Марион Колева
Странстващ разказвач на приказки.
Член на Ордена на Мартеницата.
Няма да спомена колко съм тъжна, макар че тъгата ме е затиснала отвсякъде. Месеци не писах във Фейса и изтрих приятелската си листа, поради постоянните атаки, на които бях подложена от неизвестен ми профил. На 10 ти април 2023 г. съм се оттеглила, показва справката, и едва наесен същата година започнах да възстановявам контактите си отново.
По едно време стигнах и до Марион. Дълго време нямаше никаква реакция. Поглеждах понякога на стената й – на нея нямаше движение. Накрая някакво съмнение ме загложди и потърсих информация в интернет. И изтръпнах – когато съм я изтрила от листата си заедно с целия останал списък, нея вече от 20 дена я е нямало сред нас. Стената й също беше празна, никой не беше написал думи на сбогуване със странстващата разказвачка на приказки и член на Ордена на Мартеницата.
Никакво подозрение за нещо лошо, никакво предчувствие нямаше в мен. Тя беше скитник между страните. Мислех, че отново пътешества и затова не се обажда.
А тя вече била тръгнала да скита между звездите.
Не мигнах цяла нощ, въпреки приспивателните. Бях съкрушена, бях смазана.
Марион беше много талантлива поетеса, но какво ли означава това!? Толкова суперлативи се изписаха по повод смъртта на мнозина литературно немощни автори, че думите загубиха значението си. „Голяма“, „велика“, „недостижима“ – тези епитети биха стояли кухо по адрес на Марион, защото са изричани и по адрес на къде по-посредствени покойници. Затова няма да тревожа духа й с тях.
Четенето на нейните стихове бе като откровение, като поклонение в храм. Открих я за себе си в нета, не се познавахме лично. Бях поразена от съвършеното владеене на материята, от привидната лекота, с която пишеше. Беше професионалист.
Нито един слаб стих, нито един изтърван и написан като плънка – заради ритъма и римата. Подобно на Ивайло Иванов – слънчевото дете на поезията, което също ни напусна така рано.
Красиви и неочаквани рими, дълбочина на мисълта. Талант, за който всичко изречено от човек би било слабо и неточно.
Самата тя тънка, крехка, нежна. Красива, оптимистична и младолика – такава я показват снимките. Отказващо да остарее момиченце, влюбено в пътешествията и природата.
Не разбирам защо си отиде така рано!? Навярно никога няма да разберем това.
Рових до разсъмване в интернет – в търсене на някакъв отговор. И попаднах на случая със скулптора Спартак Дерменджиев. Не знаех, че са били съпрузи с него. Но видях колко е била наранена от развода и лъжите на този човек.
Илюстрирах този текст със снимка на Марион, втория й съпруг и малкото им момиченце – Кристина Георгиева, днес Кристина Юнг. Някъде в началото на новото хилядолетие и съвсем млад още той ги е напуснал, тръгвайки да пътешества сам сред звездите. Днес те двамата навярно вече бродят заедно из безкрая.
1992 година е, по нейните думи. Мястото е Аруба, остров, намиращ се в близост до Венецуела, в чиято столица Каракас Марион живее почти 13 години. И още пет в Йоханесбург, ЮАР. Снимката е малка и с лошо качество, такава беше техниката тогава. Но излъчва щастие и така искам да ги запомнят читателите.
На сайта й във Фейсбук има много други снимки: Марион в Тадж Махал, Индия, на Китайската стена, пред пирамидите в Гиза, в ЮАР, Гърция, Германия и Русия, в Брюксел, Лондон, Париж и Петра, Йордания. Един неуморен пътешественик и изследовател на света. Има снимки на книгите й и много нейни стихове в интернет. Те ще останат там навярно и ще се разпространяват от хората, които я обичат, докато те самите са живи.
Преди време публикувах стиховете й тук и няколко нейни статии, ще добавя още с времето.
Не си забравена, Марион, обичаме те всички!
Почивай в мир и светлина!
…………………………………………………..
Здрасти, мерси за красивия спомен за мама и за споделяне на поезията й.
Съжалявам, ама трябва да коригирам малко факти (тя обичаше историческата точност).
– Доста хора са писали във Фейсбук и след смъртта й, но Фейсбук имат прайваси сетингс сега и не се вижда всичко, ако няма някой права да го види – може би затова не сте виждали съобщенията. Аз дори писах от нейния профил, да разберат приятелите й. Не е била забравена.
– Спартак й е бил първият съпруг, Славо (баща ми) е вторият. Не й е станало нищо от драмата – тя беше много силна, а, за съжаление, от болест.
Много благодаря за поясненията, коригирах текста в съгласие с тях. Ние си пишехме с нея, но за литература и тя не е споменавала нищо за заболяване, затова изпаднах в стрес. Марион беше едно от слънчевите деца на поезията и аз не можех да допусна, че ще си отиде така рано.
Жалко, че не успях да прочета за края й веднага, но бях затворила профила си заради хакерски и порнографски атаки. Когато съм го направила, тя е била обаче Отвъд от близо двадесет дена. Ако го знаех, щях да запазя контакта си с профила й.
За мен беше твърде болезнено да го науча, защото много я ценях като автор и човек.
Бог да я постави на най-светлото място в Рая!