АЛЕКСАНДРИЙСКИ ЦАРЕ

Александрийците отвред се сбраха
да видят Клеопатрините рожби —
Кесарион и неговите братя
невръстни — Птоломей и Александър,
за първи път дошли на стадиона
царе да бъдат там провъзгласени
пред бляскавия строй на храбри воини.

Провъзгласиха Александра цар
на Партите, Армения и Мидия.
След него Птоломея надариха
с Киликия, Финикия и Сирия.
Кесарион стоеше по-напред,
облечен цял във розова коприна,
върху гърдите — китка хиацинти,
коланът — аметисти и сапфири,
сандалите, превързани със бели
кордели, везани със розов бисер.
Над малките възвеличиха него,
нарекоха го на царете Цар.

Досещаха се вси александрийци,
че туй са само зрелища и думи.

Ала денят бе топъл, поетичен,
небето горе — синьо и безкрайно,
огромният прекрасен стадион —
на гръцкото изкуство тържество,
изискан — на придворните разкошът,
а чар и хубост — сам Кесарион
(кръв лагидонска, син на Клеопатра!)
и вкупом тичаха александрийци
на празника, и викаха по гръцки,
египетски, а някои — еврейски,
от зрелището пищно възхитени,
макар да знаеха те колко са лъжовни
и празни думи всички тез царства.

Превод от гръцки Атанас Далчев

ИЗОСТАВИ БОГ АНТОНИЙ

Когато изведнъж в среднощен час се чуе
невидима процесия да преминава
със музика прекрасна, с викове –
съдбата си, която те напуща, делата си,
които до едно останаха измамни, –
напразно не оплаквай.
Тъй както си готов от време, тъй храбър,
вземи си сбогом с Александрия,
която си отива.
Най-вече да не се самозалъгваш. Не казвай си,
че всичко е било мечта, че някак си
слухът те е измамил.
Суетните надежди не приемай.
Тъй както си готов отдавна, тъй храбър,
тъй както ти прилича – теб, комуто
е бил даден град такъв,
спокойно приближи се до прозореца
и слушай с трепет във сърцето си, но не
с плача и воплите на малодушните,
като последна радост слушай звуците,
прекрасната мелодия на тайнствена процесия,
и се прости със Александрия, която губиш.

Превод от гръцки Стефан Гечев

ТЕРМОПИЛИ

Чест на онез, които във живота
да пазят Термопили са се врекли.
Те от дълга си нивга не отстъпват;
прями и справедливи във делата си,
но със тъга и със съчувствие дълбоко;
великодушни, ако са богати, а
ако са бедни, пак във малкото са щедри,
помагат, колкото им е възможно;
те само истината винаги говорят,
но без лъжците да презират или мразят.

И още по-голяма чест на тях се пада,
като предвиждат (а предвиждат често),
че Ефиалт ще се яви накрая,
че персите накрая ще преминат.

Превод от гръцки Стефан Гечев