…И ВРЪЗКАТА МУ С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
Съществата от душевния и духовния свят не могат да бъдат предмет на външни сетивни възприятия. През време на физическия живот човекът живее едновременно и в трите свята. Той възприема нещата от сетивния свят и на свой ред им въздейства. Съществата от душевния свят оказват влияние върху човека чрез техните сили на симпатия и антипатия; обаче човешката душа също се намесва в душевния свят чрез своите влечения, страсти и желания.
Духовното естество на нещата се отразяват в нашия мисловен свят; а самият човек, като мислещо духовно същество, е поданик на „царството на духовете“ и взима участие във всичко, което става в тази област на света. От горното следва, че сетивният свят е само една малка част от обкръжението на човека. Всред цялостното обкръжение тя изпъква с известна самостоятелност, понеже е достъпна за нашите сетива, което не се отнася за душевните и духовни процеси, макар че те също принадлежат към този свят. Както едно парче лед, който плува над водата, но поради определени свойства се отличава от нея, така и сетивните неща са „вещества“ от обкръжаващия ни душевен и духовен свят; те се открояват в света, благодарение на определени свойства, които ги правят сетивно възприемаеми.
Те са – образно казано – сгъстени душевни и духовни образувания; тъкмо това „сгъстяване“ ги прави достъпни за сетивата. Както ледът е само една форма, в която водата съществува, така и сетивните неща са само една форма, под която са скрити душевните и духовни Същества. Ако се проумее този факт, ще се разбере и друго: както водата може да се превърне в лед, така и духовният свят може да премине в душевния свят, а този последният – в света на сетивата. От тази гледна точка става ясно защо човекът може да размишлява върху сетивните неща.
Защото има един въпрос, който всеки мислещ човек би трябвало да си зададе, а именно: в какво отношение се намира мисълта, която аз пораждам в главата си за един камък, и самият този камък? За хората, притежаващи особено дълбок усет за външната природа, този въпрос застава с пределна яснота пред тяхното духовно око. Те наистина усещат взаимната връзка и хармонията между човешкия мисловен свят от една страна, и природният свят – от друга страна.
Великият астроном Кеплер изразява тази хармония по следния начин: „Божественото призвание, което подтиква някои хора да изучават астрономията, е просто вписано в света, но не в думи и срички, а в самите неща, съгласно сходството, съществуващо между човешките понятия и сетива от една страна, и небесните тела и констелации – от друга страна“.
Само защото нещата и предметите от сетивния свят не са нищо друго, освен сгъстени духовни Същества, човекът може да се издигне до тях и да ги разбере в своето мислене. Сетивните неща произлизат от духовния свят; те представляват само една друга форма на духовните същества; и когато човек обхваща нещата с помощта на своите мисли, тогава неговата вътрешна същност просто се обръща от сетивната форма към духовните първообрази на тези неща. Да разберем дадено нещо чрез мислите, може да бъде сравнено с процеса, чрез който едно твърдо тяло минава през огъня, за да се превърне в течно, така че химикът да го изследва в неговата течна форма.
В различните области от „царството на духовете“ се намират духовните първообрази на сетивния свят. В петата, шестата и седмата област тези първообрази все още са в зародишно състояние, а в четирите по-низши области те се оформят като духовни образувания. Човешкият Дух долавя само едно смътно отражение от тези духовни отражения, когато чрез своето мислене се опитва да разбере сетивните неща. А как тези духовни образувания са се сгъстили в сетивния свят, това е въпрос за този, който копнее за духовно разбиране на обкръжаващия го свят. За сетивното наблюдение, този обкръжаващ свят първоначално се разделя на четири ясно разграничени степени: минерално, растително, животинско и човешко царство.
Ние възприемаме минералното царство със сетивата и го разбираме чрез мисленето. Когато формулираме една мисъл за дадено минерално тяло, ние имаме работа с два елемента: физическия предмет и мисълта. Следователно, редно е да си представим, че физическият предмет е една сгъстена мисловна същност. Обаче минералите си взаимодействуват по външен начин: те се докосват, привеждат се в движение, нагряват се и т. н. Този начин на външно взаимодействие може да бъде изразен чрез мислите. Човекът изгражда определена мисъл за това, как минералните предмети си взаимодействуват външно по един строго закономерен начин.
