Когато в пресата все по-често започват да се появяват информации за извънземни, Ванга доверява пред близките си, че те спират пред нейния праг. Всъщност за небесните гости тя споменава за първи път през 1979 г., когато споделя, че те я посещават от една година. Виждала ги като прозрачни фигури, като образи, отразени във водата. Дрехите им блестели като люспи на риба.

Имало между тях и такива с коси от водорасли, меки като патешки пух, за които Ванга предполага, че са жени, носели на гърба си нещо като крила. В обществото им имало някаква йерархия, защото стоящите най-високо идвали при нея, само когато трябвало да съобщят за изключителни събития или катаклизми. Именно тогава тя изпадала в транс и говорела с непознат за близките ѝ глас. Той „кънтял” в нея самата.

За Ванга това са „сили”, „светли точки”, „голям дух” . Тя търси начин да обясни как ги вижда и чувства, но не винаги намира подходящите думи. Те не стъпват на земята, защото тя е нечиста. Ванга споделя пред близките си, че в момента в космоса има голямо движение на летателни машини, в тях летят по двама или по трима души, предупреждават я да се готви за голямо събитие.

„На Земята са съществували много по-стари цивилизации от нашата – казва Ванга пред Красимира Стоянова, – а в Космоса съществува паралелно с нашия и много по-развит разум. Човешката цивилизация е на равнището на детската възраст на разума.”

Близките ѝ често я чуват да казва, че вечер, когато се завръща от Рупите, в стаята ѝ в Петрич я чакат извънземните. Те дълго разговарят с нея. Още като наближи къщата, чувала бавни и протяжни звуци, сякаш хор пее някаква песен. Гласовете им наподобяват жабешко крякане, но са мелодични, придружени от звуци на арфа. Но влезе ли в стаята, те спират песните си и ги намира оживено да разговарят.

Често им задава въпроси. Отговарят ѝ, че са от планетата Вамфим и тя е третата от Земята, но не уточняват повече. (В книгата си „Един глас ми говори” Теодора Стефанова също споменава за планетата Вамфим, откъдето са извънземните, с които тя контактува.) Контактьор от село Ключ, което е на десетина километра от Рупите, също твърди, че осъществява контакт с извънземни от Вамфим.

Интересен е разказът на Ванга за посещението ѝ на тази планета. Цялата била осеяна със звезди. Извънземните се придвижвали много бързо, на скокове. Тя се оглеждала, но никъде не видяла къщи.
Когато ѝ говорят, гласовете им кънтят като ехо.

– Извънземните са много строги. Там, на тяхната планета, всичко е много организирано и се работи много. Тези същества ми казват, че съм най-пряката им връзка със Земята. Те общуват с единици хора от нашата планета, контролират ни. Не ми разрешават да говоря за онова, което чувам и виждам на тяхната земя. Казват, че още не е дошло времето да ви разкажа всичко, което споделят с мен.

Според нейния разказ извънземните са като най-едрите нашенци, но са покрити с перушина като пилета и са обути в джапанки. На главите си носят шапки подобни на плажните и в ръцете – големи книги като на бакалаврите. Някои от тях държат жезъл. Казват ѝ, че идват на Земята да помогнат, че са доктори и могат да лекуват много болести.

Една вечер Любка заварва Ванга в средата на стаята. С влизането ѝ външната врата силно се хлопнала, а Ванга реагирала:

– Не говори високо и не вдигай шум, защото в къщата има много хора!

После ѝ разказала, че те насядали в кръг около нея и ѝ казали внимателно да слуша това, което ще ѝ разкажат за бъдещето. Предупредили я да не се бои от нищо, защото пред вратата ѝ има железен стълб, който я пази. (Спомняте ли си предсказанието на брат Влайко?)

