Искам да разкажа за миналогодишното си /вероятно 2008 г./ посещение на Събора на Седемте рилски езера. Тази година не успях да отида, но това ме прави безпристрастен наблюдател през призмата на времето.
Малко предистория. През пролетта на миналата година, когато депресията блъска с всичка сила сетивата, случайно зърнах по една от кабелните телевизии две усмихнати, лъчезарни същества, които говореха за Паневритмията. Дадоха и координати за Южния парк. На другата сутрин с бодра стъпка се запътих натам и срещнах моя позната от същата група. Тя ме заведе и на курс, а също така ме снабди със съответната литература. Важно бе не само да се заучат движенията, а и да се играят с мисъл за тяхното значение. Около две седмици играх с малката, но колоритна група от Южния парк, а след това се преместих в голямата, основна група, които играят зад Телевизионната кула. Красивото там бе това, че имаше жив оркестър, който в празнични дни достигаше до 7-8 музиканти, и почти всекидневно, след Паневритмия, оперни певци с красиви, школувани гласове, пееха песни на Братството.
През август настъпи трескаво оживление. Всеки се стягаше за Рила, търсеха се палатки, спални чували и принадлежности. Почти всеки ден с нас играеха групи от Полша, Белгия, Франция и други страни, които пристигаха специално за Събора. Обикновено преспиваха в Бялата къща – седалището на Братството, или в близко разположени квартири. След посещение на Мястото /гроба на Учителя/, и една-две паневритмии, изиграни с нас, биваха извозвани към Рила. Това, което ме трогна, бе, че всички пееха песни на Братството на български език!
На 16 август ние, четири „новобранки“, се запътихме към езерата с трепет. Още с пристигането си бяхме приятно впечатлени от образцовата организация, която цареше в лагера. Братята и сестрите, калени от дългогодишни преследвания и цакане „по устав“, имаха коменданти и пазители, които налагаха ред и дисциплина, при това само с метода на убеждението и с любов. Тази година имаше трайно присъствие от представители на Министерството на околната среда и водите, които държаха „под око“ лагера, но съвсем не забелязваха строителството на незаконния лифт до езерата.
Лагерът бе отчетливо разграфен: тук са испанската група, там – канадците, по-надолу са литовците и т. н. Пристигайки около два следобед и разпъвайки палатката на точно указаното място, се спуснахме да изследваме района и неговата дивна красота. В общи линии палатките се опъват по склоновете над старата хижа на височина 2100 метра. От височината на близкия връх Харамията се вижда по-голямата част от лагера, но има и палатки в доста по-високи места, като Салоните, където обикновено лагеруват най-старите членове на Братството.
Изградени са с подръчни средства тоалетни, мивки, лагерна кухня и столова, като всеки ден групи от различни градове дежурят – готвят и носят вода. Не знам дали от чистия въздух или от внушение, но най-вкусните супи съм яла там – на езерата. Ще ви издам една малка тайна. Учителят препоръчва, когато се готви, да се пее. Така че, минавайки покрай кухнята, винаги ще чуете песен, а нерядко и някой брат приглася с китара или цигулка.
Забравих да спомена, че още с пристигането си ни уведомиха, че тече тридневен наряд – непрестанна молитва за доброто на България и света. Записах се за следващия ден от 3 до 4 през нощта.
Вечерта заспахме като къпани. А на сутринта, в 4.30 ни събуди нежна, ефирна мелодия на цигулка! Свиреше „Събуди се, братко“. Още си спомням с благоговение за този момент, когато в сетивата прониква като майчина милувка песента на Братството, с което то те приканва да посрещнеш деня. Тихи и съсредоточени, братята и сестрите се измиваха, обличаха и излизаха на Молитвения връх. Под нас долината на Говедарци тъмнееше, небето открояваше двата спътника, които се виждаха с просто око, трепкаха звезди. И изведнъж огненочервен лъч пробива, дискът на слънцето се ражда и променя формите и багрите – розово, лилаво, синьо и зелено се завъртат в неописуем калейдоскоп. Братята и сестрите начеват молитвите и песните, като пак има дежурни групи от отделните градове. Четат се отделни глави от Евангелията, Рилските беседи на Учителя. Около час продължава сутрешната служба, след което, спускайки се от Молитвения връх, се пие гореща вода и се запасяват термосите с такава. В дните на събора – 19, 20 и 21, се събираха толкова много хора, че се налагаше половината от лагеруващите да ползват стария Молитвен връх. Просто нямаше място за всички.
