ИЗ „ОКУЛТНОТО И СЪВРЕМЕННИЯТ СВЯТ”

Доклад изнесен на двадесет и първата годишна лекция в памет на Фройд, прочетена във Филаделфия на 24 май 1974 г. и публикувана в Journal of the Philadelphia Association for Psychoanalysis I, no. 3 (September 1974): 195 – 213

Ако ми позволите да се позова на оскъдния си личен опит, бих добавил, че когато през 1928 г. като млад студент отидох да уча йога и тантра при С. Н. Дасгупта в университета в Калкута, добрите, компетентните книги на тази тема се брояха на пръсти. Днес има към 50 – 60 сериозни публикации, а някои от тях съдържат издания и преводи на санскритски и тибетски текстове, за които се предполага, че са тайни, тоест предназначени само за членовете на определени секти.

(Истина е обаче, че тези текстове са почти неразбираеми без устния коментар на посветен.) Нещо повече, преди половин век повечето ведически и тантрически текстове се считаха за пълна безсмислица или произведения на съмнителни факири и черни магове психопати, а съвременната западна и индийска наука убедително е доказала теоретичната им последователност и важното психологично значение. Ще цитирам друг пример: когато през 40-те години започнах да изучавам сибирското и централноазиатското шаманство, съществуваха само две монографии на тази тема и двете на немски език; днес има обобщена библиография на повечето западни европейски езици. Преди едно поколение шаманството се считаше или за психопатичен феномен, или за примитивна лечителска практика и архаична форма на черна магия, но съвременната наука убедително разкри сложността, стойността и дълбокия духовен смисъл на шаманското посвещаване и практики. Тези резултати са особено значими, като вземем предвид факта, че шаманството е най-архаичната и най- широко разпространената окултна традиция. Няма нужда да добавяме, че днес йога, тантра и шаманството са много популярни сред американската младеж и играят определена роля в съвременната мода на окултното.

Най-изненадващият резултат от съвременните изследвания е откритието на важната роля на магията и окултния езотеризъм не само в италианския Ренесанс, но и за победата на новата астрономия на Коперник, тоест за хелеоцентричната теория за слънчевата система. В неотдавна излязлата си книга „Джордано Бруно и херметическата традиция” Франсис А. Йейтс блестящо анализира дълбоките причини за огромния интерес към херметизма през този период. Този интерес разкрива копнежа на ренесансовия човек по „първоначалното”, което включва не само Моисей и Платон, но също така магията и кабалата, и преди всички тайнствените религии на Египет и Персия. Той разкрива и дълбокото неудовлетворение от средновековната теология и средновековната представа за човека и Вселената, реакцията срещу онова, което бихме могли да наречем „провинциална”, тоест чисто западна цивилизация, и копнеж по една универсалистична, трансисторична, „митична” религия.

В продължение на почти два века Египет и херметизмът, тоест египетската магия и езотеризмът, вълнуват безброй теолози и философи – варващи, скептици и криптоатеисти. Ако Джордано Бруно пламенно приветства откритията на Коперник, то не е заради тяхното научно и философско значение; а защото смята, че хелеоцентризмът има дълбок религиозен и магически смисъл. По време на престоя си в Англия Бруно предсказва неизбежното завръщане на окултната религия на древните египтяни, както е описано в „Асклепиос”, известен херметически текст. Бруно смята, че превъзхожда Коперник, защото докато Коперник гледа на теорията си като математик, той твърди, че може да тълкува небесната му диаграма като йероглиф на божествените тайнства.

Бих могъл на приведа и други примери, но ще завърша този обзор с кратък размисъл върху съвременната преоценка на европейското чародейство. Преди около осемдесет години известни учени като Йозеф Хансен и Хенри Чарлз Лия смятат, че корените на западната магия са добре известни: не вещиците, а инквизицията е създала чародейството. С други думи, всички истории за сборища от вещици, сатанистки практики, оргии и престъпления се смятат или за измислици на невротични личности, или за признания, изтръгнати от обвиняемите по време на разпит предимно чрез мъчения.

