Идеята за построяване на храм в Рупите се превръща в най-голямата цел в живота на Ванга. И най-голямата ѝ болка.

Тя веднъж вече е разочарована, че не се осъществява желанието ѝ с нейни средства да се построи детски дом. Сега като че ли историята се повтаря. Основите са положени там, където е сегашният парк, точно до канала, на 17 септември 1991 г. в присъствието на над 500 души от България и Югославия. Мястото е избрано от Ванга и е осветено от Пимен – тогава все още Неврокопски митрополит. Проектът е на архитект Георги Апостолов от Петрич. Заклано е жертвено агне и земята приема молитвата за построяването на храм на това място.

Така Ванга слага началото на изграждането на Божии храмове в едно по-ново време. Но веднага започват разногласия между църковните и духовните служители. Разнасят се слухове, че Божият храм ще се гради от турци и това настройва жителите на района. Подшушват на Ванга, че църквата няма да прилича на православен храм, а на еврейска синагога. Тя е силно смутена.

Целта на архитекта е да изгради църква, приличаща на три-корабния храм „Свети Климент Охридски” в Охрид. От друга страна се твърди, че мястото е неустойчиво и песъчливо. Посочва се друго място, в полите на Кожух, но там е далече от къщичката на Ванга. Чак през 1992 г. инициативата поема художникът Светлин Русев и довежда едни от най-добрите български архитекти – Богдан Томалевски и Лозан Лозанов. Може да се каже, че тези трима близки на Ванга хора успяват да помогнат за реализирането на мечтата ѝ. И не само това – те са утвърдени като проектанти, а големият български художник – като автор и изпълнител на фреските. Но отново се пораждат спорове – между православната църква, проектантите и художника.

Мястото за строеж е преместено, но върху приготвените вече основи, там, където за първи път е посочено място за църква, хората с доброволен труд изграждат малък навес, поставя се хартиена икона на Света Петка. Всеки ден тук идват десетки хора и оставят дарения. Това радва Ванга и ѝ дава надежда, че църквата ще стане такава, каквато тя иска и я „вижда” – бяла и красива, място, където ще бъдат пренесени от Румъния и съхранени мощите на Света Петка Българска.

Ванга често обича да разказва, че в съществуващия на това място преди много векове град Петра имало три църкви. След изригването на вулкана първа изгоряла църквата „Света Петка”. Затова вижда построяването на храма като продължение на древната традиция. Църквата всъщност е споменът за нея.

Света Петка Епиватска или Българска, именувана също и Параскева, е една от най-почитаните светици не само в България, но и в днешна Гърция, Македония, Сърбия, Румъния и в Русия. Живяла през Х век, тя е родена в българско семейство в Епиват, на брега на Мраморно море. Този факт може да разколебае читателя в достоверността на разказа на Ванга. Най-големите катаклизми, предимно земетресения, на Балканския полуостров са отбелязани във времето между VІІІ и Х век сл. Хр. и то в югоизточната му част, далече от Рупите.

Но не бива да забравяме, че става дума за видение и е възможно Ванга да назовава така трите храма, но те да са съществували далече във времето преди Рождество Христово, когато тези християнски светци още не са извършили духовните си подвизи. В такъв случай тя оприличава и Свети Георги и Света Петка с други божества, свързани с религията на траките или на народи, живели по тези земи преди тях.

За Света Петка има написани много жития, но едно от най-известните е това на Патриарх Ефтимий. То е преведено веднага на сръбски и руски, има много негови преписи в манастирите в сегашна Румъния и в Молдова. Голяма роля за това тяхно разпространение играят и Григорий Цамблак и Киприян, които са важни фигури в политическия и духовен живот на Киевска Рус и Молдова.

Затова с годините тя става една от най-известните български светици. Както и поради още една много важна причина – чудотворните ѝ мощи. Те носят защита и изцеление на града, в който се намират.

Света Петка била ревностна християнка, предала Богу дух в родния си град като чужденка, забравена от всички. Погребали я вън от стените на Епиват, какъвто е тогава обичаят за погребването на хора без роднини и близки, за които не се знае от каква вяра са. Когато след време разкопали гроба, за да положат там трупа на неизвестен моряк – тялото ѝ било нетленно. На вечерта тя се присънила на един от гражданите на Епиват – Георги, цялата в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от тях заповядал:

„Извадете тялото на преподобна Петка от смърдящия гроб и го поставете в ковчег! Бог иска да я прослави на Земята!”

