Това страдание, за което Дънов говори, изпълва живота на Ванга. Не само защото през нея минават мъките на хората и техните съдби – това са над 1 милион души, ако за 50 години всеки ден е приемала средно по 50.
Страданието е характерно и за личния ѝ живот, защото въпреки феноменалните умения, които притежава, Ванга е незрящ човек, дори най-близките ѝ хора не винаги разбират божията дарба, с която е надарена. А има и проблясъци, които радват всеки нормален човек и се запечатват завинаги в сърцето. Те са най-съкровените моменти и тя много рядко споделя за тях.
В източноправославния свят почитта към Пресвета Богородица е голяма. Може да се каже, че нейните икони в църквите и манастирите не само че по брой са колкото тези на Исус Христос, но и ги надминават. Чест за църквите е притежанието на чудотворните богородични икони.
Обикновено те датират от времето на Османската империя, когато е забранено да се строят църкви. Оттогава са и сведенията за намирането им насред полето, в гората край извор, високо в клоните на някое дърво. Всичко това отново кореспондира с така наречената планинска култура, в която много преди възникването на християнството се боготворят изворите и дърветата. Преданията за тези странни открития се пазят и до ден днешен и точно тези икони са чудотворни. Молитвата пред тях вдъхновява човека и го дарява с непозната сила, която помага да се преодолеят различни житейски препятствия.
Ванга от малка е дълбоко набожна. Какво му остава на едно дете без майка, изпаднало в дълбока бедност, освен надеждата в Господ Бог? Близостта на църквата „Свети петнадесет мъченици” вероятно повлиява на тази ѝ привързаност. Сигурно там за първи път е видяла и иконата със сияйния лик на Пресвета Богородица. Сред обикновените хора се вярва, че тя закриля децата, жените, на които им предстои раждане, болните и сакатите. Поради тази причина привързаността на Ванга към Святия образ е голяма, след промените, които настъпват с нея през 1923 г. Може би влияе и някакъв ген, останал в кръвта ѝ от траките, които след върховния бог, придавали голямо значение и на Великата Прамайка.
Според спомените на Любка, те двете всяка неделя ходели на църква. Дали повлиян от съветите на съседите или от набожността на дъщерите си, Панде решава да заведе Ванга пред чудотворната икона на Пресвета Богородица в село Поголево. С Ванга тръгва и сестра ѝ Любка. За храма се грижела баба Велика. Това е име, което се дава на момиче с пожелание да притежава изключителни способности.
Изглежда, че баба Велика ги е имала. Преди много години, когато се копаят основите на църквата, тя намира малко бяло камъче във формата на Пресвета Богородица с Младенеца. Поставили го в средата на храма в сребърно котленце. Подобни случаи има в историята на човечеството. Например чудотворната градушка в Ремиремон, малко градче във Франция на 80 км от границата с Германия. На 26 май 1907 г . към 17:30 часа там се разразила буря и заедно с градушката започнали да падат и камъчета, на които е отпечатан образът на Пресвета Богородица. Тук не му е мястото да разказваме за причината за това явление, за нас е по-важен фактът, че случаят е близък до описания в църквата в Поголево.
Баба Велика заръчала на Ванга да преспи в църквата, за да получи нужното ѝ изцеление. За да не се страхува, оставили при нея и Любка. Около полунощ и двете се събудили от странен шум. Над тях около половин час кръжала светла точка колкото въгленче. На сутринта баба Велика ги попитала дали са видели светлинката. Това била Пресвета Богородица. „Видяхте ли, Божията майка ви посети нощес! Трябва да сте много радостни!”
Връщайки се отново към хрониките в историята, за да потърсим подобни случаи, не бива да отиваме много назад. Достатъчно е да споменем голямото „нашествие на кръстовете” в САЩ през 1971 г. от Калифорния до Флорида. Изображението се появява за първи път на 27 август върху прозореца в църквата на 80-та улица в Лос Анжелис. Блестящият кръст започнал да се явява всеки ден около 16 часа, когато слънчевият лъч падал директно върху прозореца .
После заваляли информации за подобни случаи и от други градове на щатите. Някои от изследователите на подобни феномени ги обясняват с психични и духовни фактори. Според тях конгрегациите, които са свидетели на появата на кръстове, са допринесли за тяхното образуване. Всяка общност, чула от медиите за появата им, проектира така нареченото псиполе около мястото, където се очаква да се появи кръстът. Тези пси-полета са принудили светлинните лъчи да се пречупят по точно определен начин.
