СЪНИЩА
Не пробождай с пръсти тъмнината,
легнала във твоите прозорци!
Не напразно зимата измисли
със светлина да спира светлината.
Дойде сезонът на себевглъбяването.
Умира всичко, освен сърцата ни.
Като замръзнали на двора дрехи
се чупят думите във нашите прегръдки.
И по-добре без думи да осъмнем!
А тялото ти нека да заспи.
Сънят ще залепи горещи устни
до извора на паметта ти
и ще запие със големи глътки:
Едно дете протяга пръсти
към тъмните стъкла на магазина.
Отсреща рибите все още съществуват
с едно око в детето, с другото – във ножа.
Погледите им стопяват тънките стъкла.
Едно дете тепърва ще научи:
Когато в магазина се разменят
живот и съвест на една цена –
по-чисти са ръцете на касапите.
Не пробождай с пръсти тъмнината,
легнала във твоите прозорци!
Времето, лишено от събития,
утре тежко ще прекрачи прага ни
и тогава чак ще разпознаем
живите сред царството от мумии.
МЪРТВА ТОЧКА
Светът не престана да расне нагоре
в сезона, когато започна безкрайното Служене.
Омотаха се властните в своята властност.
И макар да бе казано – щастливи ще бъдат
онези с ушите – не бяха щастливи онези.
И другите също не бяха. Но никой
не се и учудва сега на скръбта им,
защото бе казано: дълго ще бъде
замряла везната в мъртвата точка.
Умряла везна? Ала вече отдавна
светът се люлее – космично махало
в една безразлична и древна вселена.
Какво е за нея мъртвата точка?
Хиляда години, редици гробове?
Но после махалото тръгва обратно.
Какво ще ни кажат тогава всесилните,
какво ще ни пеят, вместо закуска?
Утре, когато възкръснем, ще видим –
в мъртвата точка ни дебне животът.
КЪЛБО
Познавам няколко излишни колелца
в машината за хляб.
И все по-малко са излишните трохи
за бедните врабчета.
Но няма време.
Хайде да живеем, че няма време!
Въртят се молекулите и сякаш всичко
се свежда само до това движение.
Къде е казано коя съм аз?
Мълчи земята.
Чака да изтъчем савана си от самообвинения.
Мълчи земята.
Но вече някъде се размотава краят
на огромното кълбо-търпение.
Заб. Горните три стихотворения са излизали в самиздата сп. „Мост“ бр.4/1989 г. на Едвин Сугарев и ги мислех за безвъзвратно изгубени. Благодаря, че са били съхранени в нета.
Имало полза и от НЕТ, нали, да не се губят стойностни неща.
Поезия си била, Наталия Андреева!
Поздрави от брега на морето!
Никос 🙂
Благодаря, Никос!
Наскоро се обади Жени Кайзер, редактор от радио „Свободна Европа“ – Мюнхен и ми писа, че и статията ми „Подмяна, приличаща на промяна“ не само е запазена, четена по радиото, но и, за съжаление, се е оказала пророческа. Бях я дала на Румяна Узунова по време на „Екофорума“, напечатана в единствен екземпляр, на пазара нямаше ни хартия, ни индиго.
За текста се зарадвах, за познаването не.