След излизането на неговата книга „Кабала“, доктор Папюс се обръща съм своя наставник (в немското издание писмото е преведено с думата „майстер“, което говори за посветителска приемственост между двамата) маркиз Сент-Ив д’Алвейдър.

Много е интересен отговорът на маркиза. Той говори за еврейската кабала, развита прекрасно от Папюс в книгата му, но споменава, че това предание е попаднало у юдеите чрез халдейците посредством пророците Даниил и Ездра. Също така той подчертава, че до древните израилтяни, преди разселването на десетте неюдейски колена, кабалата е достигнала чрез египтяните посредством Мойсей. И че тази мъдрост е изгубена и изопачена някъде около 3000 г. преди н.е.

И тук идва интересното. Маркизът, посредством общуване с индийски брамини, попада на една много древна азбука. Нейните букви са праобрази на днешните планетарни знаци. Брамините са наричали пред него тази азбука „Ватан“ (Vattan). Пишели са буквите отляво надясно, както пишат арийските народи (или отдолу нагоре).

Той твърди, че тази азбука е принадлежала на първата човешка раса. И че Мойсей загатва за нея във Втора глава, 19 стих на Сефер Берешит (Битие 2:19).

Бит. 2:19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

В смисъл, назоваването на тези полски зверове и въздушни птици става на този древен език, към който принадлежи и азбуката. Той нарича тази азбука „Каба-лим“ и твърди, че тя принадлежи на арийското племе. Че такова изображение представлява не само знак на речта, но и знак на славата.
Думата „Кабала“, казва той по-нататък в писмото си, е азбуката на 22 енергии/сили и енергията на 22 букви. И че този вид азбука се явява прототип на арийската и иафетическата (ведийски знаци и санскрит). Затова тя с пълно основание може да се нарече „азбука на словото и славата“, напомняйки, че в славянските езици думите „слово“ и „слава“ звучат почти еднакво.

Че тя е прототип на всички останали азбуки. И че буквите й имат морфологичен строеж, т.е., „представят точно идеята чрез своите очертания“.

Много е интересен този сблъсък на двете традиции, условно наречени „еврейска“ и „арийска“. И доколко съвременната кабала препредава посредством еврейското предание възгледите на по-древни народи, за които днес не знаем почти нищо. За голямо наше съжаление, почти не сме попадали на други източници, освен този на маркиза. Явно това знание се пази под строг ключ.

В.Р.