Съвместна публикация с виртуалното списание „Палитра“, издавано от Бойко Златев, Едмънтън, Канада
Духовният Учител Петър Константинов Дънов (12.07.1864 – 27.12.1944), известен и с духовното си име Беинсá Дунó, основаното от него идейно движение и общество “Бяло братство”, както и културното му наследство в лицето на изнесените от него между 7 и 8 000 беседи, лекции и сказки, създадената от него Паневритмия и над 150-те негови музикални композиции, представляват в съвкупност уникален принос към българската и световната духовно-културна съкровищница.
През м. февруари 2007 г. в класацията на най-великите българи на Учителя Петър Дънов бе отредено второто място, непосредствено след един от безспорните символи на нацията – Васил Левски. Самият П. Дънов в качеството си на Същество от висш космически порядък не се нуждае от човешко признание. Фактът, че бе класиран на второ място в това престижно допитване, обаче бе необходим за възстановяване на историческата справедливост. Непростимо е България да разполага с толкова изявена личност, чиято земна мисия е призвана да промени из основи облика на планетата и на общочовешкото съзнание, и в същото време повечето наши сънародници или нищо да не са чували за нея, или пък в представите им тя да е смътно свързана с някаква си там „секта”, отречена от Православната църква. Ала това е вече минало! В последните години и тези, които не бяха чули за великия духовен Учител Петър Дънов, и другите, които се отдръпваха стреснати от мнимата заплаха за сектантско влияние, разбраха, че родината ни е дала на човечеството един предостоен син – Пратеник на Небето от най-висок ранг, докоснаха се до идеите му, започнаха да четат Словото му, да играят Паневритмия и да слушат неговата проникваща до дълбините на душата музика.
Не става дума за еднократен акт, а за продължителен процес на възстановяване на историческата справедливост, който в своя заключителен вид ще постави личността и делото на Петър Дънов върху заслужен пиедестал. И отново подчертавам, че не самият Учител се нуждае от това, понеже той приема награди само от Бога, а ние, хората, които сме призвани да осмислим оставеното от него и да го превърнем в неразделна част от своето битие.
Изучавам духовно-културното наследство на Учителя П. Дънов от 1987 г., т.е. от 26 години. Количеството време, изразходвано в тази насока, разбира се, не е от решаващо значение. Определящи са импулсът на творческото търсене, обективността на изследователските усилия и качеството на изводите, направени въз основа на тази продължителна лабораторна работа. И не на последно място – гласът на сърцето, откликът на най-финия слой от човешката душевност, който надмогва емпиричното и рационалното и се слива с най-чистите вибрации на метафизичното. Защото, както правдиво отбелязва Спасителят Иисус Христос, истински блажени са тези, които не са видели, но въпреки това са повярвали. А в учението на Бялото братство, предадено на българския народ и планетарното човечество от Учителя П. Дънов, вярата и разумът, свръхсетивното и научното, Духът и материята си протягат ръка в хармонично единство. Това е учение на “разумното сърце”, както се изразява самият негов вестител. Същевременно то е тъждествено на първоначалното Христово благовестие, освободено от човешките заблуди и предразсъдъци, натрупани в изобилие през столетията, изчистено от ненужната църковна схоластика и заредено с могъщия порив на грандиозния планетарен преход, който преживяваме днес, в началото на третото хилядолетие. В него си дават среща като стари приятели древната мъдрост на Изтока и духовните постижения на Запада, в недрата му пулсира ритъмът на Божествената Любов, извираща от самото сърце на Всевишния.
Авторът му го назовава още и “наука и философия за живота”, изхождайки от ярката му практико-приложна насоченост. То съдейства на човека, превърнал го в свой начин на живот, да придобие непоклатимо физическо и душевно здраве, да култивира ценни качества на личността и добродетели, да разгърне целия си телесен, нравствен, умствен и духовен потенциал в името на всемирното Добро.
Цялото това неизмеримо богатство от идеи, методи и форми на духовна работа, които съдействат на овладелия ги да изпълни своето Божествено предназначение на планетата Земя, е изложено на съвършено простичък и достъпен за всеки език. Беседите на Учителя П. Дънов са еднакво разбираеми и за титулувания учен, и за обикновения работник. Те достигат до съзнанието на всеки и го променят завинаги. В своята съвкупност Словото, музиката и Паневритмията на П. Дънов се явяват фундамент за съграждането на една нова планетарна култура – културата на въплътената в ежедневния живот възвишена Любов, пратеница от селенията на Божественото.