Дали така можем да обясним и светлите точки, които Ванга и Любка наблюдават в църквата в Поголево? Може би, ако знаехме какво е било времето през тази нощ. Ако е имало пълнолуние, обясненията биха били логични и съвпадат с описаните ситуации. А ако нощта е била безлунна? Може би феноменът, който Ванга носи, вече е имал висока степен на изява, без самата тя да подозира? Изследователите на подобни феномени са установили, че децата са по-големи медиуми от възрастните и са по-чувствителни към присъствието в духовното пространство. Британският психиатър доктор Артър Гърдъм твърди, че децата имат природен имунитет към духовните сили и лесно се настройват към тях. Други изследователи отбелязват, че децата са естествени медиуми, но губят тези свои способности, когато пораснат. В Поголево може би е станало нещо, което и сега не можем да си обясним и за което ще споменем по-нататък в тази книга. Ванга продължава да „вижда” светли точки и в други ситуации до края на живота си, но тя за тях има друго обяснение…
Зарадвали се и двете деца, а с тях и баща им, без да разберат, че на Ванга са дадени очи, но не за земния, а за духовния свят, където „има голямо време, има време, има и времена” според нейните думи много години по-късно. А след голямата трагедия, която я сполетява, това е може би първата ѝ среща със света на необичайното, на непознатото за обикновените хора, за който тя трябва да се подготви. Вярвам, че всичко оттук нататък е продиктувано от тази среща с Пресвета Богородица, по-точно – предречено и предопределено от великата светица.
Най-напред бих поставил първата любов. Нали Богородица закриля децата, юношите, направлява делата им в тази крехка възраст! За Ванга това велико чувство идва в един миг на спокойствие, в който бурните вълни на живота, които я подмятат, са се успокоили. В училището в Земун тя е опиянена не само от знанията за света, от нежната музика и звуците на пианото, на което бързо се научава да свири. Може би това пиано е сближило Вангелия с Митко от Гевгелийско. Вероятно са се запознали на втората година от обучението в училището-интернат. Първите месеци винаги са време за опознаване, приятелствата се завързват много предпазливо.
Допълнително всичко се усложнява и от факта, че юношите и девойките са слепи, а и програмата е натоварена, режимът – строг. Вероятно и тук Ванга проявява наченките на феноменалните си способности. Разказвала е какво е сънувала и кое какво означава. След това нейните съученички са ѝ разказвали сънищата си, тя ги е тълкувала и предреченото се е сбъдвало. Макар че всичко е като на игра, Ванга става привлекателна личност за момичетата от интерната.
Природата има свои закони и те са повече от категорични . Девойките на тази възраст търсят опора във вярата си в Богородица, съчувствие и закрила не само от възпитателите и преподавателите си, но и от своите връстници. Момчетата развиват изострено чувство да помагат, да закрилят момичетата. Това са първите стъпки, от които се ражда и близкото приятелство, а след това, ако е рекъл Господ, и любовта.
Ванга изпъква сред съучениците си като добра и прилежна ученичка, спретната и добродушна. Бързо печели симпатиите на всички около нея. И най-вече на Митко от село Гяото, Гевгелийско. Тя също не останала безразлична, а напротив – харесала го. Заради ученолюбието и добротата му. И заради това, че когато е до него, я обземало странно спокойствие. Така се родила първата любов. Последвали срещи – тайно от възпитателите, разговори през малкото свободно време, което имали, планове за бъдещето.
Всичко изглеждало така реално, че те се виждали заедно за цял живот. Родителите на Димитър били заможни хора. Вече знаели за любовта на своя син и били готови да я приемат и да покровителстват младите както с финансови средства, така и със своята майчина и бащинска любов. Ванга не се престрашила веднага да пише до Струмица. Вероятно от девически свян. Или все още е премисляла дали да направи тази важна крачка в живота си. Но накрая се решава. Все още не можела да насочва феноменалните си умения към бъдещето, за да види какво ѝ предстои. Вярвала силно в помощта на Пресвета Богородица, на която всяка вечер се молела. Без да знае, че Богородица наистина ще ѝ помогне, но в посока, неизвестна още за нея.
Писмото до баща ѝ Панде е изпълнено с много радост. Тя му разказвала за мечтите си за бъдещето, които градели с Митко. Искала му бащината благословия да се омъжи, защото вече била на осемнадесет години.
