Преди известно време получих едно емоционално писмо от наша сънародничка. В него тя развълнувано ми разказваше за своите преживявания по време на посещението си в Междугорие, учудена че в България почти нищо не се знае за това място и събитията, които привличат милиони поклонници от цял свят.
Започнах да търся, да събирам материал за това място – прочетох посланията, разказите за децата, днес вече пораснали млади жени и мъже, пред които се явява Пресветата Богородица и чрез които Тя и днес предава посланията си за всички хора по земята…
Първите слухове за Междугорие се разнасят още в началото на осемдесетте години: някъде там, в Югославия Пресветата Богородица се явява на шест деца, стават удивителни неща, чудодейни изцеления, децата предсказват бъдещето, разказват на хората за починалите им близки – кой каква съдба има след смъртта, и още – Богородица им открила някакви тайни, знаци, които скоро всички ще видят и това ще бъде предверието на края на света…
Междугорие? Къде е това?
В Междугорие живеят хървати, но това не е Хърватия, а Херцеговина – област, населена с хървати католици, която и при Тито, и сега е придадена към Босна – страна, населена предимно с мюсюлмани и заедно с нея образува държавата Босна-Херцеговина.
Столицата на Босна е Сараево, на Херцеговина – Мостар. Междугорие или както местните го наричат Меджугорие е на стотина километра от Мостар. Мястото не е от най-достъпните, но това не пречи всяка година да го посещават над милион и половина туристи поклонници. От началото на необикновените събития Меджугорие е посетено от над 20 милиона души.
Както подсказва и името, градчето е разположено в долина сред планината и отдалеч може да се забележи църквата с двете островърхи квадратни кули. По време на войната местността е бомбардирана безмилостно, още могат да се открият следи от разрушенията – църквата е прекрасен ориентир от въздуха. Но през цялото време на бомбардировките хората се криели в нея и нито върху нея, нито около нея е паднала бомба.
Всеки ден в храма хората се събирали, молели небесната застъпница да пази семействата и къщите им от ужаса на войната. Молели Бог да прости греховете на военните, да не използват силата на оръжието…
По-късно седем пилоти на сръбската армия, получили заповед да унищожат Меджугорие, дават показания, че всеки път, когато се спускали над тази местност, плътни облаци им пречели да разтоварят бомбите.
След войната Меджугорие вече не е село, а истинско малко курортно градче – с хотели, кафенета, ресторанти, безкрайна редица от магазинчета със сувенири.
Как е започнало всичко това?
В затънтено хърватско селце пред шест деца – четири момичета и две момчета се явява жена с необикновена красота. Виждат я само те, а тези, които стоят до тях, усещат нещо изключително. Децата казват, че това е Тя – Пресветата Богородица, на хърватски „Госпа“ (т.е. „Госпожа„
. По време на срещите им Госпа разговаря, движи се, дрехата й се полюшва с всяко нейно движение, жест… Но когато децата се опитват да я докоснат, усещат под пръстите си нещо твърдо, по-твърдо дори от стомана… Изобщо не може да се помисли да помръднат поне гънка от дрехата й. Ето това е видението – сякаш ние в сравнение с Нея сме видение, а Тя е реалността!
Днес „визионерите„, т.е. „тези, които виждат“, вече не са деца, пораснали са, имат свои семейства и деца. Никой от тях не е станал свещеник, монах, монахиня. Последна се омъжила Вицка – през 2002 година – 21 година след началото на събитията. И до днес обаче всичко продължава. Пред тях продължава да се явява Божията Майка.
Началото.
На 24 юни 1981 година вечерта две приятелки Иванка и Мириана излизат да се поразходят извън селото, да си побъбрят на воля. Мириана е гостенка от Сараево. По пътя се отбиват да вземат и Вицка, но тя иска да си почине, защото през деня е била на изпит. Към шест и половина двете тръгват да се прибират. Мириана носи транзистор и върви отпред, след нея е Иванка. Когато стигат до дома на Вицка, Иванка поглежда надясно и застива: на хълма над селото вижда странна светлина и в центъра й – фигурата млада жена с дете на ръце.
– Мириана, Мириана! — едва прошепнала Иванка. — Виж, виж на хълма — Госпа!
Но трудно можеш да излъжеш градското момиче. Мириана продължава да върви напред:
– Стига, де, мен ли ще разиграваш? Откъде накъде на нас ще ни се яви Божията Майка? Кои сме ние?
