На Кръстова гора е заровена частица от Кръста Господен. В Средните Родопи, скътан сред вековни гори, се намира манастирът „Св. Троица“ – Кръстова гора, или както се отбелязва в картата на България, Кръстов връх – светиня и място за поклонение.
За да стигнете до това свято място, тръгнете от Асеновград за Смолян. Минава се през Бачковския манастир и на разклона за град Лъки – Юговското ханче, се отбива на юг, оттам – през с. Борово и на 6 км от селото се стига до Кръстова гора. Тази местност (1545 м. надморска височина), дълга около 500 м и широка около 300 м, е кръгла поляна, заобиколена от гъсти букови гори. Оттук панорамната гледка е смайваща – в далечината се вижда море от планински ридове и върхове.
След като през 1083 г. Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир, те го даряват с обширни поземлени имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище.
По формата си местността прилича на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата „Св. Троица“. Съграден бил и манастир „Св. Троица“, известен още като Троицкия.
До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси. От втората половина на ХVII век и през първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята на родопските християни – втората масова ислямизация. Тя започнала с унищожаването на Смолянската епископия, богословското училище, епископската църква „Св. ап. Петър и Павел“ и убийството на последния Смолянски епископ св. Висарион Смоленски (на 29 юли 1670 г.).
Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения. В продължение на повече от 100 години те съхранявали своята православна вяра, въпреки унищожените храмове и липсата на свещеници. По това време бил разрушен и манастирът „Св. Троица“, а повечето му монаси били избити.
В началото на ХVII век родолюбиви родопчани започнали да възстановяват опожарения Бачковски манастир. Но турците не разрешили възстановяването на манастира „Св. Троица“.
В Средните Родопи винаги е била особено изразена почитта към Христовия кръст. Дори мюсюлманите, които били насилствено ислямизирани християни, благоговеели пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите…
На Кръстов връх поклоненията не престанали, макар че не е било възобновено нищо, което да напомня за разрушения манастир, защото всички околни села били ислямизирани, а самият връх бил собственост на мюсюлмани.
След Освобождението Кръстова гора остава в пределите на Източна Румелия, а след 1885 г. – в границите на България. Смолянско все още е под османска власт, но поклонниците, рискувайки живота си, преминавали границата, за да стигнат до Кръстов връх.
През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата „Рождество Богородично“ с. Борово няколко майстори, с помощта на всички вярващи от селото, построяват параклиса „Св. Троица“ върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на Кръстов връх. За целта преди това църковното настоятелство закупило мястото от собственика му, а за строежа били използвани дяланите камъни от разрушената
стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г.
По време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията „Кормисош“ и строго се забранило идването тук на поклонение. Но, вървейки по козите пътеки, християните пак намирали пътя до параклиса. Продължителните протести от страна на група православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян, се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник – отец Васил Стефанов Аринински, и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно обаче хората започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989 г.
През есента на 1995 г., в присъствието на Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освещава новопостроената църква на Кръстова гора „Покров на Пресвета Богородица“. На 22 октомври 1994 година изчезва чудодейният кръст, подарен от цар Борис III. Отлят е нов 99-килограмов кръст, изработен от неръждаема стомана. По-късно откраднатата светиня е открита в гората от местен овчар и сега се намира в новия храм.
За написването на този материал са ползвани литературни източници, писани от Мария Спасова Манолова и Стефан Илчевски.
В. Р.