Този религиозен сън се оказа един от най-продължителните в човешката история. В него, за съжаление, имаше твърде малко притегателни центрове, центробежните сили често надделяваха над центростремителните, и освен това се усещаше голяма оскъдица на очарование. Причините?
Те са вече исторически известни: предателство, победа на фарисейщината, разпятие, гонения на християните, инквизиция, ереси… а над всичко това две хиляди години висяха изтерзаните мощи на Спасителя. И още са там.
Но какво би станало, ако сънят отново се превърне в реалност? Един еретичен въпрос, който Марко Бадзато амбициозно си поставя и настойчиво търси отговора му в своя роман „Проектът Емаус”.
При бегъл поглед това е книга с натежаващо приключенско начало: действието в нея доминира над разсъждението, пространството, предназначено за авторови изводи, е доста свито, а обратите са повече биографични, отколкото отправено към потока на съзнанието предизвикателство.
Къде са обаче предимствата на тази книга, заради които тя си струва да бъде препоръчана? Те трябва да бъдат търсени преди всичко в моралния й заряд. В нейната критика към световния ред, не обаче отляво или отдясно, а от гледната точка на хуманизма; в нейното гневно отрицание на язвите, разяждащи Ватиканската институция.
Конфликтът между Братството от една страна, зад което определено се крие някакво късно гностично общество, вероятно от масонски тип, и в което е замесен и един кардинал от полски произход, на когото впоследствие предстои да стане папа; а от друга – ползващата принципите на Игнаций Лойола организация „Опус дей”, трайно вплетена в структурите на Ватикана, всъщност е проекция на стария конфликт между ерес и църковна власт. Но в романа са обхванати и историческите дълбочини на това противостоене: есеи и фарисеи, ранно и одържавено християнство, Христос и Сатаната, Соломоновият храм и Петро-Павловата църква, гностицизъм и католицизъм, ерес и Света инквизиция, Тайната книга на богомилите от Конкорецо и канонизираното от църквата Свето писание.
Модерна техника и средновековни инквизиторски методи са впрегнати за осъществяването на проекта „Емаус”. Основният въпрос на романа е: възможно ли е с механични средства, така отговарящи по същност на една материалистична епоха като нашата съвременност, Спасителят да бъде върнат на земята, за да поеме като космически сюнгер нашите двухилядолетни грехове отново?
До каква степен Емануил покрива образа на Христос, остава под въпрос през целия роман. Едно обаче е категорично изведено: ако днес Месията се появи сред човечеството, той отново ще бъде посрещнат като измамник, разбойник, рушител на църковното статукво и поредна опасност за жреческата власт. Недвусмислен е и отговорът на автора на романа, какво го очаква този Спасител в стара Европа: инквизиторски мъки и повторно разпятие; а в Новата Атлантида отвъд океана – завършващ с присъда процес, и в най-добрия случай последващо мъчително угасване в някоя психиатрия.
Посланието на Марко Бадзато е ясно изречено: историята на Голгота подлежи на повторение, ако на повторение подлежи историята от Витлеем. С други думи: нито по отношение на богочовека, нито по отношение на обикновения индивид нещо се е променило съществено за две хилядолетия земна история.
А спасението? Светлината в тунела? За Бадзато тя е в обединението на Авраамовите синове: юдеи, християни и мюсюлмани, срещу институциите и властта на мрака. Само така Емануил може да бъде свален от разпятието и върнат в Храма; само така могат да заздравеят кръстните рани по тялото му и чрез него да бъдат заченати децата на Едем. Това обединение отново е видяно от позицията на богомилите и катарите – като отпор срещу Сатаната и тържественото му влизане през широко зеещата пред него порта на Ватикана.
Романът е задъхан разказ за вечната битка между елитарността на Храма и профанизирането на Църквата. Къде обаче се намира по този път неговият автор? Той още не е проникнал в Светая светих, защото тогава словото и мисленето му щяха да бъдат други. Посветителските езици звучат по-метафорично, по-вглъбено и с по-голяма чувствителност към мистичното. Но от друга страна Бадзато отдавна е обърнал гръб и на тълпата в преддверието на Храма. Даровете, които той носи и ще остави под неговите колони, са древни: хуманизъм, вяра, религиозна търпимост и свободомислие.
Ще му стигнат ли обаче силите и времето да види света на мирската суета и от вътрешната страна на храмовия праг? Няколко знака говорят в полза на едно подобно предположение: позоваването му на апокрифите, съдбовната му връзка с България – земя на вековни ереси, но и на хилядолетна верска толерантност, както и любопитството му към забранените от догмата плодове на духа.
Може би неговият призив за религиозно обединение доста да е изпреварил времето си. Може донякъде да е наивна надеждата му, че децата на Едем ще слязат на земята в човешки образи и посредством любов между мъж и жена. Може лутането на романовите му персонажи повече да наподобява хаотичното движение на браунови частици, а последното му послание в края на книгата да е по-песимистично, отколкото предполагат една любов в Хеопсовата пирамида и зарастването на Христовите рани.
Най-накрая, съдбата на ученика може още да се губи в мъглата на предстоящото време и от пътя на чирака, майстора и рицаря на розата и кръста да го делят още цели 33 стъпала.
Всяко от тях носи по един дар за адепта, но понякога рутината надделява и спира развитието. Понякога не достига вяра, за да продължиш изкачването към тайнството. Понякога човешката душа не знае дали е по-добре да продължи да сънува или най-после да се пробуди от своя религиозен сън. Понякога пелена забулва очите и те престават да виждат вратата на Соломоновия храм.
Ще прекрачи ли Бадзато неговия праг? И какво ще намери там?
Върхът на пирамидата принадлежи към друг свят и е невидим за непосветения. Малцина са избраните, които ще проникнат в нея, още по-малко са онези, на които е отредено да видят първия камък на божия свят.
Навярно оставането отвън носи по-малко несгоди все пак. Марко Бадзато обаче в никакъв случай не е онзи адепт, който, веднъж застанал пред прага на Храма, ще откаже да влезе в него.