Но човек трудно може да избяга от съдбата си. Особено, когато ударите ѝ следват един след друг, като на боксов мач. И когато има друго житейско предопределение. Тинка умира при второто раждане и Панде отново е сам с невръстните си деца. Трябва да направи съдбовен избор за Ванга, но съдбата не му предлага изход. Единствено тя може да се грижи за двете си малки братчета и сестричето си, докато той работи. Сигурно го е заболяло бащиното сърце, но друг избор нямал. Писмото му пристига в Земун с решението, което подрязва крилата на една любов, на едно приятелство. Ванга е като попарена. Тя трябва час по-скоро да се завърне. Така новото ѝ страдание започва през 1928 г. Безизходицата отново завладява цялото семейство за повече от 10 години.
За годините в Земун Ванга споделя много малко. Тя не ги свързва нито със сънищата, нито със Сияйния конник, нито с нещо по-различно от живота на обикновените хора. За разказите ѝ от този период Бойка Цветкова пише в книгата си:
„В това как Ванга изричаше думите, се долавяше тъга, сякаш изплувала от далечното минало, където се е загнездила дълбоко потулена.”
Защото там някъде приключва и надеждата ѝ да заживее като всички обикновени хора. С решението на Панде приключват надеждите ѝ за избавяне от тежкото предопределение на съдбата.
През 1942 г. тя отново се среща с още един Димитър. Този път той е от Карънджилица, Петричко. Брат му, който бил търговец на свине, при една от обиколките си е убит край село Склаве. Димитър дошъл с болката си и Ванга му казала, че не трябва да причинява болка на други и не бива да отмъщава. Тя вече подразбирала смисъла на кармичната предопределеност, която стоварва най-тежкия кръст на последиците от човешката мъст върху идните поколения. Така никое престъпление не остава ненаказано, както и никое жестоко отмъщение. Те се връщат не върху извършителя, а върху потомството му. С тях Ванга свързва много от болестите, които са налегнали хората .
„За да боли повече!”
И още нещо добавила – иконата на Света Богородица ѝ нашепнала, че гостът ще бъде мъжът на нейния живот.
Димитър Гущеров заминал, без да каже нищо. Бил като замаян. Ванга назовала името му, разказала какво го боли, казала му как да постъпи. За да пристигне на 22 април с писана годежарска каруца и да я отведе в дома си в Петрич . Свекърва ѝ баба Магдалена я посреща с думите:
„Ех, сине, това ли ти е бил късметът?!”
Венчават се на 10 май и Димитър заминава на фронта. В един момент Ванга изпада в транс и три дни е безчувствена. Може би отново се е срещнала със Сияйния конник. Нали е променила местоживеенето си, а той ѝ беше заръчал:
„Тук ще стоиш и ще предсказваш за живи и мъртви!”
Може би е видяла Пресвета Богородица . За България настъпват години на безбожие и духовен мрак и тя е необходима повече в Петрич, отколкото в Струмица.
След това изпадане в транс тя окончателно приела мисията, на която трябва да служи, и страданията, които ѝ предстои да изживее.
Така я заварил и Димитър, който си дошъл в отпуска. Отново чула упреците на свекърва си: „За кого си се оженил?Ти си се оженил за труп!”
Ванга мълчаливо преглъща обидата. Тя е свикнала и на по-лошо. След изпадането в транс тя отново се преобразява, както след чудотворното оздравяване в Струмица. Постъпва по същия начин. Веднага се залавя с Любка да спретне къщичката, да премете двора, да изгони хората, които всеки пазарен ден се тълпели в него, да подреди всичко по свой вкус. И отново разчела всеки час от денонощието. Сутрин и вечер се грижела за семейството и за болната баба Магдалена, а през деня приемала хората, които идвали при нея за помощ, въпреки нежеланието на Димитър. Всъщност той очаквал да види в нея жена, която да се грижи за къщата, въпреки че предварително знаел за умението на Ванга. Тя много го ценяла, но не искала да изостави призванието, което ѝ било дадено. Така живели заедно 20 години. На погребението на Димитър Ванга „спи” . След това споделя, че го е придружила до „мястото”…
Явно такава е била волята на Пресвета Богородица, която събира и разделя хората. А за това, че и двамата най-близки на сърцето ѝ хора носят името Димитър, може още да се разсъждава.
. . .
От всичко това ѝ остава завинаги голямата любов към семейството и към децата. Ванга отпраща тези, които идват при нея с въпроси дали да се разведат и дали съпругата или съпругът им изневеряват . Реакцията ѝ е моментална:
„А ти по ли си стока? Очите ти все в чуждото! А за децата помисли ли?”