Иванка стояла смутена. Израснала в здраво католическо семейство, възпитана в духа на народно благочестие, тя не знаела какво да прави, докосвайки се до свещеното, свръхестественото… Втурнала се да настигне Мириана, по пътя взела и Милка, която прибирала селското стадо. Трите момичета бегом се върнали на същото място. Фигурата продължавала да стои там. Те я гледали без да се помръднат – със страх и вълнение. И в същия момент чули гласа на Вицка, която излязла все пак да види приятелките си.
– По-бързо, Вицке, ела, ние виждаме Госпа! — възбудено извикала Мириана, сочейки хълма. Но Вицка решила, че момичетата са видели змия и си правят шега с нея. Изплашила се и побягнала. По пътя срещнала двете момчета, двамата Ивановци, които брали ябълки в чуждите градини; тя им се оплакала, че приятелките й се опитали да я изплашат… А може би наистина са видели нещо? Тримата се върнали на същото място и веднага видели Богородица.
По-малкият, Иван Драгичевич, се изплашил и избягал вкъщи. Останалите стояли като заковани: някои се молили, други плачели — но всеки бил сигурен, че вижда Благословената Дева Мария. Времето сякаш било спряло, докато стояли и съзерцавали младата Жена, прегърнала нежно Младенеца. Тя ласкаво ги повикала с ръка да се приближат, но изплашените деца не се решили да направят нито една крачка.
Свечерявало се. Блестящият ореол потъмнял и угаснал. Неохотно, едно след друго децата се разотишли по домовете си. Там възбудено разказвали за видяното, с което разбира се само изплашили близките си. Родителите, страхувайки се от слухове и сплетни, им заповядали да не казват на никого за това, което са видели. Въпреки това слухът мълниеносно се разнесъл из селото.
На следващия ден, пак по това време, четири от децата, подчинявайки се на вътрешния си зов, тръгват отново към мястото. Най-големият Иван не тръгва с тях, решавайки, че всичко това са детски залъгалки. Майката на Милка не пуснала никъде дъщеря си, но вместо нея тръгнала 17-годишната й сестра Мария Павлович и десетгодишният й братовчед Яков, който случайно се оказал по това време в дома им.
Децата се срещнали на улицата и дружно отишли на същото място. Но този път с тях вървели около 80 техни съселяни, тъй като вестта за това, че Госпа ги е посетила, се разнесла навсякъде. И отново както и предната вечер пред тях се появила прекрасната млада жена, озарена с блестящо сияние, но този път била сама, без Младенеца.
Когато повикала с жест децата при себе си, по думите на очевидци, те буквално литнали по склона с нечовешка бързина. Изплашените от случилото се хора от селото видели само ярка светлина и нищо повече (такива ярки светлини и по-нататък щели да съпровождат началото на явленията, а тези от тях, които се изкачили на върха на хълма, на мястото, което сега е отбелязано с множество кръстове, видели своите млади съселяни да се молят вдъхновено, на колене.
Децата сякаш били в транс. И шестимата гледали в една точка, устните им се движели, сякаш разговаряли, но околните не видели и не чули нищо повече.
По-късно, шестимата визионери, разказали какво се е случило с тях през тези петнадесет минути, докато траело видението: те сякаш се оказали извън пространството и времето и виждали само силуета на прекрасната Жена, осветен от някакава необикновено светлина. Жената ги поздравила с думите:
– Слава на Иисуса Христа! — т.е. произнесла обичайното за много католически страни приветствие.
Иванка веднага попитала за майка си, която била умряла преди два месеца.
– Тя е щастлива. Тя е с Мен.
Визионерите попитали дали Госпа ще дойде и утре. В отговор Тя кимнала с глава утвърдително.
На третия ден, на 26 юни, на мястото вече се събрала тълпа от три хиляди души, въпреки че целият склон е с остри камъни и обрасъл с бодливи хвойнови храсти.
Вицка, най-смелата от визионерите донесла със себе си светена вода и пръснала с нея видението, изричайки:
– Ако Ти наистина си Пресветата Дева, остани, а ако си от сатаната, махай се!
Жената отговорила с усмивка:
– Не се страхувайте! Това съм Аз!
И подобно на Бернадета от Лурд, Вицка вдигнала ръка да прекръсти Жената, а Тя само се усмихнала и сама се прекръстила.
Иванка попитала защо е дошла и какво иска от тях.