Така неговите единични мисли се разширяват по един общ мисловен образ на целия минерален свят. Този мисловен образ също е отражение на първообраза, от който води началото си целият минерален свят. В духовния свят той съществува като едно неделимо цяло.
В растителното царство към външните взаимодействия между физическите предмети се прибавят и явленията на растежа и размножението. Растението израства и възпроизвежда други, подобни нему растения. Към всичко онова, което посреща човекът в минералното царство, сега се прибавя и животът. Ако дори накратко размислим върху този факт, ще се видим озарени от нова светлина. Растението притежава силата да възпроизвежда своята жива форма. Междинното място в сред безформените минерални вещества – каквито са газовете и течностите – от една страна, и живите форми на растителното царство от друга страна, се заема от кристалите. В лицето на кристалите ние виждаме прехода от безформения минерален свят към живата формообразуваща способност на растителното царство.
В този външно-сетивен формообразуващ процес, характерен за минералното и растителното царство, се осъществява сетивно сгъстяване на един чисто духовен процес, когато духовните зародиши от трите по-висши области на „царството на духовете“ прерастват в духовни образувания, но вече в по-низшите области. На процеса на кристализация в духовния свят – като негов първообраз – съответствува преходът от безформения духовен зародиш в организирана форма. Ако този преход се сгъсти до такава степен, че да може да бъде възприеман от сетивата, в сетивния свят се изправяме пред минералния кристализационен процес.
Обаче в рамките на растителния живот ние също откриваме един организиран духовен зародиш. Само че тук, растителният вид запазва в себе си живата формообразуваща способност. При кристала духовният зародиш, постигайки съответната форма, изгубва своята формообразуваща способност. В растителния живот свойствата на духовните зародиши от висшите области на Царството на Духовете остават непокътнати. Следователно, растението е също форма като кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила. Освен формата, която идва от първообразите, в растението работи и една друга форма, която носи отпечатъка на духовните Същества от висшите области. При растението сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите, градивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата. Физическото око вижда лилията, която днес е малка, а след време пораства. Обаче градивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите сетива.
За да се наместят в света на формите, духовните зародиши слизат една степен по-долу. В този случай Духовната Наука говори за елементарни царства. Ако обозначим първичните Същества които все още нямат никаква форма, като първо елементарно царство, сетивно невъзприемаемите Същества, предизвикващи растежа на растенията, принадлежат към второто елементарно царство.
В животинския свят към растежните и размножителните способности се прибавя усещането и инстинктът. Те вече са проявления на душевния свят. Всяко същество, надарено с тях, принадлежи към този свят, получава от него различни впечатления, и съответно упражнява върху него определени въздействия. А всяко усещане, всеки инстинкт, който се поражда у едно животно, идва от дълбините на животинската душа. Обаче формата е по-устойчива, отколкото усещането и инстинкта. Дори може да се твърди, че променливата форма на растението се отнася към втвърдените форми на кристала така, както животът на усещането към устойчивата растителна форма.
В известен смисъл растението е изцяло погълнато от своите пластични, формообразуващи сили; през целия си живот то непрекъснато възпроизвежда нови и нови копия на съответната първоначална форма: най-напред корените, после листата, цветовете и т. н. Животното се развива до една завършена форма и се затваря в нея, отдавайки се на своя подвижен сетивен и инстинктивен живот Този живот се разиграва в душевния свят. Характерни за растението са растежът и размножението, а за животното – усещането и инстинктът.
За животното те са онази безформена сила, която непрекъснато търси нови форми. В крайна сметка последните водят своето начало от първообразните процеси, разиграващи се в Царството на Духовете. Обаче те се проявяват именно в душевния свят. Към динамичните, градивни, физически невидими Същества, които управляват растежа и размножението, в животинския свят се присъединяват и други, които са слезли с една степен по-долу в душевния свят.
Следователно, в животинското царство съществуват безформени Същества – използващи душевни обвивки – които пораждат усещания и инстинктите. Те са истински създатели на животинските форми. Науката за Духа определя областта към която те принадлежат, като трето елементарно царство.
Освен свойствата, присъщи на растенията и животните, човекът е надарен и със способността да преработва своите усещания в представи и в мисли, както и разумно да ръководи своите инстинкти.