В края на ХХ век, когато живее Ванга, вече се налагат тенденции, които отхвърлят семейството като ненужна институция, отнемаща свободата на действие на човека, твърди се, че децата пречат на развитието на жената в професионален и личен план. Ванга закриля патриархалните традиции, семейството е най-святото нещо и то не бива да се руши. Трудностите, несгодите не са повод да се лишат децата от родителите, парите са нещо временно, „те са дяволи”. Всичко това е в пълно съответствие с християнския морал. Семейството е нещо задължително, което се вписва в съдбата на човека и то не трябва да се пренебрегва. Така предреченото от Пресвета Богородица изгражда у нея морала на свят човек, с когото всички са длъжни да се съобразяват.
Защото тя предупреждава и за последствията, които биха се стоварили като резултат от допуснатите грешки, за кармичната предопределеност, която и тя самата носи…
– Знаеш ли какъв човек беше Димитър? – споделя тя пред Бойка Цветкова – Всичко можеше. Е-е, само да намисли нещо… Нищо не му се опираше. Прави го и то така, че да ти е драго… Знаеше колко обичам децата и затова си взехме момиченце – Венета. А после вкъщи дойде още един Димитър – третият Димитър…
В дома ѝ има специална стая, където централно място заема иконата на Пресвета Богородица. За Ванга тя е чудотворна, донесена е от Божи гроб и влияе върху всеки, който влезе в стаята.
И още една среща вълнува Ванга през последните години от живота ѝ – „красива жена, облечена в бяла блуза, синя пола и елече”. Дали това е била Пресвета Богородица или Света Петка (Параскева), тя не уточнява. Срещата става на Благовещение, когато Ванга отбелязва именния си ден. Тази жена изрича пред нея:
– Трябва да знаеш: сега ще дойде времето на вълците, след това на кучетата, а след това на змиите.
Чул се силен гръм, от небето паднали три големи камъка – единият пред мостчето, което отвежда до новостроящата се църква, другият пред градинската врата, където се събират посетителите, дошли да им помогне, а третият пред вратата на къщичката ѝ. В момента, когато разказва видяното пред племенничката си Красимира Стоянова, Ванга се чуди как да разтълкува това видение. В книгата си авторката правилно предполага, че Ванга ще съхрани вярата си през годините на страдание, които ѝ остават да живее, че ще предаде вярата си на хората, които я посещават и че хората ще търсят упование в църквата, когато нея вече няма да я има.
Вълкът е свещено животно на бога на войната Арес, а също и свещено животно на Аполон. При римляните той символизира и мъжеството. Но по-често се среща като отрицателен символ. При китайците символизира алчността, користолюбието, ненаситността. Но да си припомним емблемата на Свети Франциск от Асизи. Той опитомява вълка Губио. Опитомява кръвожадността и жестокостта, съдбата, която преследва хората, които идват при него и ги изкушава. Не прави ли същото и Ванга с живота си на пророчица и с решението си да построи църква? Защото наистина времето на вълците, на алчните и ненаситните е дошло. Но построената от нея църква има мисията да се бори с тези вълчи времена.
Кучето от дълбока древност символизира верността и бдителността. Но интересно тълкуване прави Апулей:
„Кучето, което надига настръхналия си врат, муцуната му става ту черна, ту златиста, означава пратеника, който се движи нагоре-надолу между висшите и подземните сили.”
Кучето много често се изобразява заедно с Ескулап, то е атрибут на лечителите, но когато се свърже с този бог, може да лекува чрез прераждане, чрез даване на нов живот. Във финикийската митология то е емблема на великия лечител Гала като аспект на Богинята-майка. Често придружава богините на лова и Майката на боговете. Неотменен другар е на Сияйния конник. То е символ на митичния прародител, пратеник и посредник. Или, като приятел на човека, кучето винаги е било посредник между мъртвите и боговете от подземния свят. Така че, можем да изтълкуваме падането на втория камък като предсказание, че Ванга и след смъртта си ще продължи да помага на хората в тяхното нещастие, да бъде техен посредник между земното и божественото. А може би отново ще се прероди, тъй като кучето е символ и на прераждането с цел да се лекува.
Змията символизира живота и прераждането, придружава навсякъде Великата майка на боговете и е олицетворение на невидимото, което тайнствено се появява и изчезва. Тя има връзка с подземния свят, или по-точно с отвъдния. При древните гърци змията символизира медицинските умения и отново, както и кучето, е символ на Ескулап. При африканците тя е кралска емблема и носи безсмъртие. В християнството змията символизира Христос като мъдростта, издигнат в жертва върху дървото на живота.