Погребали тялото в храма „Свети Апостоли”. То помагало на слепите, хромите прохождали, болните от тежки болести оздравявали. През 1238 г. мощите тържествено са пренесени в Търново, в сърцето на нейното отечество. След като градът бил превзет от турците, те са отнесени във Видин, след това в Сърбия. През 1531 г. след превземането на Белград, Сюлейман Великолепни наредил мощите на Света Петка да бъдат пренесени в Патриаршията в Цариград. През 1641 г . Цариградската патриаршия тържествено ги предава на влашкия воевода Йон Василий. Така до 1993 г. мощите на Света Петка почиваха в румънския град Яш. Докато по молба и настояване на Ванга, част от тях трябва да бъдат пренесени в новостроящия се храм в Рупите.

Строежът върви веднъж бавно, след това избързва със сроковете. През лятото на 1993 г. както си седи и разговаря със свои близки, Ванга изведнъж започва да вика:

 – Тичай, кажи им да пуснат купола, че кранът се е килнал и ще падне!

Единствено тя, човекът без зрение, успява да види голямата опасност. Друг път вика при себе си един от майсторите и му казва:

– Я погледни към кръста! Дали не се е наклонил на една страна!

Действително е така. Отново започват споровете за канонизирането на църквата. В навечерието на Преображение Господне Ванга кани двама свещеници от църквата „Свети Георги” в Сандански, за да си кажат мнението за Божия храм. Много от посетителите се чудят „на църква ли прилича тази сграда?”

За първи път Ванга се допитва до други хора за нещо, което самата тя може да „види” . Може би са налице първите симптоми, за които д-р Георги Лозанов преди години предупреждава. Носи се и приказка, че се злоупотребява с парите за храма. И това Ванга не може „да види”.

Свещениците са категорични: сградата не отговаря на каноните на източноправославната архитектура – залата е малка, няма място за царския трон, място за свещи, място за кръщелна. Куполът на църквата е такъв, че не позволява да се изпишат на него четиримата евангелисти, както е по църковните канони.

Още на другия ден са повикани архитектите и проектантите и започва лют скандал с нападки срещу свещениците. До разбирателство така и не се стига. Проектът наистина е одобрен от Института по паметниците на културата, но не се знае дали официално е одобрен от Светия синод на Българската православна църква. Там разколът вече е настъпил и дори и да е имало позволение от нейна страна за архитектурния проект, то е било в „отцепника” митрополит Пимен.

Има някакво разминаване между идеята за православен храм и нейното осъществяване. Това подклажда консерватизма, както на някои от приближените на Ванга хора, така и на духовенството. Образите, нарисувани от Светлин Русев, будят недоумение. Всъщност това ли е представата на Ванга или пък може би е виждането на инициативния комитет, решил да подкрепи построяването на църквата. Източноправославен или общочовешки храм се гради? Ванга вероятно не може да види как изглежда реално църковната сграда. Сформира се ново настоятелство. Дават се препоръки архитектурният проект да се промени така, че тя да заприлича на източноправославен храм .

По-късно се регистрира и фондация „Ванга”…
Всъщност за какви източноправославни канони става дума?
За християните храмът е обиталище на Бога и затова той трябва да се отличава от другите сгради по своята архитектура, с вътрешната си уредба да предразполага за молитва.

Източноправославните храмове са градени по образец на старозаветната скиния и на Йерусалимския храм. Те се състоят от три главни части: притвор (артика, нартика, паперт), кораб (средна част) и свещен олтар – свещения престол. Храмовете са обърнати на изток. В древността в притвора е имало и баптистерия (кръщелна). Тук са стояли и тези, които са се каяли за греховете си. Средната част е за християните – богомолци, там има място за певците, големи и малки свещници, поставки за икони, които се целуват от богомолците, тронове за по-възрастните, полилеи. Иконостасът отделя средната част от свещения олтар. На него са поставени иконите, наредени на няколко реда, обърнати на запад, към богомолците. В средата на иконостаса са царските двери.

Първата сграда с култова цел, свързана с християнството, доста се различава от този канон. Изградена е на хълма Есквилин край Рим в началото на ІІІ век. Тази зала във формата на квадрат със страни от около 15–17 м, украсена с римски стенописи, е първата християнска църква и тя по нищо не прилича на изграждащите се след векове катедрали и църкви. Отвън фасадата на този първи храм не се отличава по нищо от останалите къщи. Най-често в подобни богослужебни помещения се появява рибата като символ на Христос, розата и годишните времена.

