ТАОИЗЪМ
Тук му е мястото да поговорим за друг лечебен метод, малко познат, който заема похватите си от психологията, за да въздейства върху физиологията; за него ще трябва да кажа поне няколко думи.
При жълтата раса – китайците и японците – народът си служи с естествена фармакопея. Между тях се намират освен това лекари, чиято много любопитна наука произхожда, чрез самобитна редица от умозаключения, направо от онези крайно метафизични (отвлечени) схващания, на които китайският мъдрец Лао Дзъ дал преди двадесет и шест века окончателен вид. Главните черти на тяхната система, според Маджиоа – първият европейски писател, който е имал добросъвестността, преди да заговори за таоизма, да мине през неговото обучение, са следните:
В долната част на човешкото устройство се намират:
1) Твърдото (плътско) тяло.
2) Кръвта – проводник на живота.
На горната част се намират:
7) Волята, Божествената искра, душата, самосъзнанието, човешкото „аз”.
6) Разумът, разсъдъкат, свързването на представи и понятия.
По средата се намира като посредник, астралният организъм, надарен с топлина, с движение, със светлина; той изгубва своята поляризация в зависимост от това, дали се привързва към тялото или към духа (чиято поляризация усвоява); този астрален организъм се подразделя на:
3) Топлина – в белите дробове.
4) Животворен дъх, движение – в сърцето;
5) Светлина – в мозъка.
И така, съставките 1 и 2 се намират вън от живия организъм; съставката 1 е възприемлива, но бездеятелна; тя е кора, мъртвешка глава (caput mortuum – израз, с който старите алхимици означавали твърдата останка на своя анализ); седмата съставка е свободен, господар, безстрастен.
Съставките 5 и 6 не могат да бъдат засегнати по същество, тъй като произлизат от съставката 7; съставките 1 и 2 не подлежат на пряко нападение от външни болестотворни носители; всички болести с изключение на повреди от веществени случаи, малокръвие и загниване, влизат в човека само чрез съставките 3, 4 или 5.
Ако болният бъде прегледан навреме и ако има нормално физическо здраве, лекарят –таоист може да установи психическа диагностика и впоследствие да предприеме съответното психическо лечение. Неговият метод почива, следователно, на разсъждения върху психофизиологични сведения. А тъй като има предвид, че ще трябва да действа върху изтънчена съставка – животоносния дух, той и неговите церове ще бъдат твърде енергични: отрови и ревулсивни средства (церове, които отвличат болката от някой първостепенен орган и я пренасят към друг, по-малко важен).
Старците, малокръвните и изродените не намират никакво спасение в този метод.
Учените от жълтата раса прекарват дълго обучение, защото тяхната работа е често пъти наследствена; те се отличават с остроумна и смела логика; имат доверие в заветната наука, получена по предание; освен това целият народ им вярва непоколебимо; затова винаги успяват в лекуванията, за които се залавят.