Откъс от книгата „ДЕВЕТИЯТ ВАЛ НА ОТВЪДНОТО„
Вангелия е кръстена в близката до дома на родителите ѝ църква „Свети петнадесет тивериополски (струмишки) мъченици”. Самото име на църквата показва, че става дума за защитници на християнската вяра, свързани дълбоко с този край.
При император Юлиян Отстъпник (361-363 г.) от Никея избягали в Солун, а след това в Тивериопол (Струмица) епископите Теодор и Тимотей, първият от които е член на Първия Вселенски събор, а заедно с тях и монасите Комасий и Евсевий. Към тях се присъединили и местните свещеници Петър, Йоан, Сергий, Теодор (втори) и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Харитон и Данаил и един мирянин на име Сократ. Те били неотстъпни в своите християнски убеждения и бързо станали известни в Солунска област. Нейният управител ги заловил и ги обрекъл на смърт на 28 ноември 362 г. Християните погребали всеки в отделен каменен ковчег, отгоре било изписано името и званието му.
Мощите на мъчениците имали чудотворна сила.
Аварите разрушили града и каменните саркофази останали затрупани до времето на българския цар Борис-Михаил. Неговото внимание било привлечено от ставащите в този край и точно на това място чудеса. Мощите били изкопани и в Брегалница построили църква, носеща името на светците, въпреки че жителите на Струмица искали тя да бъде в техния град. В нея служили духовници, подготвени от Свети Климент Охридски. Там пренесли отначало, поради съпротивата на струмичани, само мощите на Тимотей, Комасий и Евсевий, а по времето на цар Симеон и мощите на останалите светци. Тук се стичали хора от цяла България, за да се поклонят на светците и да получат целебна помощ. Разказва се как сляпа жена от Струмица прогледнала, като докоснала ръката на св. мъченик Петър. Друг, който бил сакат, се излекувал, като се докоснал до мощите. Нямо момче от Главеница проговорило, парализиран човек оздравял, прокажен от Мъглен получил изцеление. Идвали хора от цяла България да търсят помощ и изцеление така, както след много векове отивали при Ванга. Сега никой не знае къде е бил някогашният град Брегалница, а с него изчезват и мощите на мъчениците.
По времето, когато е кръстена българската пророчица в църквата „Свети петнадесет мъченици”, се пазела все още ръката от нетленните мощи на свещеника Петър, която продължавала да върши много чудотворни дела на изцеление. Църквата била построена според струмичани точно там, където някога в Тивериопол били погребани чудотворните мощи на светците. След две години, по време на Балканската война (1913 г.) чудотворните мощи били отмъкнати от гръцки войник и отнесени в Кукуш.
И досега в Струмица денят на Свети петнадесет мъченици се чества с големи почести и като най-голям празник на града. За да не се забрави поводът за построяването на църквата, махалата, в която е родена и израснала Ванга, се нарича „Светико”.
Както навсякъде на Балканите в началото на века и Струмица все още пази спомен от взаимоотношенията във Великата османска империя. Махалата е етнически конгломерат от българи, цигани, турци, гърци. Това шарено етническо съдружие се разваля в навечерието на Първата световна война, когато повечето от турците се преселват в Анадола. В кварталчето остава ходжата, който не пожелава да се изсели и всички го наричат Гюлбаба, защото имал най-красивата розова градина. В тази атмосфера Панде и Параскева заживяват заедно и отглеждат първородната си щерка Вангелия.
Съседските връзки все още пазили своя патриархален характер, общуването е сведено до братски и сестрински отношения. Изпадналият в беда бил подкрепян от всички, които живеели край него, независимо от каква националност е. Обща практика е жените да си разменят по паничка от това, което са сготвили през деня, да носят храна на стари и немощни хора, мъжете да се събират надвечер да опитат от ракията или виното на съседа, децата цял ден да играят заедно, по-малките да бъдат оставяни при съседите, когато родителите им са заети. Домовете не се заключват. Живее се като в една голяма община, където е задължително не само всеки да помага на другия, но и да знае езика, на който той говори. Защото разговорът се провеждал така, че всички се разбирали един друг, всеки език бил изпъстрен с думи от езика на събеседника.
Въпреки че Струмица е малко градче, жителите му се занимавали със земеделие, отглеждали тютюн. Лете ставали още в два часа посред нощ заедно с децата и отивали на тютюневата нива. Атмосферата на това общуване и народопсихологията съответстват на взаимоотношенията между жителите на селищата в големите империи от древността до наши дни. А бихме добавили и на взаимоотношенията на Балканския полуостров още от най-древни времена. Не можем по друг начин да си обясним социалния мир, който царял в тези махали, докато не се появи външен дразнител – политиката на управляващите в момента.
Първият удар на съдбата сполетява Ванга, когато започва да открива света, от времето на първите ѝ спомени.
Когато е на три годинки, умира майка ѝ при раждането на второто си дете. Манталитетът на човека на Балканите от началото на века е такъв, че той не придава голямо значение на този факт – често се случвало дете или възрастен човек да починат или при болест, или при раждане. За съвременните хора това би прозвучало коравосърдечно, но имало една обща за всички философия, която успокоявала духа на жалещите за покойника – „Човешкият живот е като цвете – поникне, цъфне и увехне”. Тази философия подтиквала младите семейства да имат повече деца, тя бързо разкрепостявала мъжа при подобна ситуация да потърси нова майка за децата си, защото домът се нуждае от стопанка. Така младите се учили от възрастните бързо да преболедуват тежките мигове в живота, да бъдат по-устойчиви на ударите на съдбата, защото до края на ХІХ век тя е безмилостна към повечето от тях.