Това изглежда вярно по време на маниакалното преследване на вещиците през XV, XVI и XVII век. Но сега вече знаем, че чародейството не е измислено от инквизицията. Тя просто го обявява за ерес и затова се стреми да унищожи така наречените вещици със същата нетърпимост, която проявява към всички еретици. Фактът, че магията не е измислица на инквизицията, е повече от ясен за всеки специалист по история на религиите, запознат с неевропейски, особено индотибетски материали, където се откриват множество прилики.

Но проблемът за произхода на западното чародейство остава нерешен. През 1921 г. бившият египтолог Маргарет Мъри публикува „Култът към вещиците в Западна Европа”, изключително важна книга, която и до днес се радва на голям интерес, особено от страна на младежта. Д-р Мъри твърди, че онова, което църковните автори наричат чародейство, всъщност представлява предхристиянска архаична религия на плодородието. В следващите си книги авторката отива по-далеч, като се опитва да докаже, че езическият култ е оцелял дори в британското кралско семейство и висшите етажи на църковната йерархия. Разбира се, теорията на Мъри се критикува както от археолози и историци, така и от фолклористи. Всъщност почти всичко в схемата й е погрешно, освен едно важно предположение: че съществува предхристиянски култ на плодородието и че отделни останки от този езически култ през Средновековието се заклеймяват като чародейство. Тази идея не е нова, но придобива популярност чрез книгите на Мъри. Бързам да добавя, че нито документите, които е подбрала, за да илюстрира хипотезата си, нито методите й на тълкуване са убедителни. Въпреки всичко, последните проучвания, като че ли потвръждават поне някои аспекти от тезата й.

Италианският историк Карло Гинсберг доказа, че популярен култ на плодородието, съществувал в провинция Фриуле през XVI и XVII век, постепенно се е видоизменил под натиска на инквизицията и в крайна сметка се е доближил до традиционната представа за чародейство. Нещо повече, последните изследвания на румънската народна култура разкриват голям брой езически останки, които недвусмислено доказват съществуването на култ на плодородието и на онова, което може да се нарече „бяла магия”, сравнима в някои аспекти със западното средновековно чародейство.
И така, да обобщим: съвременните изследвания разкриха последователния религиозен смисъл и културната функция на голям брой окултни практики, вярвания и теории, документирани в много цивилизации, както европейски, така и неевропейски, на всички културни нива – от фолклорни ритуали като магия и чародейство, до най-изтънчените и сложни тайни техники и езотерични теории: алхимия, йога, тантризъм, гностицизъм, ренесансов херметизъм, тайни общества и масонски ложи от епохата на Просвещението.

Последният „окултен взрив”

Трудно е да се определи връзката между резултатите от тези скорошни изследвания и „окултния взрив” през 70-те години. Може би само така наречените ложи на бялата магия, процъфтяващи понастоящем в Англия, отразяват влиянието на теорията на Мъри. На пръв поглед няма връзка между научните изследвания по теория на астрологията – много по-скромни, разбира се – и забележителната популярност на тази най-древна окултна дисциплина. Дори ако разполагахме с повече време, не бихме могли да представим пълната картина на съвременната астрологична мания както в Съединените щати, така и в Европа. Достатъчно е да кажем, че поне 5 милиона американци планират живота си съгласно астрологичните предсказания, а около 1200 – 1700-те всекидневника в страната публикуват хороскопи. В „Мистерията, магията и чудото” Едуард Ф. Хеенен пише:

„В Америка има достатъчно работа за десет хиляди астролози на пълен работен ден и сто седемдесет и пет хиляди на непълен работен ден. Приблизително 40 милиона американци са превърнали правенето на хороскопи в бизнес, който им носи 200 милиона долара годишно. Понастоящем няколко компютъра работят върху подбора и тълкуването на хороскопи. Един от тях за няколко минути отпечатва хороскоп от 10 000 думи за 20 долара. Друг прави двадесет и четири часови дневни хороскопи за около 2000 учебни заведения в страната. Трети компютър е разположен в Гранд сентрал стейшън и прави около 500 хороскопа дневно.”(става дума за 1974 г. бел. на ред.)