Все повече стават хората на науката и духовното познание, които насочват своя изследователски устрем към Словото на този велик Учител на човечеството. Те си поставят за задача да изложат в систематизиран вид духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов, основните му идеи и постижения от позициите на академичното научно изследване и на духовното прозрение. Едното не може без другото. Причината е, че изследваната историческа персона не е редови учен, а изтъкнат духовен водач, чието послание далеч надхвърля мащабите на националните граници. Толкова по-трудно и отговорно е да се опиташ да обхванеш това живо Слово в категориите и понятията, утвърдени от традиционната наука: философия, психология, етика, гносеология, екология и пр. В този смисъл класификацията, намерила място върху страниците на посочените по-горе изследвания, неизбежно ограничава обекта на своето издирване и го смалява до рамките на поносимост на утвърдената научна систематизация. От това навярно губи първоизточникът – Словото на Истината, но пък се надяваме да печели читателят, който винаги има потребност да надгражда новото познание върху вече познати, здрави и солидни основи.
По наше мнение систематизацията на теоретичното наследство на Учителя П. Дънов, представена в тези съчинения, заслужава положителна оценка и подкрепа. Като цяло тя отговаря според съдържанието си на съвременния етап от преосмислянето на своя предмет, на днешното равнище на духовна зрелост, отличаващо търсещия в Духа човек от ХХІ век. Тя предлага цялостно изследване на личността и делото на този духовен Учител, чието духовно-културно наследство може да послужи като отправна точка за решаване на глобалните предизвикателства в епохата на преход, в която живее днешното човечество.
Надявам се, че написаното от всички тези изследователи (стремейки се да подражават на достъпността на изследваното Слово) ще бъде от полза за всички обективни пътешественици по неизбродимите пътеки на Познанието, за хората, които не се задоволяват с материалните измерения на делника, а са устремени към вечните истини на Космоса. В това отношение – стига да я изберат за свой водач – мъдростта на великия духовен Учител би им била незаменим помощник.
Строителите на новото гражданско общество също няма да останат разочаровани. Всяка глобална социална трансформация задължително бива предхождана от период на усилена просветителска дейност. Целта ѝ е да спомогне за разширяване на човешкото съзнание до степен да стане способно за възприемане и прилагане на новите, по-прогресивни идеи. Учението на Бялото братство в редакцията на Учителя П. Дънов предлага в изобилие такава просветителска опора, в чийто център се откроява принципът на Божествената правда. Проектиран в областта на материалния свят, той намира израз в една повсеместна справедливост, която осигурява на всяко същество и на всеки народ оптимални условия за съществуване и развитие, из основи променя механизмите за разпределение на произведените блага и ресурси. Словото на великия Учител е проникнато от заряда на духовното съзряване, който – ако бъде усвоен в пълнота – предлага сигурни гаранции за радикално усъвършенстване на обществените отношения на всички равнища. Новият световен ред в перспективата на отстояваните от П. Дънов възгледи не е творение на тясно користните интереси на шепа хора от т.нар. “тайно правителство” на Земята или на една или повече държави – велики сили, а рожба на просветленото съзнание. Той е жадувана от хилядолетия и сбъдната мечта на живот за Цялото – една граничеща с идилията реалност, при която всеки индивид е осъзнал, че щастието на земното човечество е и негово лично, и е мотивиран да отдава най-доброто от себе си за общото благо.
Теоретичното наследство на П. Дънов предлага възможността той да бъде разглеждан като предтеча на възгледите: за триединното цяло (напр., Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, залегнали в основата на учението му), за контактния подход (човекът като посредник между света на Божественото и материалната действителност), на изграждащото се в нашата съвременност гражданско общество (проповядваните от него качествено нови взаимоотношения между хората, построени върху равнопоставеност, братска обич и сътрудничество). Самата сплав от неговото Слово, музикални композиции и Паневритмия е съпоставима с триединството на наука, изкуство и духовно учение – съчетание, отразяващо обновителния импулс на троичността в нейното практическо измерение. По този начин някои от водещите идеи на създателя на духовното общество “Бяло братство” по естествен начин се вписват в модерната интерпретация на контактния подход, триединството и интердисциплинността. Към последното бихме отнесли, например, обединяването на актуални научни постижения с практически методи за постигане на здравословен начин на живот.
В теоретичната схема на П. Дънов не е трудно да открием връзка със съвременните аспекти на икономиката, политиката, културата, управлението и обществените отношения. Тази обвързаност се дължи на универсалния характер на идеите му и на тяхната безспорна приложимост на всички равнища в социалната структура. За него единственото реално познание е приложеното. В този смисъл отвлечената абстрактност и безрезултатната игра на въображението са съвършено чужди на разсъжденията му. Той е прям и конкретен във всичките си анализи на действителността, във всичките си препоръки за това, как да променим себе си в името на висшето си предназначение на тази земя, а с това да помогнем и за промяната на целия свят.
Учителят Петър Дънов е отявлен противник на конфликтите и войната. Откритото му противопоставяне срещу намесата на България в І световна война му донася едногодишно изселване от София във Варна. Предупрежденията му обаче към управниците за катастрофалните последици за страната ни се сбъдват до едно. Същевременно той отстоява потенциалната възможност за мирно решаване на всички спорни въпроси, при което човешкият разум и духовно начало би трябвало да надделеят над низшите желания и войнствените инстинкти.
