Статията е написана по повод въвеждането в експлоатация на Големия адронов ускорител (Large Hadron Collider / Centre Europeen de Recherche Nucleaire) и изяснява понятието “светлина” в кабалистичен аспект.

“През целия си живот се опитвах да разбера природата на светлината” – неведнъж е споменавал сякаш на себе си великият учен Алберт Айнщайн. В писмо до своя приятел Мишел Бесо той открито признава: “Петдесет години размишления така и не можаха да ме приближат към отговора на въпроса: какво представляват светлинните кванти?”
На 16 годишна възраст неговото буйно въображение било завладяно от странната, но многообещаваща идея: възсядайки във фантазията си лъч чиста светлина, с главозамайваща скорост той обхождал безконечните междузвездни пространства. В същото време, едва започнал своето “пътешествие” между звездите, той се сблъскал със стена от множество връхлитащи го въпроси, на които човечеството все още няма убедителен отговор. На първо място: можело ли да се достигне такава висока енергия и такава скорост извън природата на светлината? А ако отговорът е да, то какво се случва в този случай с времето и пространството? Каква е реалността, която се открива пред острието на светлинния лъч?
Тези въпроси не давали покой на Айнщайн до последните му дни. Юношеската му фантазия се превърнала в неизчерпаем източник на революционни идеи и удивителни открития, които коренно преобразили мирогледа на днешната наука и човечество.

Година на чудесата

“Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности”.

През 1905 година, която е крайъгълна за неговата научна кариера, Айнщайн издава серия статии, откриващи непознати до този момент сфери в човешкото умозрително познание за света. Той интуитивно предусетил, че ключът към разбирането на процесите във Вселената е заложен в явлението, познато ни като “светлина”.
Айнщайн постулира скоростта на светлината като абсолютна величина, спрямо която се съизмерват всички физически процеси в Природата. Той предположил, че светлината се състои от неделими частици, излъчвани на порции, наречени „кванти”. През последвалите десетилетия тази теория била експериментално потвърдена, което допринесло за световната слава на Айнщайн, наред с другите му фундаментални открития.
В същото време светлинният лъч, запален в душата му, не бил просто квантов поток, а нещо много повече. Продължавайки научните традиции на новото време, Айнщайн искрено се надявал да проникне в самата същност на материята и да изнамери фундаменталните закономерности, определящи проекциите на Битието. Той не бил религиозен в класическия смисъл на думата, но вътрешното му верую било, че светлината на разума е единствената реална сила, която ще съумее да направи света по-добър.
Тогава по всичко изглеждало, че сякаш науката била на прага да представи на човечеството новия бог-детерминист, разкрит в ореола на точните математични формули, кодирани чрез букви от древногръцката азбука. Уви, вече цяло столетие по-късно ние стоим на същия този праг пред научната сцена, обляна все така в ярката светлина на медийните прожектори, но великата тайна упорито избягва да ни се разкрие…

Днес в Швейцария вече ехти канонада от свръхмодерни научни оръдия, изстрелващи елементарни частици с висока енергия, прицелени да се сблъскат една в друга. Напълно възможно е, благодарение на този свръхскъп фойерверков експеримент, нашето разбиране за микрокосмоса да стане по-малко фрагментарно. Едновременно с това е повече от ясно, че въпросите пред учените няма да намалеят след експеримента, а по-скоро ще се случи обратното.
Милиарди години Вселената е успявала някак да просъществува, до момента в който човечеството решило да вложи 2.17 млрд. евро в колосален адронов ускорител, надявайки се да възпроизведе нейното начало?!? Истината е, че никой от учените не знае със сигурност какво точно ще се случи, подобно на руска рулетка, а предположенията твърде много варират: от формиране на устойчива черна дупка; до иницииране на преминаване към различен квантово-механичен вакуум?!? Скритото знание в древната наука Кабала предлага значително по-прост и икономичен способ за човечеството, даващ му шанс да възседне стремително носещия се през световете светлинен лъч, избягвайки опасните зони от флуктуации в спиралата на всеобщото развитие.

Светлина и съсъд

Знай, че до началото на творението
Е съществувала само Висшата,
изпълваща всичко със себе си светлина…
И когато Творецът решил да сътвори
световете и създанията…
Той съкратил себе си…
И се сгъстила светлината, и се отделила…
И ето, от безконечността
се изтеглил прав лъч светлина,
Отгоре низходил, спуснал се
навътре към пустото пространство…
И в това пространство съвършено
се вместили всички сътворени светове.