Разбира се, астрологията, надеждата, че бъдещето може да се знае предварително, винаги е била популарна сред богатите и силните на деня – царе, принцове, папи и т. н., – особено от Ренесанса насам. Можем да добавим, че вярата в зависимостта на съдбата от разположението на планетите в крайна сметка свидетелства за поредното поражение на християнството. Наистина християнските отци ожесточено нападат астрологичния фатализъм, господстващ през последните векове в Римската империя. „Ние стоим над съдбата – пише Тациан, – Слънцето и Луната са създадени за нас!” Въпреки своята теология на човешката свобода, астрологията никога не е била преследвана от християнския свят. Но и никога в миналото тя не е достигала мащабите и престижа, на които се радва в наше време. Какъв фантастичен напредък от времето на първия месечник, появил се в Лондон през 1791 г., до хилядите списания по астрология, които излизат днес в целия западен свят!

Историята на главозамайващата слава и престиж на астрологията в съвременните общества представлява вълнуващо четиво. Славата на Еванджелин Адамс, която пристига в Ню Йорк през 1899 г. и скоро става „американският Нострадамус в пола”, е само скромен пример за това. Мери Пикфорд и Енрико Карузо водят при нея всички филмови и оперни звезди, а се носят слухове, че и финансистът Дж. Пиерпонт Морган „никога не вземал важно решение на Уолстрийт” без да се консултира с Еванджелин Адамс. Други астролози се прочуват през 30-те години, например Томас Мийнъс, за когото се говори, че имал „ненадминат рекорд по сбъднати предсказания”. Макар и повечето му предвиждания да се оказват погрешни, това не се отразява на престижа му. Няма нужда да ви припомням интереса на Хитлер към астрологията. Може би сте чели книгата на Х. Р. Тревър-Роупър „Последните дни на Хитлер”, където пише как в средата на април 1945 г. Хитлер и Гьобелс отново се консултирали с хороскопа и той им предсказал голяма победа в края на април и мир през август. Въпреки това на 30 април Хитлер се самоубива, а на 7 май германската армия капитулира. Накрая нека си припомним безбройните астрологически програми, появили се по телевизията, въпреки забраната, наложена от Националната асоциация на телевизионните оператори през март 1952 г. и бестселъри като „Дарба за пророчество” от Рут Монгомъри, от който са продадени над 260 000 екземпляра с твърди корици и 2 800 000 с меки.

Какво може да бъде обяснението за този фантастичен успех? Наскоро неколцина френски социолози публикуваха книга, озаглавена „Завръщането на астролозите” (1971 г.), в която представиха и анализираха резултатите от изследване, базирано върху данни, събрани от Френския институт за проучване на общественото мнение. Няма да обобщавам социалните характеристики на вярващите в астрологията, класифицирани по пол, професии, възраст и големина на проучвания район. Ще посоча само някои от изводите: Едгар Морен например тълкува днешната привлекателност на астрологията за младите „като последица от културната криза в буржоазното общество”. Той смята, че в младежката култура „астрологията е част от новия гносис, който притежава революционна концепция за новата ера, Ерата на Водолея”. Особено важен е фактът, че особено голям интерес към астрологията „има не на село сред фермерите или нисшите слоеве на професионалната структура, а в най-гъсто населените градски центрове след образованите чиновници”.

Френските писатели не подчертават парарелигиозната функция на астрологията, но откритието, че животът ни е свързан с астрални феномени, придава нов смисъл на съществуването ни. Вече не сме анонимните индивиди, описани от Хайдегер и Сартр, чужденци, захвърлени в един абсурден и безсмислен свят, осъдени да бъдем свободни, както Сартр обича да казва; осъдени на свобода в рамките на положението си и в условията на историческия момент. Хороскопът ни дава нова самоличност: показва колко тясно сме свързани с цялата Вселена. Вярно е, че животът ни е предопределен от движението на звездите, но поне тази предопределеност притежава несравнимо величие. Макар че в крайна сметка сме кукла на конци, дърпана от невидим кукловод, все пак сме част от божествения свят. Между другото, тази космическа предопределеност на съществуването ни е загадъчна: тя показва, че Вселената се развива по предварителен план; че човешкият живот и историята следват някакъв модел и прогресивно напредват към определена цел. Тази крайна цел е мистириозна или поне непостижима за човешкия ум; но придава смисъл на космоса, който за много учени представлява продукт на сляпа случайност, придава значение и на човешкия живот, който според Сартр е de trop (излишен, в излишък).