Просветителската дейност на П. Дънов го поставя сред челните редици на най-видните хуманисти от края на ХІХ и първата половина на ХХ век. В неговото учение се утвърждават нови принципи на образованието, прогресивни форми и методи на работа с учащите се, извеждащи на преден план тяхната индивидуалност и творчески заложби.
Словото и делото на Учителя Петър Дънов представляват освен всичко останало и нова, голяма крачка напред по пътя, начертан от хилядолетната традиция в лицето на друг велик духовен Учител – тракиеца Орфей, и на безстрашните борци за социална и религиозна трансформация – богомилите. Тези три потока на въплътен в материята духовен заряд имат достатъчно сходства, позволяващи ни да ги дефинираме като отделни стъпала по една обща, възходяща стълба на духовно-нравственото развитие на личността и обществото.
Кой би могъл да използва духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов и, на първо място, неизчерпаемата в смислово и съдържателно отношение палитра на неговото безсмъртно Слово?
1) Хора от научните среди и такива с изследователска нагласа, чиято сфера на интереси съвпада с посочения тук предмет.
2) Авторите на учебни пособия, разглеждащи религиозните и духовни общности върху територията на България и в световен мащаб.
3) Изследователите на духовното наследство, родено по българските земи от древността до наши дни; склонните да проследят идейната приемственост в хронологическата линия: Орфей и орфизъм – делото на светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий – реформаторското движение на богомилите – Учителят Петър Дънов и основаното от него духовно общество “Бяло братство”.
4) Личности с мистична нагласа, чийто житейски акцент е поставен върху навлизане в дълбините на еволюцията на съзнанието.
5) Онези, които са убедени, че българското общество е узряло за образователна реформа, която следва да бъде осъществена върху качествено нови научно-практически основи. В Словото на Учителя П. Дънов откриваме всичко, необходимо за това.
6) Със сигурност не на последно място – всички, които по една или друга причина не са удовлетворени от личния си и обществения живот и се стремят да го преосмислят и пренасочат към нови, възвишени морални стойности.
7) Привържениците на здравословния начин на живот, които могат да открият в учението на Бялото братство завършен модел за постигане на съвършено физическо и душевно здраве.
8) Проучвателите на етиката на междучовешките взаимоотношения.
9) Тези, които търсят Божието присъствие в света извън себе си и в собственото си сърце.
10) Радетелите за изграждане на нова обществена парадигма.
Учителят Петър Дънов е етап от духовното развитие на България. От кръгозора на неговото прозрение не убягва нито един от актуалните проблеми на нашето време. В беседите си той е предвидил повече от половин век по-рано дори създаването на Европейския съюз (използва термина “Европейски съединени щати” по примера на държавата отвъд Атлантическия океан). И това се случва в периода преди Втората световна война, когато и най-смелите оптимисти не биха дръзнали дори да мислят за обединение на европейските нации върху политическа, икономическа и културна основа. Но пророчеството се сбъдна и тази реализирана мечта на народите от Стария континент създава безспорен образец за подражание по цялата планета!
Всичко, което ни е завещал този български духовен водач, се явява мащабен и стойностен принос към благовестието на Иисус Христос – въплътения Син на Бога. И това заявление не почива върху пясъчния постамент на зле разбран патриотизъм или върху крехката опора на доморасъл еклектизъм. То се ражда от твърдата увереност, че делото и повелите на нашия сънародник П. Дънов притежават силата да изваят образа на човека от третото хилядолетие в пълнотата на неговата личностна и колективна реализация, че идеите на Новото учение, проповядвано от Учителя на Бялото братство в нашата страна, в своята мащабност далеч надхвърлят националните граници и обгръщат цялото земно кълбо, потапяйки го в океана на Божествената Мъдрост и Любов. И в крайна сметка са способни да доведат човешкия род до целта на неговото предназначение според Плана на Твореца.
Актуалността на едно учение се определя от степента на неговата приложимост в съвременността – в практиката, в ежедневието, в малките и големите неща. От тази гледна точка теоретичната концепция на Учителя П. Дънов притежава неоспорима актуалност: и спрямо облика на човека на новото време; и относно основните тенденции на епохата ни и пътищата за тяхната реализация; и в ракурса на контактите между хората, от една страна, и между човешкия род и природната среда, от друга страна; и за изграждането на обществото на утрешния ден. Във всяко едно от тези направления на личната и колективна изява духовният Учител на България е едновременно продължител на Христовото благовестие и новатор от планетарен мащаб.
И когато като българи със законна гордост изтъкваме, че “… и ний сме дали нещо на света”, нека не забравяме, че нашата многострадална земя е подарила на човечеството и такъв титан на Духа като Петър Дънов (Беинса Дуно), чиято жизнена изява и послание към поколенията притежава потенциала да промени навеки образа на нашата планета. Към по-добро.
Източник: ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