ЗАГАДКАТА ОРИОН

Около пет месеца след излизането на новото издание на „Херметика” под моя редакция, заминах за Бат – разпространителите на книгата имаха проблеми с компютърната си система и отидох да видя с какво мога да им бъда полезен.

Внезапно телефонът иззвъня и за огромна моя изненада се оказа, че търсят тъкмо мен. Отначало си помислих, че по всяка вероятност се обажда жена ми, защото никой друг не знаеше за посещението ми в канцеларията на Ашгроув.

Всички притеснения относно колата или други неприятности, заради които би се наложило да ме извикат спешно, тутакси се стопиха, когато от другата страна на линията долетя непознат мъжки глас.

Обаждаше се някой си Робърт Бювал, строителен инженер от белгийско – александрийски произход, екстрадиран от Египет по време на една от Насъровите кампании срещу чужденците, след което се заселил в Англия.

Бювал дълго търсил „Херметика” на Скот, но навсякъде му казвали, че изданието било старо и отдавна изчерпано. Десетина дни преди да ме открие, в Оксфорд се натъкнал на стари букинисти, които за огромна своя изненада открили в компютърния си справочник изданието на Солос Прес под моя редакция. Господин Бювал веднага си поръчал две копия – едно за себе си и второ – за свой приятел, и получил книгите няколко дни по-късно; разказа ми всичко това по телефона и накрая обясни конкретната причина да ми се обади – бил силно заинтригуван от моя предговор към книгата, в която съм изложил някои свои идеи за връзката между александрийската школа на Хермес Трисмегист и строителите, които издигнали пирамидите на фараоните от четвъртата династия.

Тази тема го интересувала от дълги години и дори написал книга по тези въпроси, която все още не била публикувана. Разговорът ни се проточи около час и половина, като господин Бювал засегна широк кръг от въпроси – от трудовете на госпожа Френсис Йейтс до битката при пирамидите, култа към Озирис и към съзвездието Орион. Попита ме дали бих искал да прегледам книгата му и да преценя дали е годна за публикация, а след положителния ми отговор каза, че ще я изпрати по пощата, получих я няколко дни по-късно.

Книгата обхващаше обширна тематика и разкриваше неспокойната мисъл на изключителен ум. Свикнал съм със странностите на какви ли не ръкописи и понякога дори ми се струва, че светът е пълен със затворени в себе си ексцентрици, готови да формулират невероятни теории в безпочвените си надежди, че все някой издател ще се наеме да публикува творенията им.

Въпреки силното си желание да види книгата си публикувана, Бювал категорично не можеше да бъде класифициран към тази категория. Макар и твърде нетрадиционни, изложените в книгата идеи за пирамидите бяха солидно обосновани и подкрепени с прецизни изследвания, които вероятно му бяха отнели години. Макар че книгата беше твърде обемиста и широкообхватна, според мен стилът беше ненужно академичен и едва ли би допаднал на широката публика; въпреки това бях убеден, че след определена преработка тя би могла да намери своята аудитория и да се продава добре. Споразумяхме се да обсъдим редица въпроси в лична среща и десетина дни по-късно стоях пред прага на неговия дом.

Робърт Бювал изглеждаше малко над четиридесетте, беше слаб и по южняшки темпераментен. Беше пътувал много и дълго време бе живял в Африка и Средния изток, където работил на някои от най-значителните строежи през нашия век. Благодарение на египетския си произход, съчетан с огромни познания и богат практически опит в областта на строителството, Бювал беше преразгледал някои актуални теории за египетските пирамиди.

Смяташе, че те изпълнявали до съвършенство функцията си, която академичното мислене твърде неточно определя като гробници на могъщите фараони. Като строител не можеше да не отбележи, че в пирамидите има нещо много повече, и че дори да са били предназначени единственто за гробници, техните планове и разположение като че ли са част от една цялостна грандиозна схема. В самото начало не могъл да разбере какво представлява тази схема и защо е приложена тъкмо тя, но в крайна сметка бил твърдо решен да разкрие отговора на този въпрос и още преди нашата среща бил убеден, че в основата му се таи дълбока тайна.

Отначало интересът му към пирамидите наподобявал обикновено хоби, но с годините постепено се превърнал във всепоглъщаща страст. Вече бе успял да подреди в цялостна картина отделните елементи на загадъчна мозайка, според която пирамидите от Гиза, издигнати от Четвъртата династия, са построени като символично изображение на съзвездието, известно днес като Пояса на Орион.

Нещо повече – останалите пирамиди, построени приблизително по същото време, символизират други съседни звезди, тъй като според египетските вярвания свещената река Нил някога била част от Млечния път. Споделил тази изумителна хипотеза с мнозина академични учени, които я определили като съвършено неправдоподобна. Въпреки това бил твърдо решен да подкрепи предположението си с допълнителен фактически материал като доказателство за тази нова звездна теория.

На такива доказателства попаднал в Текстовете от пирамидите – най-старите религиозни писания на света, където е изложена вярата на фараоните, че след смъртта си се прераждат като звезди в съзвездието Орион. В пирамидите от по-късни времена се срещат множество изображения на Орион и египтолозите са потвърдили с положителност, че това съзвездие е било свързано с култа към Озирис – богът на мъртвите.

Като потвърждение на тази теория в Голямата пирамида са открити така наречените ”въздушни стълбове”, като за един от тях през 1964 г. е доказано, че по времето, когато е строена пирамидата, бил насочен към кулминацията на Пояса на Орион. Всичко това едва ли може да се обясни с просто съвпадение, по-логично е да се предположи, че се налага преразглеждане на старите схващания за египетската астална религия.

