Автор на книгата „Моята среща с Рудолф Щайнер“
Предговор към изданията след 1947 год.
Тази книга се появи за пръв път три години след смъртта на д-р Рудолф Щайнер. Тя остава като един прекрасен и смел израз на преклонението, което д-р Фридрих Рителмайер изпитваше към човека, в когото той видя най-великия син на нашата епоха и най-могъщия духовен предводител на човечеството.
Днес, 1947, девет години след смъртта на своя автор, тя се оказва исторически документ от най-висш порядък. Срещата, за която разказва д-р Рителмайер, е действително историческа: тя стана отправна точка за бъдещата еволюция на човечеството. В рамките на тази среща се осъществи и решителната крачка, която направи съвременното християнство.
Представителите на исторически утвърденото християнство – както в църквата, така и в теологията – не можаха да разберат, че идеята на която служат – независимо от самите тях – претърпя едно разтърсващо обновление и се отвори по съвсем нов и неочакван начин за бъдещето. За съвременните теолози, дори апокалиптичните планетарни катастрофи, които последваха описаната тиха среща, се оказаха недостатъчни, за да проумеят радикалните промени, пред които се изправи християнството. Едва бъдещите поколения ще осветлят онези епохални събития, за които загатнаха трима души още пред Първата световна война: Михаил Бауер, Кристиан Моргенщерн и Фридрих Рителмайер. Макар и всеки от тях да беше майстор в своята област, те станаха ученици, а с това и предвестници на новата християнска епоха.
Михаил Бауер, най-тихият от тях, беше свързващата нишка между великия поет и големия проповедник, макар и те лично да не се познаваха. Благодарение на своето сърдечно приятелство и духовна близост, той можа да озари последните години от живота на Кристиан Моргенщерн, след като още преди това, беше улеснил пътя на Фридрих Рителмайер към Рудолф Щайнер. Наред с по-късните стихотворения и максими на Кристиан Моргенщерн, многостранните проучвания на Фридрих Рителмайер върху Евангелието на Йоан се оказаха по един прекрасен начин първия творчески акт на извоюваното от Рудолф Щайнер ново познание за Христос. Измежду тримата, които в душевен смисъл са за нас истински съвременни апостоли, Фридрих Рителмайер беше онзи, чрез когото развитието на християнската църква пое по нова и съдбовна посока. Този факт не може да се омаловажи дори от острите и презрителни нападки, на които църковните деятели подлагаха Фридрих Рителмайер след неговото присъединяване, към Рудолф Щайнер, още повече, че те се стремяха да му поверят важни задачи в самата църква.
Фридрих Рителмайер винаги поемаше върху себе си тежкия упрек, че не е останал верен и е пожертвал многообещаващото начало, заложено в неговите ранни проповеди и книги. Да, той стана ученик на Рудолф Щайнер. В действителност, за много хора днес е вече напълно ясно: историческото величие на Фридрих Рителмайер – което го различава от толкова много „велики“ съвременници – се състои в това, че не остана „в пътя“, а от висотата на една световно-историческа необходимост направи крачката към Антропософията.
А каква душевна пропаст го делеше от този другия! След като сам беше станал майстор чрез своето ясно и точно мислене в областта на религиозното чувство, след като беше напреднал в дълбочините на християнското обучение, той се преклони пред този, който по един най-строг и свръхличен начин издигна човешкото мислене до една нова степен.
Срещата с големия Учител не само тласна Фридрих Рителмайер към самия него, а тя го доближи и до неговите задачи, засягащи цялото човечество. Всичко това се съдържа в неговите описания, то личи ясно и ако обозрим цялото му жизнено дело, ако проследим пътя, водещ от малката му книжка „Исус“ (1912) до „Христос“ (1936). Целия му живот, цялото му дело бихме могли да охарактеризираме с думите „От Исус към Христос„, които впрочем са и заглавието на един лекционен цикъл, изнесен от Рудолф Щайнер по времето на тяхната първа среща (октомври, 1911).
В лицето на Фридрих Рителмайер най-благородното и чисто преклонение пред Исус – утвърдено в най-честните духовно-познавателни стремежи на протестантството – намери пътя към едно всеобхватно познание за Христос, към едно ново Христово благочестие. Наред с всичко това, горното означава и действителното повторно откриване на Йоановото Евангелие. Сега теологичното мислене и медитативните постижения се сливат в едно прекрасно единство; те ускориха развитието на Фридрих Рителмайер, а чрез него човечеството вкуси първите плодове от дървото на онова Йоаново благочестие, което занапред ще сложи своя отпечатък на цялото християнство.
Душевната нагласа на Фридрих Рителмайер – дори и след като напусна Евангелистката Църква и застана на върха на Християнската Общност – винаги се определяше от изгарящия копнеж: от моята предишна среда аз трябва да отведа в новия свят колкото е възможно повече хора. Той усещаше себе си като естествения притегателен център за всички онези, които и в рамките на официалното християнство поискаха да се отправят по новия път. И за Фридрих Рителмайер беше истинско страдание, че само неколцина от приятелския кръг наистина тръгнаха с него. Тук се разделиха пътищата на единния дотогава борчески авангард от Нюрнберг, включващ хора като Рителмайер и неговия приятел Кристиан Гайер.
Описанието на съдбовната среща с Рудолф Щайнер ни показва преди всичко усилията, които Фридрих Рителмайер вложи, за да изгради мостове между своите кармично предопределени спътници в живота.
Сборникът „Жизненото дело на Рудолф Щайнер“ издаден преди 60-я рожден ден на Рудолф Щайнер (1921) беше съставен в условията на една тежка борба с болестта. А по-късно, след като беше дал завършен вид на своя жизнен стил, с една особена загриженост за християнски настроените хора, които не желаеха да тръгнат по пътя на Антропософията и изградиха новата Християнска Общност, той написа своята книга „Медитация. Дванадесет писма върху себевъзпитанието“ (1929).
Ето че описанието на тази съдбовна среща, едно от първите произведения на Фридрих Рителмайер, застава отново пред нас след дълъг период на забрана, за да утвърди повторно онези цели, на които той посвети своя живот.
Превод от немски: Димитър Димчев