Няма два други символа, които да са изпълнени с толкова наситено мистично съдържание, както са лотосът и розата. Още от незапомнени времена лотосът съпътства човечеството в неговите ритуали, тайнствен знак е на древни учения и школи и най-ярък изразител на техните идеи.

Неговата прародина са Египет и Индия, като в първия се е почитала водната лилия, а във втората – блатният лотос, символизиращ покълването и разлистването на чистата душа от калта и тинята на битието.

И лотосът, и розата са символи на духовното развитие на човека и посветените на всички народи им приписват свойството да поглъщат и излъчват божествената светлина. Понякога покривите на египетските храмове са държани от уподобяващи лотоси колони. Препредаваната през вековете идея на строителите е, че храмът трябва да се крепи на мъдростта, чийто символ е лотосът.

С това мистично цвете са били увенчавани някога и жреческите скиптри. В древноиндийската митология често изобразяват върховното божество Брама, седнало на лотос. В Египет пък са известни рисунки, в които богът-слънце Ра, изобразен като малко момче, седи в лотос. Понякога седемте човешки чакри също се представят като разцъфващи лотоси. И макар да има стотици разновидности, той трудно може да бъде сбъркан с друго цвете, когато някъде трябва да се изтъкне именно мистичната природа на нещата. Лечебно средство или обект за отключване на медитационни преживявания, той е едно от най-известните цветя-символи в целия свят.

Древна източна легенда разказва, че лотосът някога бил цар на цветята. Но остарял и започнал често да спи нощем, с което създавал опасност за поданиците си, тъй като ги оставял без защита и охрана. Розата не се стърпяла и се оплакала на Бога на цветята за това. И той детронирал лотоса, поставяйки на негово място розата. Оттогава цветята имат царица вместо цар.

Легендата изразява алегорично предаването на Доктрината от египтяните на евреите, посредством които тя прониква в Европа през Средновековието. В най-общ смисъл тя описва залязването на древния свят в Египет, а по-късно и в Юдея, и изгряването на новите северни мистични култури, чийто символ е розата.

Развитието на тази символика преминава през развитието на самите цветя: от лотоса, през водната лилия и дивата роза, до днешната питомна тяхна наследница, която познаваме от домашните си градини и обществените паркове.

Средновековните розенкройцери за пореден път припознават розата за свой символ. Но докато в древността лотосът изразява преминаването на човека през трите фази на израстването му: невежество, стремеж към излизане от него и посветеност (корен, стъбло и цвят), по-късно стъблото е заменено с кръст, от чиято среда покълва една разлистваща се роза. При съвременните розенкройцери кръстът най-често е златен, а розата – червена.

В тази символика е скрита идеята, че с развитието на адепта неговата душа, изразена от цвета, става все по-доминираща над тленното му тяло, символизирано от кръста. Някои розенкройцери намират дори връзка с разпятието, като твърдят, че розата, обикновено петлистна, олицетворява разпънатата върху кръста на материята човешка душа.
Под „кръст“ в случая не трябва обаче да се разбира християнският символ, а по-скоро да се вземе предвид фактът, че по отношение на този знак християни и розенкройцери имат един и същ източник на своята символика. Той се крие в дълбоката древност и е свързан с дървото на живота, символизирано в еврейската мистика от кабалистичното дърво и от числото 4, изразяващо четирите известни химични елементи: огън, вода, въздух и земя. С него са свързани и четирите кабалистични свята:

— Ацилут, първият — на архетипите. Нарича се „Свят на сефирите“ или още „на първото излъчване на Ен Соф“, изначалния Бог.
— Брия, вторият — на Творението и Идеите. Някои кабалисти го определят още като „Свят на ангелите“, защото се приема, че именно те го управляват.
— Йецира, третият — на образуването на формите, известен още като „Свят на душите“. Той е замислен като праобраз на материалния, четвърти свят, Асия, и е мястото, обитавано от човешките души след смъртта на тялото.
— и четвъртият, Асия — на динамизмите и явленията. Това е материалният свят, в който живеят хората, когато са в тела.
Те се описват буквено чрез известния тетраграматон и трето име на Бога J-H-V-H (йод-хе-вау-хе).

Петте листа на розата пък символизират пентаграма, който е древен израз на човека, и се изразяват от числото 5, наричано често „човешко число“. Всъщност, едва когато към първите елементи се добави петият — етерът, розата се разлиства напълно и надмогва тялото с неговата материална четириелементност. Този процес се свързва с появата на буквата шин в средата на тетраграматона и на върха на пентаграма J-H-Sh-V-H (йод-хе-шин-вау-хе), което ни отвежда до Логоса или Йешуа (Исус). Затова често Христос е наричан още „Розата“ в доктрината на розенкройцерите.

Смята се, че този елемент е добавен към първите четири от един велик гръцки посветен — Аристотел, и е наречен от него „квинтесенция“, а във философската система на индусите е познат под името „акаша“. В будизма той се нарича „празнота“, защото не притежава нито едно от свойствата на останалите четири (земя – форма, вкус, мирис и осезание; вода — форма, вкус и осезание; огън — форма и осезание; въздух — осезание).

Този пети елемент свързва останалите четири и ги управлява. Той не може да бъде открит с никакви уреди, защото не е материален, но е флуидът, с който работи човешката душа.

Понякога розата се изобразява и като цвете, в чийто център стои кръст. Този знак изразява състоянието на посветеност, при което душата на адепта е максимално разлистена и вече кръстът е част от нея. Той символизира победата на духа над тялото и преминаването на посветения към състояние, близко до това на Логоса или Буда.