Често, когато радиото прекъсва предаването си, Ванга е категорична, че Те пак са дошли и са спрели точно над къщата ѝ. В друг разговор твърди, че при нея често идват делфини и ѝ се оплакват, че под тях водата става много гореща…

Всичко това за един обикновен човек може да прозвучи като измислица или като приказка. Но Ванга не е човек, който обича да фантазира. Тя обикновено препредава със свои думи онова, което вижда. Но не винаги. Понякога премълчава много неща, особено ако прецени, че не е подходящо да ги каже на събеседника си. Но за извънземните говори свободно, без задръжки, като че ли в тяхното появяване няма нищо необичайно.

През август 1991 г. в един разговор с проф. Димитър Филипов, Ванга изведнъж задава въпроса:

– Защо толкова много извънземни кръжат около нас? Повече от 40 години гледам, но такова чудо не е бивало. Сега изведнъж се появиха толкова много!

Това е времето, когато при Ванга все по-често идват хора, посетени от извънземни. Тя не влиза в контакт с тези космически гости, но ги описва. За единия казва, че името му е Иза и е от екипажа на чуждопланетен космически кораб. Преди няколко хиляди години те направили неуспешен опит да се свържат със земната цивилизация и отново ни посещават. Описва и външния вид на нашумелия по онова време Кики. Приличал на пиле в яйце, с глава на птица, но с човешки очи. По тялото си имал люспи като пилешки мъх, бил на 30 години, слаб. Идвал от планетата Изюн, от съзвездието Козирог. Казал ѝ, че тя е единствената в света…

На въпроса на Бойка Цветкова има ли хора, които могат да осъществят контакт с извънземни – да ги виждат и да разговарят с тях, да кажат какво е това НЛО, Ванга е категорична:

– Как да няма… Малко са, но с времето ще стават все повече…

Дори да приемем, че всичко казано дотук е измислено от нейни близки, за да търсят някаква сензация, има един факт от живота на Ванга, който не можем да подминем. Става дума за космическите полети на американски космонавти до Луната. Тя споделя, че наблюдава всяка тяхна стъпка, вижда това, което и те виждат и е потресена:

„Те не разказаха дори колкото синапеното зърно за онова, което видяха там!”

Много години след като Ванга изрича тези думи сред обществеността добиха известност някои факти, които ги потвърдиха. Стана ясно, че по време на полетите на космическите кораби „Аполо” и „Джемини”, космонавтите са видели неща, които не са имали право да споменават на когото и да е. Полетите на тези кораби са били следени както отблизо, така и отдалече от летящи обекти с извънземен произход. Шифърът, с който се е съобщавало за тях на Земята, е бил „Дядо Коледа”.

– Току-що се убедихме, че „Дядо Коледа” съществува – рапортува командирът на „Аполо 8” Джеймс Лавъл, прелитайки над тъмната страна на Луната.

През 1975 г . списание „Модърн пийпъл” публикува много снимки на НЛО, направени от космонавти, които не му е мястото тук да изреждаме по години и космически полети. Само ще споменем, че една от тях е заснета от Едуин Олдрин в навечерието на кацането на Луната. В своята книга „Нашите праотци са дошли от космоса” бившият служител на НАСА Морис Шатлен пише:

„Беше изказано предположение, че „Аполо 13”, който, както е известно, не успя да кацне на нашия спътник, е носил на борда си атомен заряд. Атомната бомба трябвало да бъде взривена на Луната… Казват, че тайнствената експлозия, разрушила един от резервоарите, била предизвикана от прелитаща „чиния”, която следяла космическия кораб.”

Интересен е разговорът между първите космонавти кацнали на Луната – Армстронг и Олдрин, и контролната кула на Земята.

– Наоколо виждам голямо количество малки кратери – казва Армстронг и за миг замълчава.

