* * *

С мъничко внимание ще определите
мъртвото вълнение края някои островни течения.
Не е никак трудно
да разбереш кога
нервите на човека
са опънати до крайност.
Сърцето похабено,
като грозде кехлибар се рони
от врабчетата на дните.

Преимущество имаш, ти човеко,
който мълчаливо наблюдаваш
и разкъсваш ризата на болката,
на точната човещина
превръзка да направиш.

РИБОЛОВ

Тъмнината ни биеше
с върбови шибалки, напоени с клей.
Ръжта на късното лято ронеше зърната.
Лозите тънко свиреха,
а тя със затаени в пръстите желания,
очакваше в косач да се превърна.
Като бараба и рибар,
каскет, препълнен с риба, й подадох,
веслата вдигнах на високо
и зад кърмата остана само
дантелата на лунното сребро.

ПРИЯТЕЛИ

Истини докоснах
и те трасират
прохода на точните събития.
Много бързи влакове
по завоите пищяха.
На много пътници лицата
съвсем забравих.
Не, тук няма тайна.
Теоремата на нашето приятелство
недей сега доказва.
То беше време,
когато бяхме невъзмутими
с младостта.

* * *

И както трябва
всеки мъж достоен да направи,
след вечерята
не пожелах разговора
в леглото да продължи.
На вятъра подложих
замотаната глава
и звездите на тясно хванах,
че и те не знаят
къде е границата на верността.
Захвърлил като бреме
нежните докосвания под масата.
Лавирам между светлите
и нечисти помисли
и предпочитам скуката
на чакащата ме жена.