Всъщност, за пълното разлистване на розата е необходимо нещо повече от материя, необходима е онази божествена енергия, която може да организира на ново равнище четирите елемента и да породи от тях петото листо на розата. Когато говорят за кръста като вместилище на розата, посветените имат предвид, че в поредица от прераждания в различни тела човешката душа се развива дотолкова, че един ден може да съществува и свободна от задължението да се превъплъщава отново в тяло.

Като фалически знак розата и лотосът са символи на женското начало, тъй като цветът е този, който поражда живота. Кръстът от своя страна е символ на мъжкото начало. По този начин розокръстът обединява двете сексуални енергии „йони” и „лингам“, майчинската и бащинската творящи сили.
Това, разбира се, не е твърда постановка, някои съвременни школи са склонни да виждат в лотоса ян-енергията, а в розата – ин-енергията, както е в картината по-долу. Много древни схващания търпят развитие и съдържанието на някогашните знаци постепенно се променя.

Тук по-интересно е да се отбележи, че розата символизира идването на власт на една нова сила, фемининната, която по времето на ранния патриархат е била отстранена и изолирана от маскулинната, като често ѝ е придаван дори не обратен по отношение на нея заряд, а са ѝ вменявани всички възможни негативизми на света. Чрез най-напредналите си умове Късното Средновековие постепенно започва да разбира, че черното не е непременно дяволът, сатаната и смъртта, а само сянката на бялото – една неизменна спътница на всеки материален обект в света на светлината.

Идеята за проникването на ян-елемента в обусловения от ин-енергията свят е добре изразена чрез белотата на лотоса. Известно е, че в езотеричната Доктрина този негов цвят е най-често използван. Обратно, розата мени цветовете си като мистичен символ, през Средновековието например е предпочитана златната роза, докато днес тя е изобразявана най-вече в червения си вариант. Черният цвят пък е изразител на онзи проникващ в ян-енергията ин-елемент, който държи света в динамично равновесие. Докато двете ядра — черното и бялото — равномерно растат (разлистват се), захранвани чрез пъпната си връв от своите пораждащи ги недра, и постепенно превръщайки приемния си свят в неговата противоположност, вселената се намира в равновесие и нейното съществуване не е застрашено.

Свещената еврейска книга „Зохар“, основният източник на Кабалата и главният ключ към Тората/Петокнижието на Мойсей, описва розата по следния начин:
„Равин Езекия каза: Писано е: «Като една роза сред тръни». Какво означава розата? Това е общността на Израел. Защото има такава роза, и друга роза, и както една роза сред тръни съдържа и червеното, и бялото, така обществото на Израел също притежава строгост и милосърдие. Както една роза има 13 листа, така и обществото на Израел се състои от 13 отличителни белега на милосърдието, което по този начин обгръща всички страни. Така Елохим изпрати 13 думи, за да прегърне общността на Израел и да я защити.“

На тези 13 листа по стръка на розата съответстват първите 13 думи, намиращи се между първия и втория „Елоhим“ в Тората, кн. 1, Битие. Те са:

Зохар: „След това името «Елохим» бива извикано отново. Защо бива изговаряно то още веднъж? За да се изразят петте листа на чашата, които обгръщат розата. Тези 5 листа на чашата са наричани «душеспасение». Те са петте портала. За тази тайна е писано: аз ще възвися чашата на душеспасението, това е чашата на благословията. Чашата на душеспасението трябва да се опира на 5 пръста, не повече, както розата почива на петте здрави листа на чашата, подобни на пръстите. Тази роза е потирът на душеспасението, между втория и третия Елохим стоят 5 думи. От тук нататък светлината е създадена и забулена; вързана като сноп, тя прониква в розата, за да разпръсне семената си. Така се нарича дървото, създало плод, който е бил посаден в него. Това семе наистина присъства в буквата на снопа.“

Този пример илюстрира кабалистичното тълкуване на библейските слова, заключени между първите три употреби на Елоhим и може нагледно да покаже как се изгражда образната символика в Зохар. В сътворената посредством думите роза (според равина Езекил – общността на Израел) е заложена мисълта за спасението на човешката душа (символизирана от розата), посредством петте опори на душата (символизирани от листата на чашата ѝ). А това, допълват масоните и розенкройцерите, може да стане посредством нейното отваряне към Бога (разлистване) чрез дълго, и не само в един живот, вътрешно развитие.

Единството на числото, буквата и идеята е дълбоко залегнало в юдейската религия и това е най-ясно изразено в нейната кабалистична част. Зад буквата се крие винаги звук, а звукът е вибрация, и във всичко това Бог е вложил някаква велика идея, защото там, където има висш организиращ разум (Творец), непременно се крие и дълбока, често непостижима за Творението, мисъл. За да се разбере тази мисъл, трябва да се познава вложената в числото идея, а не просто да се брои и пресмята. Така ще се разгадае и дълбокият смисъл на мистичната Роза.

Като следовници на древните традиции, в това число и на юдаистката, мистичните ордени са наследили тяхното знание, като са го развили и обогатили. Неслучайно розата е станала символ на едно от най-духовните обединения на Средновековието, каквото е Братството на Розата и Кръста.

В този смисъл царят на цветята, лотосът, не е изчезнал завинаги от света след смъртта си, а се е преродил в едно ново, красиво и тайнствено цвете, за което мистикът, розенкройцерът и основателят на българското Бяло братство Петър Дънов е твърдял, че то е донесено от други светове на Земята и затова има космическа прародина.