Из книгата на АРИ “Дървото на живота”

В Кабала с термина „светлина“ се обозначава универсална сила, императивно действаща над материята и обезпечаваща течението във всички природни процеси. Традиционната наука се опитва да изследва тази сила чрез външни средства, докато Кабала разглежда светлината като изключително вътрешно явление, разкриващо се в самия човек. За да се изучи този изцяло субективен феномен, е необходимо да се разработят малко по-различни измервателни инструменти – вътрешни, духовни.
Най-удивителното е, че съвременната наука сама предлага този път. Една от най-озадачаващите особености на квантовата теория се заключава във факта, че наблюдателят (субектът) въздейства на наблюдаваното явление (обекта). С други думи – без наблюдател няма реалност, или иначе казано: реалността е изцяло субективна. Нещо повече – изследвайки обекта, ние пряко въздействаме на неговото поведение. Например, светлината може да прояви своите свойства като вълна или като частица, в зависимост от условията на измерване (наблюдение).
Оттук следва съвсем непосредствен извод: на този етап не е по нашите сили да определим границите на абсолютната реалност, всъщност, ние просто отчитаме някакво движение (течение), наблюдавайки играта на вероятностите. Каква е тогава истинската картина на света? За да узнаем това, Кабала, както и сродните й области от скритото древно познание, от незапомнени времена предлагат на търсещите да извървят следващите преломни крачки в общочовешките търсения, частен случай от които са днешните научни изследвания, закономерни плодове и на Айнщайновата Обща теория на относителността.

Взаимовръзката между наблюдателя и наблюдавания обект е била формулирана от кабалистите още преди хилядолетия. “Няма светлина без съсъд” – с други думи, реалността не би могла да съществува извън рамките на конкретното субективно възприятие, което се явява нейна външна обвивка (вместилище). Реалността е общ ментален продукт или динамично променяща се сума от множество индивидуални (субективни) съзнания и отразява света подобно на огледало, разбито на милиарди парченца. Динамиката в процесите между непрестанна интеграция и дезинтеграция рязко изменя картината на действителността, но според кабалистите тя се проектира единствено върху екрана на субективното ни възприятие, т.е. ние самите сме вместилище (среда) за съществуването на всички възможни нива от светове.

Напълно закономерно е външните методи за изучаване (каквито са повечето от арсенала на съвременната наука) да се плъзгат по повърхността (т.е. да изследват следствието, а не причината) без да засягат истинската същност на нещата. За да се доберем до вътрешните пластове (скритата йерархична структура на Битието), за нас човеците е повече от необходимо да изменим самите себе си. И то не просто нагаждайки се към нововъзникващите тревожни обстоятелства и неблагоприятни за човешкия род условия, а променяйки се в точно определена степен, според зададена от общия еволюционен план посока. Днес сме свидетели на необичайни явления, които с неотложността си провокират “изплуването” на повърхността на скритата древна мъдрост, каквато е Кабала.
И така, според науката за скритите нива на битието: Кабала, основополагащото свойство на светлината в духовен аспект е нейното безграничното отдаване. Кабалистите поставят знак за равенство между термините “отдаване” и “въздействие”, като се има впредвид следният факт: всички въздействия на универсалната сила имат една цел – да се отдаде в максимална степен, единствено в полза на другите. Ако ние възпроизведем в себе си това свойство, то ще се превърнем в “съсъд”, който ще се изпълни със светлина. Иначе казано, въздействието на универсалната сила (светлина) над нас ще се прояви в нашата реалност под формата на отдаване, респективно – в процеса на уподобяването във свойствата, постепенно ще се достигне до пълно им тъждество.
И все пак, каква е връзката между фотоните и отдаването? Ще има ли някога човечеството шанс да “възседне” острието на светлинния лъч и да обходи безкрая на Вселената, каквато е била юношеската мечта на Айнщайн?

