“Игра на стъклени перли” е роман-мистификация, но от този вид мистификации, при четенето на които придобиваме още по-засилен усет за живот.

В началото Херман Хесе е привлечен от мисълта да построи романа си върху играта на карти, но впоследствие те му се виждат прекалено конкретен носител за една духовна идея. На тяхно място се появява стъклената перла като материален израз на онази безплътна материя, каквато е човешкото знание.

Колегите на Хесе от времето на обучението му във фирмата “Перо” в родния му град Калв, Шварцвалд – основателят й Паул Бастиан и изобретателят Хайнрих Перо, постепенно се спояват в един образ и се превръщат в основоположника на играта на стъклени перли Бастиан Перо. Тя възниква, както научаваме от Хесе, от едно просто детско сметало, по образеца на което Бастиан Перо прави линии от тел и заменя топчетата му със стъклени перли, имащи различна големина, цвят и форма. По този начин теловете отговарят на нотните линии, а перлите – на нотните стойности. Чрез комбинации между тях пък се постигат различни музикални фрази, посредством които са обучавани младите музиканти в Германия и Англия.

Мистификацията постепенно се разгръща, добива плътност и материалност, пуска филизи във философията, литературата, математиката, физиката, обхващайки все по-големи и по-големи сфери от духа, докато изгради образа на една ложа от хомолуденси: мистичен съюз (Unio Mystika) на всички области от знанието, изкуствата и литературата, постигайки по този начин заветната и мечтана от много учени и мислители целокупност на науките (Universitas Litterarum).
Уплътнявайки с биография Играта на игрите, Херман Хесе “се позовава” на определени източници, чието организиране в едно цяло никак не говори за случайност: това са Питагор и елинистичният гностицизъм, древен Китай и рунните писмена от сънищата на Новалис. Корените й неотклонно водят към мистичните извори на света, а езикът й е определен от Хесе като свещен (lingua sacra). Той е описан още в увода на романа и това е особен „език на знаци и формули, в който математиката и музиката участват наравно, което дава възможност да се свързват астрономически и музикални формули…”

Трите метода, които Хесе описва като елементи на обучението в ордена Касталия, са: съзерцание, медитация и превъплъщаване. И докато първите два са взети от източните школи, последният е с голяма вероятност от западен произход и е взаимстван от обучението му в различните ордени и манастирски училища на Германия и Швейцария.
В главата „Години на следване” Херман Хесе с увлечение описва именно този трети метод: Особеният вид съчинения или упражненията по стилистика, наречени още „животоописания”, вменяват на ученика да се въплъти в ролята на човек, живял в свободно избрана епоха от миналото, като превъплъщението трябва да бъде максимално пълно и съвършено. Това изисква от студента перфектно знание на съответния език, познаване на обичаите и начина на живот, на литературния стил, културата и духовния климат на избрания отрязък време.

Именно тук Хесе ни дава и ключа към „Игра на стъклени перли”, като сам се превъплъщава в животописец, и вживявайки се в тази нова театрално-филологическа роля, се разтваря в образа на Magister Ludi Йозеф Кнехт. Не е случайно, че разказвачът в романа не е идентифициран, че често се крие зад обезличаващото „ние”, че никъде в текста не се появява какъвто и да е реален коментатор на събитията. Летописецът се е споил с обекта на описанията си, както изисква обучението в „педагогическата провинция” Касталия.
“Игра на стъклени перли” не създава свят на свръхреалност, а на паралелна реалност. Вътре в творбата нещата протичат с нормалната скорост и логика на живота, само че действителността е подменена с илюзорна, а историята е напасвана към необходимата на Играта събитийност. Подмяната е сполучила, мистификацията е пълна.