Преди това били изграждани и изографисвани катакомби – общи гробища под земята, в които има зали, наречени титулуси, за събиране на вярващите и за параклиси. Всъщност за християнска архитектура можем да говорим едва след император Константин Велики. По негово време започват да се строят първите църкви в Рим и Константинопол.

Утвърждават се като начин на строителство базиликите – четвъртита, продълговата църква с равен или засводен таван. Гради се като правоъгълник, а пред нея има атриум – двор, ограден с колонада. Вътрешното пространство е разделено с колони и донякъде прилича на съвременните катедрали. По-късно се оформят различни стилове – романски, византийски, ранно- и късноготически със стреловидно заострени кули, ренесансовият – с уклон към древногръцките класически форми, бароковият – отрупан с плодове и човешки фигури, рококо с преобладаване на мидената черупка като декоративен орнамент, старобългарският – с опростена базилична форма, тесни прозорци и барабановиден купол, руският с луковиден покрив и осмоконечен кръст…

Източноправославните храмове се строят като кораб – символ на ковчега, в който Ной се спасил от потопа, като кръст – символ на Христовия кръст, кръгли – символ на Божието съвършенство. Докато в католическите катедрали се дава израз на съвършените форми на човешкото тяло и външен, материален израз на светците, на правилните анатомически форми и на външната украса, в източноправославните се предпочита духовният облик, светците са замислени, съсредоточени, изпити, с тъмен цвят на кожата, с поглед, отправен към небето.

Това не е портрет, а условен образ . През ХІХ – ХХ век в иконописта се забелязва и стремеж за придаване на пореален, човешки образ на иконите.
Колко ли сложно е било за Ванга да вземе решение относно външния и вътрешния облик на бъдещия храм?! Като човек, за когото времето и разстоянието не съществуват, тя вижда както древните катакомби и базилики, така и старите еврейски храмове, съвременните църкви по света, където разнообразието е твърде голямо, каноните отдавна са разчупени.

Но като християнка, живееща в България, била длъжна да се съобразява и с настроението на хората, ще приемат ли това, което се строи и изографисва. Защото обикновеният човек не се интересува от историята на църковната архитектура, а от това, което вижда реално – дали то ще му допадне или не.

Дали архитектурата и иконописта в храма ще бъдат крачка напред или една приумица на високоинтелигентни хора? Това раздвоение я мъчи месеци наред и тя затова често е толкова умислена. Дали сътвореното от нея ще остане и когато тя си отиде от този свят? Защото нейната цел е да съгради онзи храм, без който не можем. Църквата „Света Петка” трябва да бъде символ на вечния стремеж към Бога, към духовното, към което Ванга призовава цял живот…

Така на Петковден 1993 г. Ванга и строящата се църква „Света Петка” посрещат на Рупите хиляди посетители. Те идват с леки коли, с конски и магарешки каруци, пеша, с автобуси. Поляните около къщичката на Ванга са почернели от хора. Повечето от тях идват тук, за да празнуват заедно с Ванга Петковден.

Години наред тя дава курбан за своето здраве и за празника на Света Петка. Всички с интерес разглеждат строежа на църквата, правят си снимки за спомен, оставят пари и дарове във вдлъбнатините и в недостроените зидове. Малко преди обяд Ванга пристига от Петрич и сяда на обичайното си място пред дворната портичка. Това е стар обичай на Балканите – на празник или привечер съседи и близки да се събират на раздумка пред входната врата, водеща към двора на стопанина. Всеки иска да я види, да се заговори с нея, да изрази уважението си. Носят ѝ дарове, ястия, сладкиши, хляб. Това е друг обичай по тези места, особено по празниците, когато се събират повече хора. Всяка домакиня носи по нещо, което сама е приготвила и раздава на присъстващите да опитат от специалитета ѝ.

Идва времето, когато народът се отдръпва и опразва поляната пред къщата на Ванга. Пет свещеника отслужват водосвет и маслосвет, четат се глави от Евангелието. Макар че все още църквата не е построена, много от присъстващите са със запалени свещи в ръка. Освещава се агнето, предназначено за курбан и кръвта му е поета от земята. След това са заклани и останалите агнета – дар от присъстващите. Приготвят се два големи казана с курбан – агнешко месо с прясно зеле. Празникът продължава, сближава присъстващите, сближава ги личността на Ванга.