Тертулиан твърди, че християните наричали Христос „Добрата змия”.
При гръцките алхимици змията, захапваща опашката си, символизира единството на космоса и се нарича „уроборос”. Змията като символ е позната и в египетската митология и също може да символизира и ин и ян в китайския даосизъм.
Така видението се превръща в пряко послание до самата Ванга за това, което ще стане с нея до края на живота ѝ и след това. Ще бъде построена църква, която ще насочва хората и ще е капан за лошите във вълчите времена, а тя и след физическата си смърт ще продължи да помага на хората, които се нуждаят от нея и мисията ѝ ще продължи. Отново ще се прероди като лечител и предсказател, помагащ на хората.
Всичко това можем да приемем, че е предречено отново от Пресвета Богородица, жената в бяла блуза, синя пола и елече или от нейна пратеничка.
В католическия свят едно от най-чудните явявания на Пресвета Богородица е това, станало на 12 декември 1531 г . в Гваделупе, където тя пресреща местен индианец, приел християнската вяра и му посочва къде да бъде построена църква. Като доказателство оставя лика си върху наметалото му, което и досега се е запазило свежо, заедно с изображението, макар че е изтъкано от кактусово лико. При последното пътуване на папа Йоан Павел Втори, когато той посети и Мексико, този индианец беше канонизиран за светец.
Християнската литература е изпъстрена с много разкази за явяване на Пресвета Богородица в особени моменти за определен народ, определен град, за да ги защити или да ги укори за живота, който водят. Подобен случай като този с Ванга става на 18 юли 1836 г . в метоха „Дъщери на милосърдието” в Париж, когато Пресвета Богородица се явява на младата послушничка Зое Куетрин Лабурѐ и ѝ предава серия от послания, някои от които са се сбъднали много скоро.
През 1846 г. Пресвета Дева Мария се явява на две деца, пасящи крави в подножието на планината Гарга, близо до селището Ла Салет. Фигурата ѝ била толкова блестяща, че децата не можели да гледат към нея, но успели да забележат, че е обута в бели обувки, обкръжена с рози и носи бяло наметало. На гърдите ѝ имало медальон с разпятието. Тя и тук се явява, за да предупреди хората за бедите, които ги очакват.
Първите сведения в руските летописи за явяването на Пресвета Богородица датират от 1155 г., когато княз Андрей Боголюбски, син на великия княз Юрий Долгоруков, решил да се пресели от Киевска в Суздалска област, където се е родил. Решил да вземе и иконата на Пресвета Богородица, която била донесена чак от Константинопол. Но на десет версти от град Владимир конете, теглещи колата, в която се намирала иконата, спрели. Впрегнали други, но и те не помръднали. По време на нощната молитва на 18 юли на княз Андрей се явила Богородица и му казала, че иконата трябва да остане в град Владимир.
През 1170 г. Новгород бил нападнат от суздалците и техните съюзници. Архиепископ Йоан горещо се молел ден и нощ за спасението на града. Тогава той чул глас:
„Иди, вземи иконата на Богородица, изнеси я на градската крепостна стена и ще видиш как тя ще ви спаси!”
Изпратил той архидякона да вземе иконата, но тя не помръднала от мястото си. Тогава се отправил към нея сам, направил молебен и ридаейки, паднал на колене пред иконата:
„Ти, пречиста майко, упование наше! Ние, грешните, те молим със сълзи на очи, не ни предавай на врага!”
С тези думи той посегнал към иконата и тя като че ли сама се преместила в ръцете му. Изумените миряни възкликнали и занареждали „Господи помилуй!”. Иконата била изнесена на градската стена. Хиляди стрели полетели към молещите се новгородци. Една от тях улучила иконата и тя сама се обърнала към града и от очите ѝ потекли сълзи. Това била нейната молитва пред Сина и Бога. Като видели това, суздалци били обладани от панически страх и започнали да се убиват един друг. Тогава новгородци излезли в атака и ги победили. Много подобни знамения и чудотворни явявания на Пресвета Богородица има и в българската история, за тях се разказва почти във всяко населено място, но не му е мястото в тази книга да споменаваме за тях.
Не знаем дали Ванга е разтълкувала трите символа. Може би за нея това не е било необходимо. По-важното е, че тя ги е споделила с Красимира Стоянова, за да останат и след физическата ѝ смърт като доказателство, че делата ѝ са продиктувани от Бога, че нейната мисия на Земята ще продължи след едно ново нейно прераждане.