ПОСЛЕДНА ЦЕЛ, която аз признавам,
ела, ужасна, в тъканта от плът!
Както пламтях в духа, в теб запламтявам.
Дървото се забави тоя път
да лумне в пламък, който ти запали,
но приближавам и изгарям в теб.
Ти цялата ми кротост не пожали
и всичко в мен превърна в ад свиреп.
Без бъдеще, разбит, но чист и тих
в страданието стъпих като в клада;
не диря аз от идното награда,
в сърцето си натрупаното скрих.
Аз ли горя безмълвно в този свят?
Угасват спомените като сън.
Ах ти, живот, живот: аз съм отвън.
Цял в огън съм. За всички непознат.
(Отказване. То не е болестта
през детството. Забавяне. Предлог
да порастем. А всичко ти шептеше.
Не смесвай онова, което беше
омайващо, с това.)
Превод от немски Стоян Бакърджиев
АНГЕЛИ
Те всички имат устни морни
и грейнали души, над тях
понявга в сън цъфтят покорни
невям желания за грях.
Ни скръб, ни радости познали,
в градините на Бога вън
мълчат те, сякаш интервали
сред Неговия звучен сън.
Щом само си прострат крилата,
те вихър будят сред нощта:
като че Бог със Свойта свята
ваятелска ръка прелистя
светата книга на Света.
Превод от немски Николай Лилиев
* * *
Виж, тъй са бледи наште дни,
бди в спалните ни страх –
за алените рози ний
копнеем с трепет плах.
Над нас, Мария, се смили:
от твойта кръв цъфтим –
ти само знаеш как боли
копнежа в мътен дим.
Нали моминския копнеж
позна самата ти –
той като коледния скреж
е чист – но в жар пламти.
Превод от немски Йордан Стратиев
СФИНКС
Откриха я с глава полуразбита –
в ръката й изстиваше цевта.
Тълпа зяпачи… Тропот на копита.
Кола към болницата полетя.
За миг очи отвори с болка скрита.
Ни име, ни писмо. Коя е тя?
И влезе лекар, тихо я запита.
И поп – не трепна нямата уста.
Среднощ да каже нещо се опита…
Но никой не я чу. Тя изхриптя.
След туй изнесоха, с платно покрита,
скръбта й с нея. – Вън бе пустота.
Превод от немски Венцеслав Константинов
Из цикъла „Обичане“
XIX
Тя имаше съдба безцветна,
безсмислена съдба дори.
Най-сетне цялата просветна…
Една любов я озари!
Но бързо всичко се удави
в горчиво езеро сълзи.
Започна като сън наяве,
а като орис я срази.
Превод от немски Венцеслав Константинов
Здравей, Валери! Не е ли това съдбата на повечето велики поети и философи?! На Диктеос и Уитман, на Елиът и Кавафис, в прозата – на Пруст и Джойс?! Тенденцията към опростачване и маймунизация на човека направи салоните на тези велики мислители и писатели празни и напълни кръчмите на Азис и публичните домове на естрадните стринки, стържещи на ръждясалата любовна струна от незапомнени времена насам.
Райнер Мария Рилке е велик поет, недостъпен поради дълбочината си за широката публика. Най-добрият му бългрски преводач е Николай Лилиев.