Ванга няма голям избор. Ако не се беше случило нещастието с майка ѝ, то нямаше да се размине на баща ѝ по време на Първата световна война. Тогава много деца на Балканския полуостров остават сираци и болката е била обща.
Изглежда осиротяването, загубата на родителите, не прави силно впечатление и на древните хора, защото в много от съхранените митове и в приказките изчезва най-вече бащата, бива убит, или е богочовек и за детето, което е бъдещ герой, остава да се грижи родната му майка. В други митове и приказки майката умира и за детето се грижи злата мащеха. Или го подхвърлят и бива отгледано от сърна, вълчица или друго животно, от случайни хора, които са го открили.
Бащата на Ванга е мобилизиран и момиченцето остава съвсем само. Прибира го съседка, която е… туркиня. Асаница завинаги остава в съзнанието на Ванга като добра и състрадателна жена, която я гледа близо три години и в един момент вече си мисли как да я осинови, защото всички предполагали, че бащата е убит на фронта. Но той се завръща и отново заживяват двамата с Ванга.
Турците имат навика да позволяват на детето всичко, за тях няма неизпълнимо детско желание. Те боготворят децата. В резултат на това възпитание бащата заварва едно своенравно и буйно дете, но добро и общително.
Минава време и според тогавашните нрави, Панде решава отново да се задоми. Намира си за жена една от най-красивите моми в селото, която била сгодена за български офицер, но после годежът се развалил. Той създава семейство с Танка Георгиева и заживява в благополучие. Трудолюбивият баща постепенно се замогва, имотът му достига до сто декара ниви. В това време Струмица вече е под сръбска власт и пробългарската ориентация на бившия четник за народна свобода Панде Сурчев отново го връща на дъното на живота. Арестуват го, вземат му земята, пребиват го от бой.
Стане ли дума за любимите детски игри, всички, които са контактували с Ванга, пишат, че у тях са се събирали децата от махалата. Тя обичала да играе на доктор, лекувала децата, като налагала с трева различни части от тялото им. Премитали двора, тя седяла по средата на една рогозка и им разказвала безкрайни, измислени от нея истории. Жалко че вече няма живи свидетели от това време и никой не може да каже какви са били тези истории. Дали пък още тогава малкото седемгодишно момиченце не е разказвало това, което е сънувало или видяло насън? Едгар Кейси се сблъсква с много случаи с деца, които несъзнателно описват случки и събития от свои минали прераждания. Може би това е ставало и с Ванга, но нямало кой да запише или запомни нейните детски разкази, които за приятелчетата ѝ вероятно звучали като приказка.
Един от най-големите „колекционери” на подобни разкази за минали прераждания е американският професор Йън Стивънсън. Той пръв събира и публикува не само спомени, но и добавя към тях своите изводи, оценява тези разкази като случаи, подбуждащи вяра в превъплъщението, без да ги използва като необоримо доказателство за прераждането. Самият Стивънсън сочи като най-убедителен случаят с Имад Елавар, когото професорът открива като дете на две годинки и половина. Повод за интереса на Стивънсън станала една случка с малкия Елавар, който се спуснал да прегръща през коленете съвсем непознат човек, като му казал: „Ти си нашият съсед.“ Професорът, когато научил за случилото се, пристигнал в Ливан и се заел със случая. Стигнал до извода, че единствено някой си Ибрахим Бахамзи може да е бил предишното превъплъщение на детето. Той умрял през 1949 г. на 16 години от туберкулоза Той събрал около 60 факти, известни само на Бахамзи, на които детето дало 57 верни отговора, отнасящи се до детството, родителите, къщата, роднините и др. Този и много други подобни случаи, описани в световната литература, ни водят на мисълта, че може би и при Ванга се случило нещо подобно в нейното ранно детство, когато е разказвала на своите приятелчета интересни истории.
От това време е останал и споменът, че малката Ванга обичала да слага всеки предмет на определено място. Тя винаги помагала на баща си, когато търсел нещо. Веднага откривала къде е търсената вещ. Още едно качество, което може би подсказва, че тя вече несъзнателно използва бъдещите си заложби. И се подготвя за това, което я очаква.
Нейна любима игра става търсенето на скрити предмети. Оставяла ги вън от двора или на далечно разстояние, затваряла очите си и тръгвала да ги търси. Тази невинна детска игра хвърлила в смут родителите, но в суматохата около арестуването на бащата те позабравили за тревогата си. Ванга продължила играта на търсене на предмети и след завръщането на Панде от ареста, а заплахите така и не можали да я спрат.
Така в един момент, без родители и близки да разберат, Ванга вече е подготвена за събитието, което коренно променя живота ѝ. Нейните парапсихични и свръхестествени дарби покълват и скоро ще дадат знак за своето съществуване. Според изследователите на феномени подобни на Ванга, такива умения се развиват най-вече в децата, които, без да осъзнават, ги прилагат и ако съдбата е благосклонна към тях, ги доразвиват. До тези изводи можем да стигнем, проследявайки живота на много светци, канонизирани от православната или от католическата църква. Много са случаите, когато деца забелязват необикновени явления, като появяването на Богородица или Исус Христос, явили се да предупредят жителите на определено населено място за предстояща беда. Децата именно обръщат вниманието на възрастните и с тяхна помощ биват предавани посланията на божествените личности. Явно съдбата на Ванга е да върви по пътя на доразвиване на парапсихичните си способности, които са ѝ дадени още от раждане, да усъвършенства телепатичните връзки, които осъществява все още несъзнателно с близките си и с пространството около нея. И така да се подготви за жестоките удари на съдбата, които я очакват.