Седяхме край кухненската маса и Робърт ме засипа с факти, цифри и данни, докато остана без дъх. Дискусията ни продължи шест часа и когато най-после си тръгнах, от напрежението ме болеше главата. Познанията на Робърт бяха толкова задълбочени и съществени, че още тогава бях убеден в необходимостта да бъдат публикувани. Както обикновено става при подобни обстоятелства, имах усещането, че ни бе събрала самата съдба. Бювал беше като неизбухнала бомба, в която ураният е достигнал своята критична маса и можеше да се взриви всеки момент.

Чувствах се длъжен да направя всичко възможно, за да насоча детонацията в правилната посока. Двамата трябваше да сме сигурни, че създаденото от радиоактивните му идеи електричество ще достигне до възможно по-голяма аудитория. През следващите няколко седмици работихме заедно върху осъществяването на този проект. Решиме със съвместни усилия да напишем книга със заглавието „Загадката Орион” и да я публикуваме със свои средства в издателство Солос Прес. Но съдбата явно имаше скрити козове в ръкава си и точно тогава бяхме въвлечени във вихъра на събитията с откриването на „тайна врата” във Великата пирамида.

И двамата бяхме убедени, че би било по-добре да не публикуваме книгата сами, а да я предложим на по-голямо издателства. Впоследствие това решение се оказа наистина разумно, тъй като публикуването бе подготвено с филм на ВВС по наш сценарий – „Великата пирамида – път към звездите”, и само тринайсет месеца след телефонното обаждане на Робърт „Загадката Орион” се оказа най-продаваната книга във Великобритания.

ХАРАН И МАГОВЕТЕ

Още от началото на нашето познанство и докато работехме над „Загадката Орион”, двамата с Робърт често дискутирахме по темата за маговете. Смятахме, че описаната от Матей звезда в Евангелието не е била свръхнова. Много по-вероятно е да е била Сириус – най-ярката звезда на небосклона, боготворена в Близкия изток и в представите на египтяните – свързана с раждането на царете. Евангелието е написано цяло поколение след описаните в него събития и Матей е предполагал, че по-голямата част от читателите му ще бъдат не евреи, а друговерци.

Искал е да докаже на гърци, египтяни, сирийци и хора от всякакви други народи, че Месията от неговото Евангелие – Исус, не е само еврейски пророк, а спасител на всички човеци. За осъществяването на тази цел е трябвало да се позове на общочовешки ценности и това обяснява връзката на Месията със Сириус – царствената звезда на Изида и Хор. В основата на египетския сотически календар е залегнало движението на звездата Сириус, която те наричали Sptd, а гърците я превели като Сотис.

Египтяните свързвали Сириус с най-популярната си богиня – Изида, както и със сина й Хор, който според митологията бил заченат като по чудо от семето на мъртвия си баща Озирис. Вярвали, че всеки техен фараон приживе е въплъщение на Хор. След смъртта, тялото на фараона било подложено на поредица от ритуали (включително мумифицирането), които имали за цел да трансформират Хор в Озирис – едва тогава фараонът можел да поеме към звездите и да се превърне в зведа от Орион. Един от погребалните ритуали представя и символичното раждане на нов Хор от майката Изида, свързано с множество други ритуали, които имали отношение към Сириус и според тогавашното ни убеждение – към Голямата пирамида.

Иконата на Изида като майка била широко разпространена в Древния Египет. За всеки, който се е занимавал със символиката на египетския пантеон, е очевидно, че образът на овдовялата майка и божествения й син Хор е преминал в християнската иконография като изображение на Мадоната с младенеца. Все още са запазени огромно количество изображения на Изида с невръстния Хор, който бозае от гръдта й; срещат се и икони с езотеричен характер – малкият Хор е седнал в скута на майка си и сложил пръст върху устните си – жест, който означава „пази тайната”.

С разпространението на християнството богинята–майка Изида (почитана не само в Египет, но из цялата Римска империя) постепено се превръща в Мария – небесната царица. Популярно е било и другото й название – stella maris (звездата на морето), което е показателно за произхода на култа към богинята. „Морето”, за което става дума, не е Средиземно, а океанът над земята – небето. „Звездата на морето” е Сириус, най-ярката от всички звезди, за която в продължение на хилядолетия са вярвали, че е звездата на Изида.

Мария всъщност наследява синята мантия на египетската богиня.
Според Евангелието, маговете следват движението на Сириус и това съвсем не е измислица на Матей. Небето над Месопотамия обикновено е ясно и за керваните било обичайна практика да пътуват нощем. Всички народи от Близкия изток имали великолепни астрономи, които знаели, че по Коледа Сириус изгрява със залеза на слънцето и залязва малко преди пукването на зората.

Тя действително е служила като чудесен ориентир за всички, които са разбирали от навигация и са умеели да разчитат знаците на звездното небе. Като се имат предвид всички тези съображения от религиозен и чисто практически характер в областта на мореплаването, не би било трудно да се разбере и защо египтяните откликнали с такава охота на евангелската история за водените от Сириус магове. Все пак си остава открит въпросът, доколко разказът на Матей – при цялата му художественост, е основан на действителни събития.

Дали има нещо вярно в милионите коледни картички, които изобразяват маговете, пристигнали пред яслите на Витлеем за поклонение? Вярвам, че наистина ги е имало и че са били пратеници на тайнствена школа, съществувала някога в Месопотамия и Персия. Но първото доказателство за това е стигнало до нас не от Палестина, нито от Месопотамия, а от Египет – земята през която Мойсей превел някога своя народ и за която съм убеден, че положително е свързана с маговете.