1934 – 1976

РАЗГОВОР С БУРГАС

Аз отдавна щях да те напусна,
непременно щях да си отида,
град Бургас,
завинаги от тебе.

Но изгубих много, много време
твоето море да убеждавам
в моя край със мен да дойде тайно,
да избяга заедно със мене
в една нощ, когато всички спят.

Не сполучих.
То не ме послуша.

И сега аз пия, пия често
и морето предизвиквам с думи
и с това сърцето си залъгвам.

Днес една сватовница ми каза:
че морето все пак ме обичало.
– Хей, Реджеб, морето те обича –
каза тя.
И аз почти повярвах.
Та човек с това се утешава –
иначе как може да живее.

ИЗПОВЕД

Тръгнах ей така,
босичък,
по голямата земя.

Изгоряха ми нозете.
Сърцето ми изгоря.

Не изгаряйте, нозе.
Сърце, не изгаряй.

Аз съм още
в началото на пътя,
в началото на пътя…

ТВОРЧЕСТВО

Приятели, отдавна не сте чували гласът ми.
Но как ще го чуете – аз не съм викал.
Дълго време мълчеше гласът ми,
дълго време не бях проговорил.
Но ето, сега от сърце ще извикам.
Ако сте пияни, ще изтрезнеете всички
и гласът ми ще чуете като нов.

Какво съм направил до днес!

Само малко светлина,
съвсем малко светлина
исках да донеса в стаята си –
светлина колкото пшеничен сноп
да донеса с ръцете си исках.
И големият ми син, който е седемгодишен,
пръв се притече на помощ с ръцете си детски.
Той нарисува слънце –
едно смешно, но истинско слънце.
Той нарисува гълъб, който кълве слънцето.

А малкият ми син,
който е само на пет години,
ту гледа към батко си, ту гледа към мене,
изумен от това, че слънцето е вече наше.
Всъщност истинското слънце
е кацнало на оня прозорец отсреща
и ни маха с ръка и се смее
като съседско момиче.

Всеки ден е така.
Отдавна е така.

Знам, слънцето маха с ръка
само на тези, които обича,
и флиртува така
само с тези, които обича.

Нека душата е жертва
на тази светла съблазън.
От тази светла съблазън е роден моят смях.
Моят смях, който не се побира
във вашите тесни мащаби.
Моят смях- цвят до цвят
върху дряновете напролет.

Моят смях – салкъм до салкъм
върху клоните на акациите.
Моят смях – вълна до вълна
върху синия гръб на морето.

И какво че вълните умират.
Моят смях не се плаши.
Моят смях е дошъл да живее
и да носи красота –
оптимистичният ми смях,
човечният ми смях,
малко странният ми смях.

Какво?
Вие мислите вече, че аз не живея?
Аз живея.
И пия от време на време
ту на масата, ту на тезгяха –
спокоен понякога, понякога нервен,
и често се влюбвам във всички красиви жени.
Но ако ме питате за кой път съм се влюбил,
просто не зная,
нека други ви кажат –
те обичат да държат сметка на хората за това.

И аз съм мислил за хората.
И мисля.
За света съм мислил.
И мисля.
За бъдещето съм мислил.
И мисля.

Когато е ставало нужда за нечие щастие,
много пъти мислено съм умирал
и пак съм възкръсвал
(само това можех да сторя,
нямах друга възможност).
Сега вече не смятам да умирам толкова лесно.

Изгубих това намерение, приятели мои.
Приятели мои, отдавна не сме се виждали.
Но нека оставим това настрана.
Събудете се.
Аз идвам при вас и ви нося малко
поезия не във чантата,
а във сърцето си.

СВЕТЛИНА

Тъмнината е бездушна.
Тайнствена е тъмнината.
Тебе скрива.
Него скрива.
Скрива всичко на земята.

Ала могат ли да скрият
бръчките ти по лицето
твоята добра усмивка,
дето идва от сърцето?

Само малък лъч да светне,
лъч, по-тънък от иглата,
и разкъсани, отстъпват
тайните на тъмнината.

*  *  *

Прозореца отворих
вятъра да влезе,
любовта да влезе…

Прозореца отворих,
но вратата не затворих.
Вятърът
и любовта
през прозореца влязоха,
през вратата излязоха
и не останаха в стаята ми.

Какво да се прави.
Вятърът,
както и да е,
той е свикнал без дом да живее.
Но любовта?
И любовта ли е като вятъра?
Защо и тя тръгна да скита със вятъра?
Трябва ли да търся и нея?

Ах, този хлапак – вятъра –
пак лудория направи набърже!
Докара ми толкова грижи –
не бих се ядосвал ако можех
и аз лудории да върша
както преди.

Преди
бях като птица –
без умора летях подир свойте измислици.
А сега?
Сега трябва пеш да вървя
подир вятъра, който отнесе
със себе си и любовта,
за да я превърне в есен.

Нямам друг изход,
ще тръгна
през девет планини в десета,
защото чувствам
как тайно трепти сърцето ми
като малко планинско езеро,
което
сънува в оранжевите нощи
един вятър,
една любов..