След малко добавя:

– С големина са от 6 до 15 метра… И… на разстояние около половин миля от нас се виждат следи, които изглеждат така, сякаш са останали от веригата на танк…

Вторият космонавт – Олдрин, започва да използва в рапорта си шифър:

– Има малко „цвят”, но някои каменни блокове могат да го съдържат…

А Армстронг продължава:

– Нека космическата база бъде готова за всеки случай…
Двамата космонавти излизат от кораба едва след 10 часа контролно време.
При полета на „Аполо 12” вестниците пишат, че на борда му цари известна нервност и че космонавтите говорят за „космически враг” и „тайнствени летящи обекти”. При полета на „Аполо 14” космонавтът Йънг трябвало да дръпне някаква ръчка, за да падне кабината „Орион”, която е вече ненужна и да се разбие на Луната . Йънг „забравил” да направи това…

При прякото включване по време на полета на „Аполо 11” и посещението на двамата космонавти на Луната се чул звук като от локомотивна свирка, а след това и като от електрически трион. Той, както и гласът на говорителя на НАСА били чути от милиони зрители:

– Уверени ли сте, че не сте комуникирали с тях? – питали от контролната кула.

Наблюденията на Армстронг и неговите думи били предавани вече на друга вълна, която е засечена от радиолюбители:

– Какво е това? – се чува гласът на Армстронг – Какво, по дяволите, става тук? Бих желал наистина да зная какво става тук!

И след минута-две:

– Тук има огромни обекти, сър! Огромни! О, Боже! Разположени са от другата страна на кратера! Има ги на Луната!

Тук могат да се посочат още много факти, свързани с космическата програма на САЩ за овладяване на Луната и изследване на НЛО. И всички те отново потвърждават думите на Ванга за извънземни и за това, което са видели космонавтите на Луната. Ако тя наистина, както твърди, е била заедно с космонавтите и е видяла това, което и те са успели да видят, твърде вероятно е да е останала със същите впечатления, изумена от видяното.

Ванга с голяма любов говори за Юрий Гагарин, познава и хората, които са контактували с него. Когато актьорът Вячеслав Тихонов се среща с нея, тя го пита за първия космонавт и между другото му задава въпроса:

„Ти защо не изпълни желанието на твоя най-добър приятел Юрий Гагарин? Когато заминаваше на последния си изпитателен полет, той дойде у вас и ти каза: „Нямам време да купувам, затова много те моля да купиш един часовник-будилник, все едно, че аз съм го купил и да го държиш на бюрото си. Нека този часовник ти бъде спомен от мен!”

Тихонов в първия момент припада. Той наистина му е обещал да купи часовника, но не е успял да му го покаже, защото настъпил трагичния за космонавта час. Но Ванга е категорична, че Гагарин не е загинал по време на изпитателен полет, а е бил взет от извънземни. А Валентин Сидоров твърди, че Ванга е казала пред него:

„Гагарин прие огнена смърт и стана посветен. Сега е в небесното си тяло. Душата му е жива и свети като звезда.”

Още един твърде странен случай описва Красимира Стоянова, за който се колебая дали да го отнеса към срещите с извънземните или към необичайните екскурзии на Ванга в миналото. Става дума за човека с тайнственото писмо, който оставя при племенницата на Ванга листче с някакви „драсканици”. Тя забравя да ги покаже на леля си, но Ванга е категорична. Иска да види листчето и заявява:

„Да, ама не е глупост!”

Излиза, че става дума за писменост, която не е известна на света, за нещо от преди хиляди години – каменен ковчег, скрит дълбоко в земята. В него е записана историята на света – две хиляди години назад и две хиляди години напред в нашето човешко измерение за време. Той бил сложен в земята от хора, които пристигнали от Египет. Но още не е дошло времето да бъде открит и писмеността да се разчете.

Ванга описва подробно местността и казва на Красимира Стоянова, че трябва да отиде на това място на 5 май, заради разположението на небесните тела – изгрева на Слънцето и изгрева на Луната. Племенницата ѝ наистина отива с група свои приятели на мястото в уречения ден. Слънчев лъч заиграва по скалите и описва голям триъгълник с връх насочен към земята. А през нощта върху скалите като на екран се открояват две огромни фигури – възрастен мъж с дълга до земята роба и коса до раменете, който държи в дясната си ръка някаква топка или уред. Зад него се вижда млад мъж, авторката предполага, че е фараон, който седи на трон. На главата си носи висока шапка, а от ушите му стърчат израстъци като антени.