Известно е, че Херман Хесе замисля “Игра на стъклени перли” като отговор на романа на Гьоте “Вилхелм Майстер”. Двете творби се родеят помежду си, не само защото попадат в класификацията на т.н. “възпитателни романи”, а и защото са близки една до друга с моделите на обществата, които изграждат. Тези общества са два ордена, при Гьоте – “Отричащите се”, при Хесе – “Касталия”.
Както вече споменах в статията си “Вилхелм Майстер и вечната женственост”, в своя театрален роман Гьоте изгражда модел на идеалната ложа, която представлява нещо средно между розенкройцерско общество, масонско братство и илюминатски орден – трите вида ложи, в които Гьоте сам е членувал през различни периоди от живота си.
Херман Хесе, за разлика от него, не изгражда модел на идеалната ложа. Той знае, че духът не е обвързан нито с места, нито с хора и припламва ту тук, ту там, за да угасне след година или столетие и да се разгори на друго място за кратко. Безсмъртен е само пламъкът, не и факелът.
“Касталия” е общество, носещо почти всички родилни белези на изминатия от Хесе път: Изтокът с неговата гадателска система И-цзин, появилият се в процеса на създаването на романа “Игра на стъклени перли” изследователски труд на Йохан Хьойзинха “Хомо луденс” и познанията на Хесе за християнските ордени, с които той е имал съприкосновение в ранната си младост.

Тези два ордена си приличат и помежду си, и заедно носят белезите на други братства от близкото минало, та чак до дълбоката древност на човешките общества. По своята организация например те напомнят богомилите и тяхната висша каста, наречена “съвършени”. Адептите им, по подобие на нея, са обречени на:

– Безимотност.

Херман Хесе не оставя възпитаниците на Касталия да живеят в бедност и орденът има всичко необходимо за едно прилично съществуване: членовете му не трябва да работят физическа работа, за да се изхранват, напротив, те са елит, който се занимава единствено с чиста духовна дейност. Но касталийските ученици не притежават лично имущество и по това те напомнят монашеско братство: “…не познаваха собственост, титли и награди и в сферата на материалното се задоволяваха с най-обикновен бит”.
Херман Хесе нееднократно повтаря това в романа си, сякаш страхувайки се то да не се изплъзне от погледа на читателя:
“Той (възпитаникът на Касталия – м.б.) не познава домогването до пари, слава, ранг, за него няма партии, разрив между личност и длъжност, между частно и обществено, няма зависимост от успеха.”
В този смисъл Хесе огражда адептите на ордена не само от парите, но и от славата, ревността, службогонството и изобщо – от всичко онова, което може да отклони духовния човек от неговия път към лично усъвършенстване.

– Безстрастие.

Това е втората характеристика на ученика на ордена, която той непременно трябва да придобие в процеса на обучението си в Касталия. Хесе обуславя необходимостта от нея чрез разговора между Йозеф Кнехт и магистъра по музика в Ешхолц, който на раздяла с ученика си при преминаването му в по-висше училище на ордена го съветва:
“Това, което ти наричаш страст, не е душевна сила, а разногласие между душата и външния свят. Там, където властва страстта, не съществува по-силна жажда и стремеж, но тя е насочена към една отделна и лъжовна цел…”

– Безбрачие

е третата характеристика на адепта на Играещата ложа, и Херман Хесе видимо акцентира на нея, защото в целия роман най-често се набляга именно на това свойство на обществото.
Касталия е чисто мъжко общество, в което няма място за жени. По това тя напомня съвременното регулярно масонство, като в изискването си за безбрачие отива дори по-далече и от него. Разбира се, преди постъпването на адептите в ордена на тях не им се вменява задължение за абсолютна полова аскеза, но Хесе остава убеден привърженик на идеята, че бракът е пречка по пътя на развитието на мъжа, дори много повече от имотността и почти наравно със страстта.
“… за цял живот се подчиняваха на правилата му, към които между другото спадаше нестяжанието и безбрачието”.

Приликата с масонската ложа се засилва и от факта, че целта на Касталия твърде много напомня задачите, които си поставят повечето мистични школи и братства: посредством играта на стъклени перли да създава не велики художници, историци, писатели и музиканти, а да развива вътрешно човека и така да подпомага неговото духовно израстване.
“Който познава музиката – предупреждава Кнехт – само по извлеченията, които е дестилирала от нея играта на стъклени перли, може да бъде добър играч, но той дълго няма да стане музикант и вероятно не е никакъв историк.”
В това отношение орденът “Касталия” твърде се приближава до съвършената ложа на Гьоте, оказвайки се съвсем близо и до розенкройцерския идеал.
“Ти не бива да се стремиш към едно съвършено учение, приятелю, а към самоусъвършенстване. Божественото е в тебе, не в понятията и книгите.”