Докато при растението мисълта се проявява като форма, при животното тя се проявява като душевна сила; в последния случай мисълта се проявява сама по себе си, в своята собствена форма. Животното е душа; човекът е дух. Духовната същност е слязла с една степен по-долу. При животното тя изгражда душата. При човека тя прониква в самия материален свят. Духът присъствува направо в човешкото физическо тяло. И тъкмо защото влиза в една сетивна обвивка, той може да се прояви само като онова смътно отражение, което представлява самата мисъл за Духа. У човека Духа се проявява в рамките и условията на физическия мозъчен организъм.
Обаче в замяна на това, Духа се превръща във вътрешна същност на човека. Тъкмо мисълта е формата, която безформената духовна същност приема у човека, както при растението тази духовна същност приема „формата“, а при животното – „душата“. Следователно, доколкото човек е мислещо същество, извън него не съществува никакво елементарно царство, което да е ангажирано с неговото развитие. Неговото елементарно царство действа непосредствено в неговото сетивно тяло. Само доколкото той е сетивно същество с определен облик, в него работят елементарни Същества, близки до тези, които срещаме сред растителния и животински свят. Обаче мисловният организъм при човека изцяло се определя от вътрешната страна на неговото физическо тяло.
В духовния организъм на човека, в неговия мозък, или изградената до съвършенство нервна система имаме пред себе си видимият израз на онези невидими свръхсетивни Същества, които работят в растителния и в животинския свят. Ето защо, ако животното има себеусещане, човекът разполага със себесъзнание. В животинското Духа усеща себе си като душа; той все още не възприема себе си като дух. Едва при човека Духат възприема себе си като дух, въпреки че – в резултат на физическите условия – това става единствено под формата на смътно отражение на Духа, каквото представляват човешките мисли.
В този смисъл, троичният свят се подразделя по следния начин:
1. Царството на първообразните безформени същества (първо елементарно царство)
2. Царство на съществата, създаващи формите (второ елементарно царство)
3. Царство на душевните същества (трето елементарно царство)
4. Царство на готовите форми (кристали)
5. Царство на съществата, чиито физически форми са видими, но за изграждането на които работят съществата, създаващи формите (растително царство)
6. Царство на съществата, чиито физически форми са видими, но за изграждането на които – освен съществата, създаващи форми – работят и съществата, които се проявяват в душевната област (животинско царство)
7. Царство на съществата, чиито физически форми са видими, но за изграждането на които – освен съществата, създаващи формите, и тези, проявяващи се в душевната област – работи и самият Дух под формата на мисли, изграждащи сетивния свят (човешкото царство)
Оттук може да се направи изводът за това, как основните съставни части на инкарнираното човешко същество са свързани с духовния свят. Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и разсъдъчната душа могат да бъдат разглеждани като сгъстени в сетивния свят първообрази на царството на духовете.
Физическото тяло идва като резултат от факта, че духовният първообраз на човека е сгъстен до степента на едно сетивно явление. Ето защо това физическо тяло може да се обозначи като едно Същество, или Същества, от първото елементарно царство, сгъстени до физическа форма.
Етерното тяло възниква поради обстоятелството, че получената по този начин форма, става подвижна благодарение на други Същества, чиято деятелност се простира в сетивния свят, макар че те остават физически видими. Ако искаме да охарактеризираме тези Същества още по-добре, следва да допълним, че те имат своя произход в най-висшите области от царството на духовете, а по-късно, във втората област, формират себе си като първообрази на живота. Като такива първообрази на живота, те действуват в сетивния свят.
По сходен начин Съществата, които изграждат астралното тяло, имат своя произход в най-висшите области от царството на духовете, а в третата област те формират себе си като първообрази на душевния свят и като такива действат в сетивния свят. А разсъдъчната душа се изгражда благодарение на това, че първообразът на мислещия човек формира себе си в четвъртата област от царството на духовете, и вече, като мислещо човешко същество, непосредствено действа в сетивния свят. Ето как е поставен човекът в сетивния свят, ето как духът работи върху неговото физическо тяло, върху неговото етерно тяло и върху неговото астрално тяло.
Ето как Духът се проявява в разсъдъчна душа. Следователно, духовните първообрази работят над трите по-низши тела на човека под формата на Същества, които в известен смисъл са извън него; едва в своята разсъдъчна душа човек започва съзнателно да изгражда своята собствена личност.