Илюзия ли е това или само един факт за друг ду¬овен свят, появяващ се на Земята с уникално материално поле? Наблюденията на американските космонавти Армстронг и Олдрин на Луната неопровержимо доказват реалността на думите, изречени от Ванга. За свикналите с материалните реалности това звучи като художествена измислица. Но на произнесеното от Ванга, която е безпогрешна както в поставянето на диагнози, така и в лекуването и контактите си с хора, отдавна преселени в един друг свят, с чудните си екскурзии напред и назад във времето, не може да не се вярва. А и на нейната изненада пред познати и непознати:

„Защо се учудвате? Та те вече ходят между нас!”

Не винаги Ванга е така пределно откровена със своите гости, посетили я, за да разкажат за контактите си с извънземни. Някои от тях са станали обект на насилие, други черпят познание от пришълците. Тя ги разбира, но е объркана. След това им дава най-мъдрия съвет: препоръчва им да постят, да се изповядат и да вземат причастие.

Сигурна е, че ако е дар от сатаната, след причастието това умение ще се загуби, а ако е от Бога – ще се затвърди, но се съмнява за много посетители, които твърдят че са обект на особено Божие благоговение. Защото Бог не дарява подобна дарба, без човек да е положил усилие. По подобен начин дарява само сатаната. Но после и цената, която се заплаща, е много висока. Дали светците, чийто живот е изпълнен с пост, молитва и усърдие, са били възнаградени от Бога приживе? Какво остава за обикновените хора?

Историята на човечеството от древността до наши дни е пълна със случаи, когато пред хората са се явявали извънземни, в небето се виждали различни летателни машини и огнени следи… В защита на тези твърдения са изписани много страници, още толкова е написано, за да се отрекат. И дали ще наречем това поява на извънземни или необясними природни явления, необясними прояви на възможностите на човешкия мозък, на човешката психика, все пак фактите са налице. В по-ново време добиха популярност „неидентифицираните летящи обекти” – НЛО, или така наречените „летящи чинии”. Първото съобщение е на Кенет Арнълд, американски пилот, който през 1947 г. наблюдава тела, подобни на дискове или чинии. Същата година се получават още сведения за такива обекти, а следващите години още хиляди.

Едни учени обясняват това с масова психоза, масова хистерия, а оттам и масово внушение, допуска се вероятността за космически кораби на чужди цивилизации, които посещават Земята в различни интервали от време. За тях по-подробно пише швейцарският хотелиер и автор на бестселъри Ерих фон Деникен. В своите книги и в много статии от 1960 г. насам той поставя над 200 въпроса и привежда много факти, които биха помогнали на твърдението, че още в древността Земята е посещавана от чуждоземни космически кораби, а боговете от митологиите на различните народи са някогашните астронавти.

В тази насока работи и американският писател Чарлз Берлиц, който разработва темата за потъналата Атлантида, за тайнствени места като Бермудския триъгълник, Драконовия триъгълник и др. За Бермудския триъгълник Берлиц предполага, че там на морското дъно се намира апаратура на праастронавти, които някога са посетили това място. Като доказателство той привежда и останките от крепостни стени, открити на морското дъно на о. Бимини (Бахамски острови). Причина за честите катастрофи в тази област според Берлиц и Едгар Кейси са все още действащите кристални генератори, останали от атлантската цивилизация. Други предположения стигат до извода, че тук се намира вход за друго измерение във времето и пространството.

„След 200 години – споделя Ванга – човекът ще установи контакти с братя по разум от други светове. Унгарска апаратура ще улови най-напред сигнали от Космоса.”

„Светът ще претърпи много промени. Ще се възкачва и слиза… Равновесието ще настъпи тогава, когато неземни същества ще започнат да говорят с хората.”

Трудно е да твърдим, че бъдещето на нашия грубо материален свят ще докаже истинността на думите, изречени от Ванга. Ала е жива хипотетичната надежда, че духовният ни свят ще постигне по-голямо съвършенство след десетки години и че най-сетне ще разберем за колко странни неща в нашия живот е била права пророчицата. Според нея това може би ще стане едва след 200 години .