Кратка почивка до 9.00 и лагерниците се изнасяха към определеното за Паневритмия езеро. Интересно е да наблюдаваш изнасянето на лагерниците. Дълги колони от хора като мравки пълзят по хълмовете, помагат си, подкрепят се. Всички са ведри, с приповдигнато настроение, чуват се закачки и шеги. Спират на Извора на доброто за вода и всеки пълни шише или манерка. В миналото братята са каптирали извора, а изкусни каменоделци са изваяли от бял мрамор две ръце, през които тече кристалната рилска вода. Изворът е известен и с друго. За да демонстрира, че не физическата сила, а мисълта е водеща, Учителя е разклащал с един пръст огромната скала, изпод която извира водата.
След Паневритмията отново сме в лагера. Всеки следобед има концерти я на французи, я на холандци. Допълват ги изпълненията на наши оперни певци и инструменталисти. Сестри занимават детските групи с пленери по рисуване, изучаване на детска Библия или разучаване на Паневритмия. Канят се известни учени да изнасят лекции за богомилството, катаризма, за геофизичните промени на планетата, предсказани от Учителя. А вечерта отново има молитва. Няма да забравя първия ден на събора, когато „Отче наш“ бе произнесена на 33 езика! Дори не предполагах, че има групи от Канада и Австралия. Но когато пеехме песните, те пееха заедно с нас на български. Повтарям, пееха на чист, ясен български език!
Вече споменах, че се записах за тридневния наряд на Молитвения връх. В 2.30 през нощта ме събуди мой познат и заедно с още един брат се запътихме към върха. Предишната група бе от Велико Търново и още не беше свършила, но ние трябваше да бъдем там и да чакаме. В момента, в който ни отстъпиха поста, те ни поздравиха с: „Няма друга Любов като Божията Любов!“, а ние им отвърнахме: „Само Божията Любов е истинска Любов!“. Духаше силен, почти ураганен, но топъл вятър и аз осезаемо чувствах, че нашите молитви за доброто на България и света се разпиляват като семена над земята. Със същия поздрав ни смени групата от Айтос, която продължи молитвата.
Денят на Събора – 20 август. Лагерът се пука по шевовете. Вече няма пътеки между палатките, някои спят без палатки, покрити само с найлон. Двата молитвени върха не могат да поберат всички и се оформя и трето молитвено събрание. След сутрешната молитва има варено жито с мед и орехи за празнична закуска. В 9.00 се запътваме към Бъбрека – езерото с най-голяма площ, способна да побере хилядното множество. В центъра са музикантите и певците – около 60-70 души. Три концентрични кръга играят около тях – хиляди. Стотици чужденци и българи наблюдават отстрани и снимат. В кристално чистите небеса кръжи хеликоптер и се вижда оператор, който също снима. Музиката се носи като в храм, тъй като околните хълмове създават неповторима акустика. След Паневритмията всички се хващат за ръце и пеят „Братство, единство“. После отново пеят гостите от чужбина, а ние се радваме с тях. Следва братска трапеза – сядаме на тревата и вадим приготвената храна. Разбира се, вегетарианска.
Тази година не можах на отида на Рила, но, ако е рекъл Бог, догодина ще съм там! Забравих да спомена, че носех зареден фотоапарат, но не направих нито една снимка. Всичко скътах в сърцето. Завинаги! Идете и вие, дайте радост на душата си, окъпете я с чистата, Божествена Любов на Рила!