Когато насочим поглед в предихристиянските времена, ще открием, че пратеници на Бога са идвали на Земята и са се явявали на хората, правели са се разбираеми на хората.
Най-великият, слязъл на Земята Божи Пратеник, Христос, беше също едновременно онзи, който можа да се изяви последен в най-великото земно събитие без съдействието на човека. Сега ние живеем във времето на откровението на Михаел. То е също така налице както другите откровения. Обаче то не се налага вече на човека, защото човекът е навлязъл в своето развитие на свободата.
Ние трябва да отидем насреща на откровението на Михаел, трябва да се подготвим така, че той да изпраща в нас най-мощните сили, да осъзнаем свръхсетивното в непосредствената околност на Земята. Трябва да осъзнаете, какво е дадено в това откровение на Михаел за хората на настоящето и на близкото бъдеще, когато хората свободно ще се приближат до него. Трябва непременно да осъзнаете, че днес хората се стремят към решението на социалния въпрос от остатъците на стари състояния на съзнанието. Всичко, което е могло да бъде решено от стари състояния на съзнанието на човечеството, то е вече решено. Земята се намира вече в низходящия клон на нейното развитие.
Изискванията, които възникват днес, не могат да бъдат решени с мислите, които са получени от старите времена, от миналите състояния на човешкото съзнание. Тези изисквания могат да бъдат решени само при човечество, което е развило едно ново устройство на душата. Задачата, която имаме, е тази: да действаме така, че това ново устройство на душата да дойде сред хората. Ние виждаме днес положението на човечеството, бих могъл да кажа, като нещо, което подтиска нашите души, като един ужасен кошмар, виждаме, че хората не могат да излязат от представите, които са развивали в течение на хилядолетия.
Ние виждаме днес как текат почти автоматично резултатите на тези хилядолетия стари представи, които са изгубили вече цялото си съдържание и всъщност не съдържат нищо друго, освен словесните черупки. Навсякъде между нас се говори за човешки идеали. Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча зов, който можем да преведем на нашия език така: „Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето“.
Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от старото състояние, от старото устройство на душата. Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата. Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората. От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем.
И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка. Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с философски светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус. Още той е знаел нещо за духовното, което действа през умиращата нервна система на човека. Но същевременно е изказал изречението: „Аз мисля, следователно съм“. Това е точно противоположно на истината. Когато мислим, ние не сме, защото в мисленето имаме само образа на действителното.
Ние не бихме имали от мисленето нещо, ако с мисленето бихме се намирали в действителността, ако мисленето не би било само огледален образ. Ние трябва да осъзнаем огледалния характер на нашия мисловен свят. В момента, в който осъзнаем този огледален характер на нашия мисловен свят, ние ще апелираме към един друг извор на действителността в нас. За този извор иска да ни говори Михаел. А това значи: трябва да се стараем да познаем нашия мисловен свят в неговия огледален характер, тогава ще работим против луциферическото развитие.
Защото това луциферическо развитие има пълния интерес да влее в мислите субстанция и да ни представи лъжливата илюзия, като че в нашето мислене има субстанция. Но в нашето мислене няма субстанция, то е само образ, в него има само образ. Ние ще почерпим субстанцията от нещо друго, от по-дълбоките слоеве на нашето съзнание. Това е едното. Ние се нуждаем само от съзнанието, че нашите мисли ни правят слаби, тогава ще апелираме към силата на Михаел, защото той трябва да бъде духът, който ни показва онова в нас, което е по-силно от мисълта, докато ние сме научили чрез нашата цивилизация да насочваме погледа предимно върху мисълта и чрез това сме станали слаби хора, защото сме считали мисълта за нещо действително. Дори и да се отвръщаме от чисто абстрактната интелигентност, ние вършим това само привидно, стоим под ужасния робски бич на интелигентността като модерни хора и не изпращаме от по-дълбоките слоеве на нашето същество в самите мисли онова, което трябва да бъде в тях.
Второто нещо е: да внесем в нашите желания, в нашата воля онова, което следва само от една такава действителност, която трябва да признаем като свръхсетивна. Аз често съм споменавал това тук, че несериозното вземане на свръхсетивния характер на Тайната на Голгота си е отмъстило горчиво. Аз обърнах вниманието Ви върху един възглед, като например този на либералния богослов Адолф Харнак. Такива либерални богослови съществуват много и те спокойно признават: от историческите документи не може да бъде намерено никакво доказателство за действителността на Тайната на Голгота.
Да, да се докаже исторически по същия начин, както може да се докаже съществуването на Цезар или съществуването на Наполеон, не може да се докаже исторически съществуването на Христа Исуса. Защо? Защото в Тайната на Голгота пред хората трябваше да бъде поставено събитие, до което човечеството не трябва да има никакъв сетивен достъп. За да се научи човечеството именно чрез Тайната на Голгота да се издигне до свръхсетивното, затова не трябваше да има никакво сетивно, никакво външно сетивно историческо доказателство. С това обаче на нас ни се обръща вниманието върху две неща, към които трябва да се насочим.
Първо да познаем в непосредствения сетивен свят, следователно в човешкия, животинския и растителния свят свръхсетивното, този е Михаеловия път. И неговото продължение: в този свят, който ние самите познаваме като свръхсетивен, да намерим Христовия Импулс. Ние говорим за това, че чрез Тайната на Голгота Христовия Импулс е влязъл в Земното развитие, първо в развитието на човечеството, съединил се е с него. Хората казват, че не го виждат. Да те не ще могат да го виждат дотогава, докато се мамят и по отношение на самия човек, докато виждат нещо съвършено друго, а не кой е в действителност човекът. В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в човека нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме у нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс сред нас, а не да го търсим само чрез външни жестове, чрез външните изрази.
Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва във възпитанието на това съзнание, което предварително вижда в човека едно свръхсетивно същество.
Като Ви обрисувам това, аз ви обрисувам същевременно най-дълбоките импулси на социалния въпрос. Защото абстрактният съюз на народите не ще реши международния проблем. С тези абстракции не можем да обединим хората по лицето на Земята. Обаче духовете, които водят хората в свръхсетивното, и за които ние говорихме през тези дни, те ще обединят хората.
Външно днес човечеството върви към тежки борби. И по отношение на тези тежки борби, в началото на които едва се намираме – аз често пъти съм споменавал това тук – и които довеждат до абсурдност старите импулси на Земното развитие, не съществуват никакви политически, икономически или духовни лечебни средства, които са взети от аптеката на старото историческо развитие. От това, което иде от старите времена, произхождат ферментите, които поставиха първо Европа на ръба на нейната пропаст, които ще подготвят една борба по цялата Земя. Срещу това водене до абсурдност на човешкото развитие може да действа единствено онова, което води хората в пътя на духовното: пътят на Михаел, който намира своето продължение в пътя на Христос…
………………………..
От „Мисията на архангел Михаил. Откровение за истинските тайни на човешкото същество“ – Трета лекция, Дорнах, 1919 г.