Свръхсетивните Същества, които работят върху неговото физическо тяло, са същите, които изграждат минералната природа. Върху етерното тяло работят онези свръхсетивни същества, които срещаме в растителния свят, а върху астралното му тяло – невидимите свръхсетивни същества, които живеят в животинския свят. Ето как различните светове си взаимодействат в хода на мировото развитие. Светът, в който живеем, е видим израз на това сложно взаимодействие. Когато обхващаме сетивния свят по този начин, ние стигаме и до разбирането на свръхсетивните Същества от съвсем друг вид, които не принадлежат към описаните четири природни царства.
Един от възможните примери имаме в лицето на това, което наричаме „народностен дух“. Духът на един народ не се проявява непосредствено във физическия свят. Той живее в усещанията, чувствата, влеченията, които са общи за целия народ. Това свръхсетивно Същество изобщо не се въплъщава физически. Както човекът постига видимата сетивна форма на своето тяло, така и „народностният дух“ изгражда своя облик с помощта на субстанциите от душевния свят. Душевното тяло на народностния Дух е като облак, в който живеят всички хора от даден народ; поривите на този народ ние долавяме в душите на неговите представители, обаче тези пориви съвсем не бликат от тези души. Който си представя народностния Дух по друг начин, се задоволява с един схематичен мисловен образ, лишен от смисъл и живот, задоволява се с една празна абстракция.
Същото бихме казали и за онова, което се нарича „духът на една епоха“ или „дух на времето“. Да, по този начин духовният поглед се разширява, обхващайки множество други, по-низши и по-висши свръхсетивни Същества, които живеят в обкръжението на човека. Хората, притежаващи способността за духовно виждане, възприемат тези Същества и могат да ги описват. Към низшите разновидности на свръхсетивните Същества принадлежат тези, които изследователят на духовния свят нарича Саламандри, Силфи, Ундини, Гноми. Не би трябвало да твърдим, че подобни описания представляват точното изображение на съответстващата им свръхсетивна действителност. Защото в този случай светът, за който те загатват, би бил не духовен, а грубо материален.
Тези описания илюстрират една духовна действителност, която може да бъде онагледена само символично. Естествено, този, който се доверява единствено на сетивните възприятия, ще разглежда тези Същества като рожба на суеверие и разюздана фантазия. Разбира се, за физическите очи те остават невидими, защото не притежават материално тяло. Суеверието се състои не в това, че хората приемат тези същества за действителни, а в допускането, че те могат да приемат физически облик. Съществата от този вид взимат участие в изграждането на света и човек се среща с тях, щом навлезе в по-висшите светове, скрити за физическите сетива.
Суеверни са не тези, които в описанията на ясновидците виждат образи от духовната действителност, а тези, които вярват в сетивното им съществувание, както и онези, които смятат, че отхвърляйки сетивния образ – трябва да отрекат и Духа.
Има и други свръхсетивни Същества, които не слизат до равнището на душевния свят; техните обвивки са изтъкани от силите, които откриваме в царството на духовете. След като човек „отвори“ за тях своето духовно око и духовно ухо, той започва да ги различава и се превръща в техен спътник. Сега, след „отварянето“ на духовните възприемателни органи, за човека стават разбираеми много от нещата, които по-рано му бяха чужди и непонятни.
Около него се разлива светлина; сега той вижда истинските принципи на това, което в сетивния свят е само тяхно следствие. Сега той разбира всичко онова, което без отворено духовно око е длъжен да отхвърли или да му противопостави твърдението, че „на небето и земята има много повече неща, отколкото си въобразява нашата школска мъдрост“.
По-фините и духовно чувствителни хора стават неспокойни, когато предусетят около себе си един друг свят, различен от сетивния, където трябва да се движат пипнешком, както слепецът пристъпва сред физическите предмети. Само ясното познание за тези по-висши области на съществуванието и дълбокото вникване в разиграващите се там свръхсетивни процеси могат наистина да укрепят човека в усилията му да изпълни своята велика мисия. След проникването в това, което досега беше скрито за сетивата, човешкият живот се разширява до такава степен, че индивидът е в правото си да заяви: „целият ми живот преди този момент, изглежда само като един бегъл сън“.
Глава от „Теософия – Въведение в свръхсетивното познание и мисията на човека“