Абсолютен покой

Науката Кабала е своего рода физика на Висшия мир. Тя скрупульозно описва как Висшите сили постепенно низхождат по степените на абсолютното отдаване, до момента, в който те създават в най-уплътнената си точка нашия материален свят, с цялата негова субективна реалност.
Свойството отдаване, по същия начин както и светлината в нашия свят, се явява неизменен еталон, спрямо който се съизмерват всички духовни, респективно – физични процеси. Светлината, т.е. нейната същност и скоростта й на разпространение се явяват абсолютен предел (граница) във Вселената, тя е и истинската причина “съсъдът” да тактува в извечния си ритъм на “изпълване” и “изпразване”, според собствената си природа и склонност към резонанс в даден честотен диапазон. По този повод е писал Баал Сулам, кабалист от нашето време: “Всички изменения произтичат единствено и само в съсъда/съсъдите, а Висшата светлина остава в абсолютен покой, съвършенно непроменяйки се” (“Учение за десетте сфирот”).
На практика ние се намираме в среда, плод на абсолютно отдаване, и сме интегрална част от неделимост. Абсолютното отдаване, подобно на бялата дневна светлина, облива всичко наоколо, а нашите вътрешни желания (или свойства), рисуват на този фон картината на изглеждаща като “външна” спрямо нас действителност. Чрез двете си проявления (външно: кванти фотони, и вътрешно: абсолютно отдаване) светлината прожектира в нашето съзнание кадър след кадър, и колкото повече се различаваме от нейната същност, толкова по-мрачен изглежда светът, в който живеем, т.е. усещаме отпределен дефицит от светлина.
По същия начин, както изследваме “квантовите потоци” лъчиста енергия, ние реално можем да изучим (постигнем) характера на светлината на отдаването, а тя всъщност е единственият фундаментален закон в мирозданието. Трябва само да я разкрием вътре в себе си, в “съсъда” – т.е. в желанието, което е подобно на нейните абсолютно отдаващи свойства. По този начин ние създаваме в себе си нов инструмент за възприятие, подобно на прибор за нощно виждане, който ни позволява да разсеем сгъстилия се около нас мрак. Според Кабала този “прибор” се нарича “душа” – т.е. това, което реагира на перманентната светлинна стимулация, влиза във взаимодействие с нея и откликва чрез последващо отдаване. От тази дефиниция е виден по-особеният смисъл, който влагат кабалистите в това понятие.

За да сформира човек в себе си този “светлочувствителен елемент”, е необходимо той да прехвърли определен критичен минимум в житейската си зрелост (достатъчно на брой качествени прераждания), а също и да усвои цяла наука със своите формули, разчети и експериментална част. Тези опити са скрити от външния свят, защото човек ги провежда в своя невидим за обикновени очи “съсъд”, и именно на такова ниво той наблюдава определени резултати (постижения). Единствено по този начин ние можем да приповдигнем плътната завеса над същността на явленията (взаимодействие между микро- и макрокосмос), там, където аванпостът на съвременната наука – квантовата механика, се препъва.

Големият скок

Може би Айнщан повече от всеки друг олицетворява общочовешката тяга към абсолютното познание, неустоимия копнеж за проникване в глъбинната същност на нещата. Той не преставал да се удивлява на чудесата на мирозданието в неговата съвършена завършеност, която просветва под множество наметнати плътни покрови.
През целия си живот великият учен е търсил универсалната формула, която да свърже в едно всички закони на Вселената. Това личностно търсене изведе съвременната наука на прага на нова (в качествено отношение) степен и почти позволи да се извърши скок в неведомото… В същото време, както е добре известно, “почти”-то не се зачита от никого за постижение.

Пред нас остава последният отрязък от пътя, финалната права, на която потокът елементарни частици се превръща в неустоими желания и ние ги ускоряваме до такава шеметна (светлинна) скорост, че те се проявяват (въплъщават) в нас под формата на живот. “Размитите” явления на микрокосмоса с тяхната извечна неопределеност, се оказват фрагментирани отрязъци от велика картина, която е изцяло изтъкана от светлина – тази на безграничното и безусловно отдаване.

За да “оседлаем” препускащата в пределен бяг из цялата Вселена светлина, е достатъчно само да я пропуснем в себе си, да й позволим да изправи нашия егоизъм, ставайки вследствие на това подобни на нея. Ролята на наблюдател се заменя с пълноценно участие във великата драма, което позволява на човек да проникне в същината, да почувства светлината и да разкрие себе си като неин източник. “Светлина в съсъда” – това е истинският отговор на въпроса и решението на уравнението; казано по-просто – изпълнение на желанията.