатурн сила да запазва живота. Най-после дяволът се опитва да го изкуши с мисълта, че може да властва над целия свят, но това би било злоупотреба с дара на Юпитер – планетата на властта. Христос отхвърля и трите предизвикателства, и с това доказва, че предопределението му е по-висше от това на тримата богове на планети, символизирани чрез тримата царе.

Знаменателно е, че по време на раждането му на хоризонта не се виждат планетите Венера, Марс и Луната. Не е известно Исус да е бил изкушаван от похот (Венера), жестокост (Марс) или леност (Луната). Дяволът, или седемглавият планетарен Логос, който държи душите на хората оковани за материалния свят, може да го подлага на изкушения единствено според онова, което било включено в съдбата на Исус при раждането му.

По-късно, докато проповядва из страната, Исус използва дарбите си само за доброто на хората. Дадените от Меркурий способности използва, за да превърне водата във вино и да умножи хлябовете и рибата не за себе си, а за другите, по време на сватбата в Кана. Често прибягва и до дарбата на Сатурн да изцелява болни и да съживява мъртви. От даровете на Сатурн – богатство и висок пост, се отказва изцяло, като предпочита да скита по чужди земи и да се изхранва от подаяния. Така Евангелието на Матей описва как трябва да се държи истински посветеният в херметическата философия – със смирение, милосърдие и честност.

Този образ се явява антитеза на учените фарисеи – общопризнатите мъдреци на неговото време, които се хванали в капана на дявола като прекарвали времето си във велемъдри пустословия и дотолкова се възгордели, че поставяли себе си над всички останали. Исус ги обвинява в лицемерие, обвинява ги, че са откраднали ключовете към небето (мъдростта въплътена в херметическата традиция, предавана от Авраам, Мойсей и пророците) и са ги скрили:
„Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат…”
„Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятъка от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите и онова да не оставяте. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!”

След като е изпълнил мисията си на проповедник, в края на живота си Исус връща даровете на боговете – владетели на астралните царства. Пред съда отказва да се защити с мъдри думи или магически прийоми – а това означава, че се е отказал от дара на Меркурий. Не се опитва да подкупи съдиите, което било съвсем възможно при неговото влияние и връзки – на практика това представлява отказ от дара на Юпитер. И най-после смъртта му върху кръста сама по себе си е отрицание на дара на Сатурн, който осигурява дълголетие. Така той връща на царете техните дарове, които смята за много по-несъществени от възможността да се изтръгне от робството на земното съществуване.

Има, разбира се, и още нещо, което също отхвърля – възможността да стане цар на юдеите. Това е дар на самия Аполон – Хелиос, бога на слънцето, и символът на този дар е олицитворен чрез редкия съвпад на Слънцето с Регул в момента на раждането на Исус. Тъкмо обратното, Исус допуска възможността да се превърне в обект на подигравки, когато го превеждат през града с трънен венец и жезъл от тръстика. Въпреки всичко, по заповед на Пилат той бива разпитан, а на кръста му е окачен надпис с думите: „Исус Христос, цар на евреите”.

Във всяко отношение чрез символиката на действията си Исус отхвърля всички изкушения на управлявания от планетите свят. От това проличава неговото изключително висше предназначение. Той успява да си пробие път през кристалните сфери и, както биха желали всички философи от херметическата традиция, да заеме мястото си от дясната страна на Бога-Отец, чийто трон се намира далеч извън пределите на нашата малка слънчева система и влиянието на дребните й царе – планетите.

При положение, че действителният рожден ден на Исус е 29 юли 7 г. пр. Хр., интерпретираната по този начин история на маговете се превръща в един от основните ключове към разбирането на всичко останало в Евангелието на Матея. Както всеки смъртен, и Исус е роден с астрологично обусловена съдба. Но той не се поддава на влиянието на планетите, придържа се единствено към своето предопределение свише, което в крайна сметка означава и мъчителна смърт върху кръста. Това е предсказано в Библията много по-рано, и предсмъртните му думи цитират древното пророчество:

„А около деветия час Исус извика с висок глас: Илй! Илй! Лама савахтани?” – сиреч, Боже Мой! Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоящите там като чуха, казваха: Той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. А Исус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.”

Сред онези, които тогава го наблюдават, очевидно не е имало писари или фарисеи, които веднага биха познали контекста на Двайсет и втория псалм:

„Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш на думите, на охкането ми?
Но аз съм червей, а не човек, укоряван от човеците, и презиран от людете. Всички, които ме гледат, ругаят ме, отварят устните си, кимват с глава и казват: „Той уповава на Господа – нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение в него!”

Разлях се като вода, и разглобиха се всичките ми кости, сърцето ми стана като восък – разтопява се сред вътрешностите ми; силата ми изсъхна като черепка, и езикът ми прилепна за челюстите ми; ти си ме довел в пръстта на смъртта.

Защото кучета ме обиколиха, тълпа от злодейци ме обкръжи, прободоха ръцете и нозете ми; мога да преброя всичките си кости. Хората се взират в мене и ме гледат, разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.”

Като четем този Давидов псалм и го сравним с описаната от Матей картина на Разпятието, не може да не приемем думите на древния цар като предсказание за събитията от Голгота, при това толкова точно, че се споменават дори прободените ръце и нозе, както и това, че стражниците хвърлят жребий за дрехите на Исус. В нежеланието си да признае, че Исус също е човек, Църквата като че ли отдавна е забравила самата същност на тази история, а именно, че той е могъл да избегне съдбата си.

Би могъл да приеме даровете на маговете и с тяхна помощ да живее дълго, честито и почтено, и да умре като уважаван от всички човек. Разпятието е отрицание на този удобен живот – отрицание в полза на един трънлив път, който олицетворява древните предсказания за умиращия спасител и за разтворените двери на кристалните сфери.

Трудно е да се възприеме едно толкова дълбоко послание, още повече, че то внушава определена идея – ако искаме да бъдем последователи на Христос, не е достатъчно само да го превръщаме в идол.

Самите ние трябва да се изправим срещу собствената си карма, и, ако е необходимо, да избегнем една по-удобна, но неизменно ограничена съдба.