Парарелигиозните измерения на астрологията може би дори превъзхождат съществуващите религии, защото не съдържат в себе си никакви сложни теологични проблеми: съществуването на личен или надличен Бог, загадката за сътворението, произходът на злото и така нататък. Следвайки инструкциите на хороскопа, ние чувстваме, че сме в хармония с Вселената, без да се налага да разрешаваме тежки, трагични или неразрешими проблеми. В същото време съзнателно или несъзнателно приемаме, че пред очите ни се разиграва неразбираема космическа драма и че ние участваме в нея; следователно не сме излишни.
Към подобни самоиздигания до достоен статус все по усърдно се стремят повечето съвременни така наречени магически и окултни движения. Няма да се спирам на някои от придобилите популярност сатанински ложи, като тази на Антон Лавей, висш свещенослужител и основател на Църквата на Сатаната в Сан Франциско. Читателите, които се интересуват от този тип агресивен бунт срещу теистичната представа за света, могат да прочетат книгата на самия Лавей „Сатанинска библия”.

Също така, макар и по други причини, няма да разглеждам някои окултни школи, като основаната от Гурджиев и развита от Успенски, Рене Домал и Луис Пауълс. Нещо повече, съществуват няколко нови калифорнийски групи, за които се говори, че практикуват церемониална магия и чародейство, но информацията за тях е оскъдна и съмнителна. Въпреки това явлението, наречено „окултен взрив”, е придобило такива мащаби, че не е трудно да се подберат примери, за да се илюстрира основната ориентация на тези нови, тайни магикорелигиозни култове. В книгата на Робърт Елууд „Религиозни и спиритични групи в съвременна Америка” могат да се намерят данни за такива култове като „Строители на Адитим“, „Църква на Светлината“, „Църква на всички светове“ или „Фераферия“. Оттам научаваме, че „Строители на Адитим„, основана от Пол Фостър Кейс (1884-1954), гради духовния си живот върху херметическите и кабалистичните традиции. „Храмът блести от прекрасни светещи изображения на картите таро по стените, а олтарът е украсен с черните и белите стълбове на Соломон и кабалистичното дърво”. Църквата на Светлината е основана през 1932 г. от Елбърт Бенджамин (1882-1954), който твърди, че през 1909 г. е „предприел тайнствено пътуване, по време на което е станал член на съвета на тривата”, който ръководи дейността на таен орден в техния свят. „Църквата на Светлината“ има петдесет степени на посвещаване, „завършващи на върха с Душевната степен, за която човек трябва да покаже специфична реализация на висшите състояние на съзнанието.”

Доста необичайна секта дори по стандартите на съвременното разбиране за окултното е „Църквата на Всички Светове„, основата през 1961 г. от двама студенти от Уестминстърския колеж в Мисури след прочитане на „Чужденец в чужда земя” от забележителния писател фантаст Робърт Хайнлайн. Членовете се поздравяват помежду си с израза „Ти си Бог”. Всъщност всяко човешко същество е Бог и следователно носи Божията отговорност: „дали светът ще се опустоши до смърт или красивата богиня (тоест цялата земна биосфера) на тази планета ще се свести зависи от нас“.

Накрая ще се спра на неоезическото движение „Фераферия“ с център Пасадена, Калифорния. То е може би едно от най- последните – основано е от Фредерик М. Адамс на 2 август 1967 г. Има само 22 посветени и към 100 членове. Групата празнува сезонни празници и практикува нудизъм. „Фераферия твърди, че религиозният живот трябва да бъде част от чувственото взаимодействие с природата и собственото ни еротично съзнание.” (Робърт Елууд, „Религиозни и спиритуалистични групи…”) Централният им символ е древногръцката богиня Кора, дъщерята на Деметра. Ритуалът на посвещаване има за цел идентифициране с природата и с Кора, божествената дева. Посветените се стремят да възстановят първичната райска градина. „Фераферия се счита за предвестник на една бъдеща култура, в която женският архетип – под формата на магическа Дева – ще възвърне централното си място в религията и човечеството отново ще се отнася с благоговение към природата и живота.”