– … Дойдох, защото тук има много предани вярващи души. Искам да бъда с вас, за да ви призова към покаяние и да ви помиря с Моя Син Иисус … Дойдох да ви кажа, че Бог съществува и ви обича!
– Коя си Ти? – попитала Мириана.
– Аз съм Благословената Дева Мария, Майката на Иисус.
И накрая те задали въпроса, който рано или късно си задава всеки човек:
– Защо избра именно нас? Нима ние сме по-добри от другите?
Богородица се усмихнала и като помълчала малко казала:
– Мои скъпи деца, Аз не винаги избирам най-добрите!
Какво станало по-нататък?
А по-нататък… Срещите и Посланията станали всекидневни за шестимата визионери. От 1981 до 1984 година Пресветата Дева им предала основните теми на Своите Послания. Най-важната от тях прозвучала още на 26 юни 1981 година. След явлението Мария Павлович се спускала по склона на хълма и отново видяла Богородица. Тя се появила на фона на голям дървен кръст, била без Младенеца и плачела. Тя плачела, а сълзите й се стичали върху облака, върху който стояла. И тогава прозвучали думите, които могат да да бъдат смятани за нейното първо послание:
„Мир, мир, мир, помирете се! Само мир! Сключете мир с Бога и един с друг. За това трябва да вярвате, да се молите, да постите и да се изповядвате.“
… Но светът днес, както винаги най-малко се стреми към мир.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО по земите на Босна и Херцеговина започна ужасната война, разделението, насилието, смъртта… Стари и млади тогава в Меджугорие си спомнят, че „Госпа“ (Света Богородица) е предсказала трагедията.
Новината за явяването на Богородица се разпространила неимоверно бързо, на мястото започнали да се събират многохилядни тълпи, а след тях дошла и милицията. Милиционерите разпръсват молещите се, отцепват мястото с кордон, чупят поставените от хората кръстове, заграждат хълма с ограда…
Явленията обаче продължават, всеки път на ново място.
Свещеникът францисканец от Меджугорската църква отец Йозо Зовко отначало не вярва на визионерите – не може да се каже, че духовниците възприемат всеки слух за чудо. Точно обратното, в такива случаи свещениците са най-скептично настроени, защото знаят колко често им се налага да се срещат с шарлатани, истерии или просто човешка глупост.
Така е било и в Лурд, и във Фатима, и на други свети места. Всичко обаче се променя, когато самият отец Йозо се убедил, че децата наистина виждат. От този момент той ги подкрепя, поради което комунистическата власт го арестува и той остава в затвора около две години.
Властта не се решава да арестува подрастващите, но постоянно заплашва тях и близките им, отвеждат ги на задължителна психиатрична експертиза, но лекарите са принудени да констатират, че шестимата са психически нормални. На децата налагат домашен арест, което не пречи на Вицка да се покатери върху покрива на къщата и със силен глас да огласява посланията на Госпа.
Посланията
„Вие сте готови да извършите грях и да се оставите в ръцете на сатаната без да мислите.“ (25 Май 1986)
„Деца, мрак царува над целия свят. Хората са привлечени от много неща и забравят по-важното.“
„Мили деца, това е причината да съм сред Вас толкова дълго време: да Ви водя по пътя на Исус. Искам да Ви спася и чрез Вас да спася целия свят. Много хора живеят сега без вяра; някои не искат да чуят дори за Иисус, но те все още искат мир и удовлетворение! Деца, това е причината да искам Вашата молитва: молитвата е единственият начин за спасение на човешката раса.“ (30 Юли 1987)
Отначало те са всекидневни, след 1 март 1984 година – седмични, а след 25 януари 1987 година – месечни. Получава ги Мария Павлович (където и да се намира по това време) на 25-ти всеки месец и ги предава за всички. Посланията се превеждат на множество езици и се разпространянат по всички възможни способи, включително Интернет. Първият, пряк адресат на посланията са самите визионери и католическата общност в Меджугорие, а така също, както предава Мария Павлович, и „всички хора, които искат да вървят по пътя на светостта„.
Към основната шесторка ясновидци през 1982 година се присъединили още двама – Елена и Марияна Васили. Те чуват глас отвътре и възприемат външните видения, но по друг начин. Техните видения протичат като на екран. Те получават Послания, които имат за цел духовното израстване на молитвената група в Меджугорие. С тяхното посредничество Пресветата Дева дава съвети на местната църковна общност.
Неотдавна в Интернет се появи страница на български език за Меджугорие, изработена от наша сънародничка, посетила това необикновено място.
Вижте още: