Балканите са едно голямо семейство, където бързо се разнася вестта за всяко събитие. Камо ли за случай като този на Ванга. Разчуло се навсякъде: родила се е нова ясновидка.

Единствено тя е предрекла войната. Помага на всеки при заплетени случаи на смърт, убийство, кражба. И винаги познава… Дори пред свои близки казва още през 1941 г., че Германия ще подпише мирен договор, че Русия пак ще ни освободи… Това последното може би е добавено от авторите на спомени за Ванга след години във връзка с политическата ситуация в страната, но факт е, че руският ботуш наистина отново стъпва на Балканите, и то на българска земя, преследвайки германската армия.

Ванга дълго време се подготвя за тази нова обстановка . Дворът отдавна е преметен, притокът на „гости” не спира, тя е готова на всеки да помогне. След първото ѝ голямо предсказание за войната, идва ред и на още едно, станало на 8 април 1942 г. Пристига старата приятелка на семейството баба Тина и предупреждава, че същия ден ще доведе важен гост, който бил на квартира у тях през 1918 г . След малко се връща със среден на ръст човек, с голо теме и мустаци, облечен в сиво сако и голф. Така е описана тази среща в книгата на Красимира Стоянова . В спомените си Бойка Цветкова добавя, че гостът се придружавал и от още един, по-нисък от него мъж . Любка е изненадана като разбира, че лично цар Борис ІІІ е дошъл при сестра ѝ. Ванга е застанала на обичайното си място и без да дочака въпросите се чува плътен, силен и строг глас, като че ли отново в нея заговаря Сияйният конник:

– Расте твоята държава, разпрострял си се много нашироко, но бъди готов отново да се събереш в орехова черупка…
– Бъди готов! Помни датата 28 август…

Само това били думите ѝ, които смутили царя. Той поблагодарил и си тръгнал. Ако приемем твърдението на Бойка Цветкова, която години наред е много близо до Ванга, можем да допуснем, че първите думи на Ванга са били може би отправени към втория посетител, за когото авторката твърди, че е Адолф Хитлер. Син на дребен митнически служител, роден на границата между Австрия и Германия, влязъл в редовете на Германската националсоциалистическа партия случайно, но станал неин лидер, Хитлер е на върха на славата си, когато посещава Ванга. Самата партия, чийто лидер е той в началото на двадесети век, търси силната личност, която да поведе немския народ към отвоюване на загубените територии и слава .

Немският националсоциализъм се гради върху основата на езотерическите пристрастия на своите основатели, на идеята, че ще се появи най-сетне оня месия, който ще поправи злините, причинени от Версайския договор, ще даде хляб и работа на хиляди безработни участници в Първата световна война, защитавали с живота си Германия. И нейните членове откриват този месия в лицето на Хитлер, който също е изкушен от идеята за божествената мисия на арийската нация и за пагубната роля на еврейството в историята на човечеството.

Хитлер изгражда отрядите на СС не като военизирано формирование, а като орден от посветени, които освен задачите за отбраната на страната, си поставят и цели като търсенето на свещения Граал, копието на Лонгин, наречено „копие на съдбата” и др. Като много свои съвременници от началото на двадесети век, Хитлер също се увлича от тайните учения и вярва в пророчества. Европейските лидери все още нямат онова отрицателно отношение към него като към зъл гений, което декларират след Втората световна война.

Мненията за личността му са противоречиви. Единствено може да се твърди, че той наистина страда от маниакална психоза, която се задълбочава с годините, особено в края на тридесетте, когато лекуващият му лекар е вербуван от ЦРУ и към медикаменти за лекуване на стомашно-чревния тракт, се добавя по малко арсеник. Хитлер винаги има до себе си предсказатели и гадатели, но те явно не са успели да разтълкуват правилно строфите на Нострадамус или са си поставили за цел да бъдат в услуга на плановете на Хитлер. Защото в предсказанията той е определен като „втория Антихрист”. А Ванга е точна и категорична:

– Расте твоята държава, разпрострял си се много нашироко, но бъди готов отново да се събереш в орехова черупка!

Докато за останалата част от предсказанието ѝ е повече от ясно, че става дума за Борис ІІІ. Там тя е безпогрешна. Царят умира след една година при мистериозни обстоятелства точно на тази дата. В телевизионното предаване „Наблюдател” през 1994 г. Ванга разказа за тази среща, но не спомена за втория човек. След като телевизионният екип си отишъл, тя споделила пред дъщерята на болногледачката си Витка:

– Боже, колко съм била млада и глупава! Ако видя такова нещо сега, няма да го кажа…

Още веднъж, този път представители на царското семейство, отиват при Ванга сред смъртта на Борис ІІІ. Съпругата на Богдан Филов и още две жени я посещават и се интересуват от съдбата на престолонаследника Симеон. Този път Ванга е иносказателна. Според собствените ѝ думи пред предаването „Наблюдател” тя им казала:

– Ще се върнете и ще увиете царското легло в тъмночервена панделка.
– Не може ли да бъде тази панделка бяла или розова? – попитали жените.

Отговорът на пророчицата бил категоричен:

– Не! Само червена!

Ако този разговор е бил проведен от човек, който е посветен в окултните знания, той щеше да се досети да потърси малко иносказателност в отговора и да настоява да се изпълни поръчението на Ванга. Чудно защо не е потърсено посредничеството на Коста Лулчев? А Ванга била повече от ясна. Червената панделка била символ на това, което идва, което ще сполети царското семейство след 9 .09 .1944 г. Тя предупреждава, даже препоръчва какви мерки да се вземат, но може да я разбере само този, „който има уши да слуша”.

Как и защо настъпва този обрат в отношението на Ванга към посетителите, които се допитват за толкова важни за държавата неща? Пред цар Борис ІІІ тя е пряма, не подбира много думите. Даже след много години съжалява за това си поведение, може би го отчита като грешка? Докато само след една година говори иносказателно. С нея е станала още една промяна, която окончателно оформя духовната ѝ същност като прорицателка и ясновидка. Тя вече е готова да изпълни мисията, с която несъзнателно са я дарили хората, дали ѝ името Вангелия – Благовестител. И тази нейна последна духовна трансформация по посока към пророческата ѝ дарба става под влиянието на една от най-силните окултни личности на ХХ век не само на Балканите, но и в света – учителят Петър Дънов.

Той е роден в семейството на свещеника Петър Дъновски в село Николаевка, Варненско. Примерен ученик, виртуозен музикант и отличен студент в Ню Джърси и Бостън. Завръща се в България в началото на века като един от най-добрите ученици от кръга на Теософското общество. Основава в България Бялото братство и години наред изнася беседи, отначало на различни места в страната, а след това основно край Седемте рилски езера или в квартал „Изгрев” в София .

Те са в основата на неговото учение – над 150 тома издадени беседи и над 300 още неиздадени в отделни книги. Това е една интегрална философия и диалектика от висше естество, поставила си за цел духовното израстване на човечеството, неговото приближаване до природата и космоса, до пълната му духовна изява. Негови страстни поклонници и ученици са Алберт Айнщайн, Николай и Святослав Рьорих, папа Йоан ХХХІІ и много други бележити личности. След преврата на 9 .09 .1944 г., според думите на Ванга, Дънов остава жив само благодарение на Георги Димитров. По-късно, благодарение пък на Ванга, която се обажда на Людмила Живкова, се правят опити да се запази домът му в квартал „Изгрев”, където години наред е събирал членовете на Бялото братство. В наше време на много места по света има последователи на Учителя, които изучават български език, за да могат да четат трудовете му в оригинал.

. . .

– Някои съжаляват Христа, че е минал през толкова много страдания. Няма защо да съжаляват…

Учителят говори благо и бавно. Това не е проповед, нито наставление. Това е приятелски разговор, който Ванга иска никога да не свършва. Тя го вижда целия в бяло, в прозрачно бяла одежда, с бяла брада на мъдрец, бащински усмихнат и спокоен.

„Мислете за Христос като за образец за търпение… От своето величие той слезе на земята. Бъдете и вие като Христос, да понасяте страданията с търпение. Ще кажете, че така било определено, Христос да мине през тези страдания. И за вас е същото – щом е определено, и вие ще си носите страданието…”
„Да понасяте страданията с търпение…”
„…щом е определено, и вие ще си носите страданието…”

За първи път Ванга чува тези думи, но те са като лек за душата ѝ, дават отговор на хилядите въпроси, които я разяждат от няколко години след срещите със Сияйния конник. Тя е наясно, че за нея е определено! Да си носи страданието… С търпение…

„Трябва да се освободим от известни спънки, които съществуват по наследство в нашите души. Ще приведа един пример и ще обясня един велик закон, който регулира живота. Няколко души моряци англичани слезли от парахода, за да посетят един морски европейски град. Обикаляли насам-натам из града, влизали в разни кръчми и се напили. На връщане се качили в лодките, но забравили да ги развържат от коловете, за които били вързани и започнали да гребат с греблата; гребали, гребали цяла нощ, като мислели, че наближават парахода; на сутринта обаче виждат, че стоят още на брега. Защо не са стигнали до парахода? Това малко въже, което е било завързано за кола, ги спряло. Хората не могат да възкръснат именно по тази причина – завързани са като лодката за кола… Хората трябва да имат идеал. Какъв? Такъв, който да ги тегли към небето.
„Хвръкнах, ама паднах, не зная защо.”
„Вързан си! Имаш съмнения в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил – отвържи лодката си, загреби с веслата и върви към целта…”

Още дълго продължава беседата на Дънов. Ванга е поканена на среща с най-близките му хора. Слагат на трапезата супа от грис с резенче лимон, постна мусака и компот от сливи. Дънов благославя:

– Добре дошли на тази трапеза, хвала за всичко на Господа, нека Бог все така ни вижда!

Близо до Ванга са седнали Учителят, брат Влайко, Звездин. Тя се чувства като в някакво голямо задружно семейство. На душата ѝ е леко, вижда ги много ясно, сякаш чете мислите им, за първи път попада между хора, с които може да общува без членоразделна реч…

Срещата е по инициатива на Петър Дънов, който решава да събере основната група на Бялото братство като покани и нея. Ванга надали е чувала за Бялото братство. Изненадващо за обикновения човек е, как тя веднага се съгласила да отиде на тази среща. Вероятно Дънов и Ванга са се срещали вече в сънищата на пророчицата. Възможно е поканата да е изпратена и по такъв път. Учителят да е успял да влезе в контакт с нея и да я убеди, че трябва да присъства на тази сбирка. Тя е важна и за нея, и за него. Това е честа тактика при общуването на Дънов с членове на Бялото братство, дори и след неговата физическа смърт. За такива случаи пише в спомените си Влад Пашо .

Време е Ванга да научи нещо повече за себе си, да успее да насочи своето умение така, че да е още по-полезна на хората, за да изпълни мисията, за която е изпратена. За теософа Дънов това е една възможност да се срещне с необяснимото за обикновените хора, на което той е посветил целия си живот – с духовното, възвишеното, защото много рядко се среща човек като Ванга, който без никаква подготовка може да осъществява контакти както в астрален, така и в ментален план. За него тя вероятно е наследник на човешките същества, от които се заражда четвъртата раса, според „Родословието на човека” на Ани Безант. Решава да демонстрира тези нейни способности и пред присъстващите:

– Ще кажеш ли на Ванга какво ти говори небето, брате Влайко?

Тя изтръпва. За първи път застава пред човек с нейните способности. За първи път разбира как се чувстват хората, на които тя „гледа”…

Брат Влайко отначало мълчи . Не му се иска да отговори веднага. Вижда бъдещия живот на Ванга. Това мълчание още повече я смущава . Особено като чува отговора на брат Влайко:

– Е, какво да ѝ кажа… Съвсем млада ще овдовее, къщата ѝ ще стане клуб, а пред вратата ѝ ще стърчи железен стълб…

Предсказанието е повече от точно. Брат Влайко е видял всичко с най-големите подробности и затова се е забавил в отговора, искал е той да бъде иносказателен, но не е знаел дали Ванга ще го разбере, затова само маркира бъдещето ѝ с няколко щриха .

Ванга е изненадана, наранена, тя току-що е сключила граждански брак и се е преместила да живее в Петрич. Не вярва на думите му и в яда си вижда като на кинолента живота на брат Влайко. Само чака Учителят да се обърне към нея със същия въпрос.
И той не закъснява:

– А ти, сестро Ванге, какво ще речеш на брата Влайко?

Въпреки че очаква този въпрос, тя се смущава:

– Всичко ли, което ми казва небето?

Дънов я насърчава, нали всички са братя и сестри и между тях няма тайни?
Ванга също търси иносказателност в отговора си. Колкото и да я боли от предсказанието на Влайко, тя се сепва пред това, което вижда.

– След година брат Влайко няма да продава нито тикви, нито мед!

Тя му казва само това, което ще стане след година. На 9 .09 .1944 г. отнемат земята на брат Влайко и го изселват, защото е ясновидец и хората често ходели при него, както при Ванга. Тя споделя пред Бойка Цветкова, че е видяла и заточението му в Белене, но не му е казала, защото знаела, че ще се върне оттам жив и здрав. Тя продължава да поддържа мисловна връзка с него през цялото време, докато е заточен. Обичала да разказва как брат Влайко предсказал на заточениците, че половината ще останат на острова, а другата половина ще си отидат по домовете. Така и станало. Брат Влайко пък, когато излязъл на свобода и при него отидели хора от Югозападна България, ги връщал с думите: „Вие там, в Петрич, си имате добра гледачка, при нея вървете!” Той твърдял, че като Ванга има още една жена в света и тя е американка.

Вероятно още много неща са си казали Ванга и Дънов през този ден и след тържествената вечеря. Всичко ѝ звучало много познато и необходимо. Най-сетне тя намира сродни души, които ѝ помагат не само докрай да осъзнае своята мисия на Земята, но и да направлява феноменалните си умения, така че да е най-полезна на хората.

На другата сутрин всички тръгват към Рилските езера. Предлагат ѝ да ги придружи. Ванга отказва, но е близо до тях през цялото време. Тя вижда вечерния огън, край който са насядали Дънов и основната група на Бялото братство. Дънов е седнал на висок камък, до него са Влайко и Звездин.

Звездин говори за любовта си към мурите, за това как дърветата му говорят. Същите мури, от които си поръчва ковчег, когато разбира, че ще умре. Разговорът бил отново за всемирната любов, за положителните и отрицателните сили в природата, без които не можем, за необходимостта от страданието, за символите на кръста и за Христос…

Тя невидимо присъствала на разговора, любувала се на величествената природа, на бистрите като сълзи езера. Въпреки че не приела да отиде с тях, Ванга видяла и чула всичко. Вероятно и хората от Бялото братство са поддържали контакт с нея през цялото време, докато са били в Рила.

От тази среща с Бялото братство Ванга разбира, че цял живот ще ѝ бъде тежко, ще бъде сама. Но думите на Дънов запомнила завинаги: „Бъдете и вие като Христа, да понасяте страданията с търпение… И за вас е същото, щом е определено и вие ще си носите страданието!”