В това време тя става кръщелница на няколко деца, венчава две двойки младоженци. Разстилат се месали, появяват се и маси, отрупани с най-различна храна, вино, идва ред и на оркестъра. Ванга поръчва: свирете само българска музика. На поляната се извива дълго хоро, на което се залавят над сто души, нещо, което отдавна не е ставало по тези места. Надвечер започва и импровизирана програма. Пред публиката излизат актриса от театъра в Струмица, оркестър от Скопие, изпълнители от Петричко…

Това тържество навярно дълго ще се помни. То е далече от официалните чествания, в него има нещо всенародно, нещо от древните празници, веселие, което отпуска душата на човека. Ванга е умислена или може би уморена.

Понякога става така, че човек във върховите моменти от живота си бързо се уморява, сякаш сърцето не може да издържи толкова хубост, събрана на едно място. Може би си е спомнила изминалото до сега, домъчняло ѝ е за най-близките хора, които отдавна не са до нея. Може би е прогледнала още веднъж в бъдещето и е видяла близкия край… Въпреки всичко намира сили, когато празненството свършва, да каже няколко думи пред най-търпеливите журналисти, които отдавна я чакат.

– Не бързайте, небето знае как и кога да подрежда събитията, там законите са други и причините са други, но лека-полека България ще започне да се съвзема. Война няма да има, а тази в Босна няма да се разшири.

Това е може би едно от последните по-големи пророчества на Ванга. И от разстоянието на годините виждаме, че и сега тя отново е много точна. Но психическото и духовно пренатоварване, продължаващо години наред, вече започва да дава своите плодове. А и тя е на преклонна възраст.

Точно след година църквата е тържествено осветена, но живецът от Петковден 1993 г. го няма. Дни преди събитието споровете доколко храмът отговаря на каноните отново се разгарят. Ванга на няколко пъти споменава, че се е доверила на умни и образовани хора. Митрополит Пимен е на нейна страна и приема новопостроената църква. В края на краищата в Пиринска Македония това е първият Божи храм, изграден след 1944 г. Светлин Русев работи през цялата нощ, до зори. Ванга също не може да спи. Тя се вълнува. Най-сетне обетът ѝ, това, на което се е обрекла, се сбъдва.

Освещаването се предава пряко по телевизията. Поканени са много официални лица, събитието вече е светско, а не общонародно, както е желанието на Ванга и въпреки това се стича много народ, политическите пристрастия са забравени.

Всъщност храмът събира може би за първи път след 1990 г. на едно място толкова много политици, интелектуалци, обикновени хора. Свещниците са изнесени пред църквата, наоколо е почерняло от народ. Ванга отново е седнала на пейката пред къщната портичка, но настроението ѝ е различно от това през предната година. В прекия репортаж на телевизията, в който и тя е включена, се чува репликата ѝ:

„Тепърва Яна ке плаче!”

Тя обича да вмята от време на време в разговора такива изрази, които събеседниците ѝ в зависимост от това колко я познават, знаят какво е искала да каже. Явно репликата ѝ е относно църквата, защото такъв е и зададеният въпрос. Сигурно вече е предполагала последиците, които ще носи нейното построяване, изпитанията, които предстоят.

Въпреки тържественото освещаване, църквата не е призната за православен храм, в нея имат право да служат само пенсионирани свещеници. Няма кандила, камбаната не бие по църковните канони, няма редовни църковни служби. Докато е жива, Ванга все пита:

„Има ли много хора? Хареса ли им църквата?”

Нейното раздвоение продължава до последния ѝ час.

Ако се проследят публикациите от последните няколко години, ще стане ясно, че фондация „Ванга” вероятно се е насочила към създаването на манастирски комплекс около църквата „Света Петка”. Това също е някакво решение, което изпълнява едно от желанията на пророчицата. В този храм, независимо от това дали е приет от Българската православна църква или не, са положени част от чудотворните мощи (според твърдения на близки на Ванга) на една от най-българските светици и хората би трябвало да имат достъп до тях, особено сега, когато Ванга вече не е между живите.

В световната история на християнството има много архитектурни стилове и отклонения от тях, има и други примери за нарушаване на канона при строежа и изографисването на Божия храм. Достатъчно е да споменем само за Микеланджело Буонароти, за да ни стане ясно, че и тук може да има разчупване на догмите, колкото и трудно да става то. При случая с църквата „Света Петка” в Рупите има подобен прецедент. Вероятно за всичко това си е мислила Ванга в деня на освещаването. И за това, че силите вече я напускат и че наближава краят .