За нейните странни видения в Новоселци се говореше още като беше дете, но за ясновидството й из цялата страна се разчу през 20-те години на миналия век.

Едни я наричаха „Божия работница”, „благочестивата сестра Бона” и разказваха за нея какви ли не чудеса. Други, между които журналисти и учени, не пестяха ироничните епитети по неин адрес. За тях тя беше „смахнатата Бона”,”спящата шопкиня”, „простата селянка, вживяла се в ролята на пророчица”. Всъщност Бона Велинова имаше необикновена и трудна съдба, в която се преплитяха истина и измислица, реалност и въображение и то така че я превърнаха в загадка, която предизвикваше най-противоречиви чувства – удивление, съчувствие, присмех.

Първите си видения получила в един зимен ден, когато била едва на седем години. По-малката й сестричка Елена лежала смъртно болна и всички у дома й плачели в очакване на най-лошото. Само Бона седяла гърбом и гледала втренчено през прозореца. Навън, съвсем близо, стоял непознат мъж в красива синя дреха и говорел с тих и кротък глас: ”Не плачи, Боне! Не плачи!…Занесете Еленка в Буховския манастир „Света Богородица” и нека там й прочетат молитва за здраве. Запомни от мен, тя ще оздравее и ще живее още дълго…” Отчаяни, родителите не знаеха да вярват или не, но занесли болното дете в манастира и само след няколко дни то наистина оздравяло.

Когато Бона навърши 16 години, при нея започнаха за се явяват ту Света Богородица, ту Света Петка. Идваха в различно време, но говореха едно и също: Тя не трябва да се омъжва, защото е избрана да служи на Бога, на църквата и на народа си! /в. „Ангелска тръба” 1928 г./. Но Бона не се вслуша в съветите им. Само след две години срещна хубавеца Велин Митров от софийското село Григорево и веднага се влюби. Скоро вдигнаха и сватба – голяма, шумна и весела. Този ден тя се чувстваше най-щастливата булка в света, но много скоро разбра, че бракът й е грешка. Велин и свекър й се оказаха сприхави хора и често налитаха на бой с брадви и ножове. От техните побоища Бона се поболя, а децата, които идваха едно след друго, влошиха още повече здравето й.

При раждането на второто дете изпадна в дълбок, тежък сън, който трая цели три денонощия. По време на съня тя чу глас: ”Не създавай повече челяд! Живей с мъжа си като сестра с брат, защото ти предстои тежък живот на вдовица. Ще има война, твоят Велин ще загине, а теб те очакват гладни и тежки години. Но ти не се бой! Бог ще ти помогне, а светци и светици ще те научат как да откриваш стари, изчезнали храмове и манастири…”

Изплашена и дълбоко смутена, Бона реши да разкаже на мъжа си за тези предсказания, като скри единствено, че го очаква преждевременна смърт по време на война. В отговор той й вдигна бурен скандал, при който я обяви за „малоумна”, „припадничава” и „срам на дома”. От този ден Бона взе да си внушава, че наистина не е добре, че гласът и виденията са плод на болния й мозък. Но скоро предсказанията, чути по време на съня, започнаха да се сбъдват. През 1912 г избухна Балканската война и Велин Митров загина още в първите боеве. Така едва на 27 години, Бона остана вдовица с четири малки деца и животът й се превърна в низ от самотни безрадостни дни.

Но както и преди, тя често изпадаше в дълбок, продължителен сън, по време на който светци й предсказваха бъдещи събития и човешки съдби. В предпразнични дни те й посочваха места, където се намират черкви и манастири, изчезнали по време на османското владичество. Първият манастир, който Бона откри, беше „Св. Николай” в землището на софийското село Нови хан. /в. „Утеха”, 1926 г./

Наскоро след това сп. „Богословено време” помести любопитно съобщение, което бързо се разчу из цялата страна:
„За славата Господна ще отбележим, че божията работница, благочестивата Бона, водена духом, е открила общо 40 църкви и манастири, които са били порутени и забравени”.

Следваше техният точен списък. Пак през същата година списанието излезе и със специална притурка, в която се изброяваха сбъднатите й вече предсказания, както и нейните най-нови видения. Очевидци, между които свещеници, военни, полицаи и учители свидетелстваха, че Бона е предсказала Октомврийската революция в Русия през 1917 година, Първата световна война, Септемврийското въстание от 1923 година, както и много други събития, станали на Балканите и в Европа.

По това време, повярвала вече в своята мисия, Бона стана член на „Православно свято дружество за обновление на българския народ” и тръгна да обикаля страната. Беше неграмотна, но знаеше наизуст притчи, молитви и цели страници от Библията и хората я слушаха с интерес, а виденията й – странни и вълнуващи, внушаваха все едно и също: Българският народ е богоизбран и за да изпълни своята мисия, трябва да живее по божиите закони – в мир, любов и разбирателство. Същото се отнася и за съседните народи. Вътрешните партизански борби и междусъюзническите войни са еднакво гибелни за всички на Балканите.

Християни и мюсюлмани са длъжни да забравят миналото и да повярват, че Бог е един и той повелява разбирателство, за да не се пролива кръв и да не гинат повече невинни хора.

През 1918 година, след края на Първата световна война, Бона получи странно видение. Високо на връх Мусала видя голям сребърен кръст, на който пишеше: „Забравете миналото и си подайте ръка!” Заедно с видението чу и небесен глас: ”Написаното на кръста е Божие послание до българи и сърби, до румънци и гърци и до всички останали на същата земя. Не се ли помирят, земята ще се тресе, пороища ще текат и децата им чужденци на война ще изпращат.” На другия ден Бона отиде в манастира „Света Богородица” край Етъра и помоли игумен Кирил да изтълкува видението.

– Това е заръка от Бога, благочестива сестро! – каза й игуменът. – И не случайно кръстът се е появил на Мусала, най-високия връх на Балканите. И не случайно по нашите земи са се раждали и раждат пророчества и видения. Тук всичко, и земя, и небе, и душа говорят, говорят и предсказват.

За ясновидството на Бона се заговори и сред висшето столично общество. Някои слушаха с ирония, а други клатеха многозначително глава: Кой знае? Всичко става по божия свят… Но две от нейните предсказания се коментираха от всички с еднакъв интерес и най-често шепнешком. Първото се отнасяше за Фердинанд и неговата фаворитка, придворната дама Султана Рачо Петрова, а другото за веселия и безгрижен княз Кирил, известен като най-щастливия принц в Европа. По някаква случайност Султана стана първата, която научи за това „толкова нелепо и толкова невъзможно предсказание”, както тя упорито го наричаше, преди то да се сбъдне.