Четворката е числото на силата. То е тройката, допълнена със своя продукт, бунтуващата се единица, вече примирена с върховното триединство.
В първожитейската си стихия човекът, забравил майка си, започна да разбира Бог само като неумолим и ревнив баща.
Мрачният Сатурн, въоръжен с отцеубийствената си коса, се захвана да яде децата си.

Юпитер разтърсваше с веждите си Олимп; Йехова произвеждаше мълнии, които разбиваха Синайското безмълвие.
Въпреки това бащата на хората, явил се веднъж като Ной, позволи на света да разбере тайните на живота.
Психея, обожествена от страданията си, стана невеста на Ерос; Адонис, възкръснал от смъртта, намери отново своята Венера на Олимп; Йов, победил злото, си възвърна повече, отколкото бе загубил.

Законът е проверка за смелостта.
Ако любовта на човек към живота е по-силна от страха му пред смъртта, то той наистина цени живота.
Блажени са дръзките. Горко на плашливите!
Тъй робите на закона, които превръщат себе си в тирани на съвестта и слуги на страха, ония, които не искат хората да се надяват, както и фарисеите на всичките синагоги и на всичките черкви ще бъдат сполетени от укора и проклятието на Отеца.
Не беше ли Христос отлъчен и разпнат от синагогата?
Не беше ли изгорен Савонарола по заповед на върховния жрец на християнската религия?
Не са ли днес фарисеите същите каквито бяха по времето на Кайафа?
Ако някой им говори в името на разума и любовта, ще поискат ли да слушат?
За да спаси децата на свободата от тиранията на Фараоните, Мойсей възвести закона на Отца.
За да събори нетърпимото иго на мозаичното фарисейство, Исус покани всички хора в братството на единствения Син Божи.
Когато рухнат последните идеали, когато се скъсат последните земни вериги на съвестта, когато бъдат прокълнати и последните от онези, които убиха пророците и от онези, които заглушиха Словото, тогава ще настъпи царството на Светия Дух.
Слава на Отца, който удави войските на Фараона в Червеното море!
Слава на Сина, който раздра завесата в храма и чийто Кръст натежа върху кесаревата корона и разби челата на Кесарите в земята!

Слава на Светия Дух, който със страшното си дихание ще прочисти земята от всички крадци и всички убийци, за да направи място за пира на Божиите чада!
Слава на Светия Дух, обещал на ангела на свободата победа над земята и Небето !
Ангелът на свободата се роди преди зората на първия ден, преди пробуждането на разума, и Бог го нарече утринна звезда.
О, Луцифер! Доброволно и надменно ти се откъсна от небето, където слънцето те къпеше в блясъка си, за да разореш със собствените си лъчи недокоснатото поле на нощта!
Ти светиш когато слънцето залезе и искрящият ти взор предхожда зората!
Ти падаш, за да се въздигнеш отново. Ти вкусваш от смъртта, за да разбереш по-добре живота!
За великолепията на древността ти си вечерната звезда; за възраждащата се истина ти си прекрасната звезда на утрото!
Свободата не е своеволие, защото своеволието е тирания.
Свободата е пазителят на дълга, защото тя напътства правото.
Луцифер, когото тъмните векове превърнаха в гения на злото, ще бъде истинският ангел на светлината, когато завладее свободата с цената на позора и я използва, за да се смири пред вечния ред, възвестявайки по този начин доброволното подчинение.
Правото е само коренът на дълга; за да даваш, трябва да притежаваш.

Ето как възвишената и проникновена поезия обяснява падението на ангелите.

Бог даде на своите духове светлина и живот, и после им рече:
– Обичайте!
– Какво е да обичаш? – отвърнаха духовете.
– Да обичаш е да даваш себе си на другите – отговори Бог. – Тези, които обичат, ще страдат, но ще бъдат обичани.
– Ние имаме правото да не даваме нищо и не желаем да страдаме – казаха духовете, които мразеха любовта.
– Останете с правото си – отвърна Бог, – и нека се разделим! Аз и Моите желаем да страдаме и дори да умрем, само и само да обичаме. Това е нашият дълг!

Падналият ангел е следователно този, който от самото начало е отказал да обича. Той не обича и това е неговото изтезание. Той не дава и това е неговата нищета. Той не страда и това е неговото небитие. Той не умира и това е неговото изгнание.
Падналият ангел не е Луцифер, носителят на светлината. Той е Сатаната, който очерни любовта.
Да си богат означава да даваш. Да не даваш нищо означава да си беден. Да живееш значи да обичаш. Да не обичаш нищо значи да си мъртъв. Да си щастлив означава да се отдадеш. Да съществуваш сам за себе си означава да се самоотхвърлиш и да се самозаточиш в ада.
Раят е хармонията на благородните помисли.
Адът е сблъсъкът на долните инстинкти.

Човекът на правото е Каин, който от завист убива Авел. Човекът на дълга е Авел, който умира за Каин заради любовта.
И такава е била мисията на Христос, великият Авел на човечеството.
Не заради правото трябва да приемаме всички предизвикателства, а заради дълга.
Дългът е продължение на свободата и радостта от нея; индивидуалното право е бащата на робството.
Дългът е преданост, правото е себичност.
Дългът е жертвоприношение, правото е кражба и плячкосване.
Дългът е любов, а правото – омраза.
Дългът е безкраен живот, правото е вечна смърт.
Ако някой се бори за да победи правото, то е само за да се сдобие със силата на дълга. За какво ни е свободата, ако не за да обичаме и да посветим себе си на Бога?
Ако някой трябва да наруши закона, то е когато законът оковава любовта в страх.
„Който е запазил душата си, ще я изгуби – казва Свещената Книга, – а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази“.
Дългът е любов. Махнете всички препятствия пред любовта! Млъкнете, оракули на омразата! Дано се провалят вдън земя всички лъжливи богове на себелюбието и страха! Позор за робите, тези, които стискат любовта си и не я дават другиму!
Бог обича блудните чеда!