Надеждата за Renovatio

Много от тези култове и секти ще претърпят коренни изменения, ще западнат или ще изчезнат, а може би ще бъдат изместени от други групи. Във всеки случай те са представители на съвременната младежка култура и много по-ясно и недвусмислено от други, по-стари организации, като Теософското общество и Антропософията, свидетелстват за лудостта по окултното. Всички те притежават някои характерни черти. На първо място тези тайни и посветени групи изказват разочарованието си от Християнската църква, независимо дали е Римокатолическа или Протестантска.

По-общо казано, може да се говори за бунт срещу всяка традиционна религиозна институция на Запад. Този бунт не съдържа теологични или философски критики на специфичните догми и духовни институции, а много по-дълбоко неудовлетворение. Всъщност, повечето членове на нови култове са почти напълно незапознати с религиозното си наследство, но онова, което са видели, чули или чели за християнството, ги е разочаровало. Съществуват отделни групи от младото поколение, които очакват други духовни напътствия от църквата, извън социалната етика. Мнозина от онези, които са се опитали да участват активно в живота на църквата, са търсили сакрални изживявания и особено напътствия в областта на онова, което най-общо наричат „гносис” и „мистицизъм”. Разбира се, те са останали разочаровани. През последните петдесет години всички християнски вероизповедания са решили, че най-важната задача на църквата е да присъства активно в обществения живот. Единствената западна християнска традиция, която запазва силата на свещената си литургия – Римокатолическата църква, – сега се опитва максимално да я опрости. Нещо повече, „гносисът” и гностичните търсения от самото начало се преследват и заклеймяват от църковните власти.

Колкото до мистиката и мистичните изживявания, в западните църкви те са слабо засегнати. Може да се каже, че само източноправославното християнство е развило и запазило богата литургична традиция и окуражава както гностичните търсения, така и мистичното изживяване.
Бързам да добавя, че подобно неудовлетворение от християнската традиция не обяснява нарастващия интерес към окултното, започнал през 60-те години и довел до окултния взрив през 70-те. Истината е, че в някои случаи провокативното популяризиране на чародейството и гностицизма има и антиклерикална насоченост: в подобни хвалебствени заявления можем да открием своеобразно отмъщение от страна на жертвите на църковното преследване. Но такива случаи са редки. По-често се среща отхвърляне на християнската традиция в името на предполагаемо по-широк и ефективен метод за постигане на индивидуално и същевременно колективно обновление. Дори когато тези идеи намират наивен или дори абсурден израз, винаги съществува тайното убеждение, че има начин да се избяга от хаоса и безсмислието на съвременния живот и че този начин предполага посвещаване, а следователно и разкриване на древни, многовековни тайни.

Основното обяснение за лудостта по окултното е очарованието на личното посвещаване. Както е добре известно, християнството отхвърля мистично-религиозния тип тайно посвещаване. Християнските „тайнства” са достъпни за всички; те се „разнасят над покривите” и гностиците се преследват заради тайните им ритуали на посвещаване. В съвремения окултен взрив „посвещаването” – каквото и да разбират участниците под това – има основна функция: то дава нов статут на кандидата; той се чувства някак „избран”, изваден от анонимната тълпа самотници. Освен това в повечето окултни кръгове посвещението притежава и надлична функция, защото всеки новопосветен е длъжен да допринесе за обновлението на света.

Тази надежда прозира в усилието да се преоткрие сакралността на природата. Церемониалната голота и ритуалното съвкупление не бива да се тълкуват просто като похотливи наклонности. В контекста на неотдавнашната сексуална революция подобни претенции и преструвки изглеждат старомодни. Целта на ритуалната голота и оргийните практики е по-скоро да възвърнат сакралното значение на сексуалността. Може да се говори за неосъзната носталгия по митичното райско съществуване, освободено от забрани и табута. Важно е да отбележим, че в повечето окултни групи понятието свобода е част от система, която обединява идеите за космическо обновление, религиозен универсализъм (означаващ предимно преоткриване на източните традиции) и духовно израстване посредством посвещаване, израстване, което, разбира се, продължава и след края на живота. Общо взето, всички съвременни окултни групи, съзнателно или несъзнателно, проповядват нещо, което бих нарекъл оптимистичен поглед върху човешкото съществуване.