Защо смъртта трябва да бъде тежка? Защото духовните и физическите мъки пречистват подсъзнанието.

Как става това? Единственият начин да се понесат мъките – това е да се извисиш духом над тях, да пренесеш опорната точка от тялото, което се мъчи, върху духа. Този естествен процес се извършва автоматично. Страдащият човек става по-духовен.

Изследванията на механизма на полевата информация ни дава право да кажем, че цялото човечество сега се намира в положение подобно на описаното и по отношение на него сега се извършва включване на аналогичен механизъм.
Аз изследвах кармата на човечеството. (Истина е, че влизането в нея е много опасно.) Главното нарушение на законите, допускано от човечеството, е започналото в десети век отричане от Божественото, отиването до засилен прагматизъм. Това нарушение присъства в полето на всеки човек, който сега живее на Земята.

Кармата на нашето „социалистическо“ общество освен това съдържа и няколко пакета с негативни програми: програма за унищожаване на мъже и жени поради силна привързаност към материалните блага, която е била включена в периода 1909 до 1937 година, програма за ненавист към хората, включена в края на миналия век, и програма за унищожаване на бащата, брата и сина също поради силна привързаност към материалните блага. Затова е толкова сложен животът в Русия.

Ако не осмислим и не осъзнаем тези програми и не можем да ги премахнем, ние до безкрайност ще делим заводите и фабриките, докато не отработим програмите чрез мъки и страдания.

Това е пътят, който съм преминал от изучаването на магията и знахаретвото през медицината и етиката към философията на днешния свят. В основата на съществуването на Вселената са информационните процеси. „В началото бе Слово.“

Това, което ние наричаме Вселена, от моя гледна точка е могло да се появи в резултат на отделяне на Единното начало, което винаги е съществувало и което наричаме Бог, съставено от две части: едната – веществото, другата – информационното поле. Във всяка от тях противоположната съставка присъства в непроявено състояние. Условие за съществуването на противоположностите е техният постоянен взаимен преход една в друга. Полето се стреми да стане вещество, веществото се стреми да стане поле.

Натрупването на енергийни връзки във веществото е проява на процеса на преход на материалната съставка в информационна. Обратният процес може да се извърши като увеличаване плътността на веществото, неговата маса или възникване на по-сложна организация.

Ако разгледаме Слънчевата система, то целта на нейното съществуване е създаването на все по-сложни елементи в Слънцето, създаване на сложни информационни връзки за сметка на появата на нови планети, създаване на планетите на сложни информационни структури на основата на органиката като нова степен в повишаването на информационната плътност. Целта на съществуване на всяка звездна система е създаването на живот върху нея. Това, което ние наричаме дух, се намира над информационното поле и веществото.

При достигане на определена плътност веществото се превръща в информация. Сингуларността (състояние на материята, концентрирано някога в една единна точка) е Вселената, фините нива на полето – това е отсъствие на вещество, време и пространство, тоест точка. Точката се стреми да премине в безкрайност, безкрайността се стреми да премине в точка. Във всяка точка от полето на Вселената има непроявена информация за цялата Вселена, с други думи точката е непроявена безкрайност, безкрайността е непроявена точка.

Съществуват две теории за произхода на звездите. Според първата – на Кант и Лаплас – те са се появили в резултат на сгъстяване на междузвездното вещество. Втората на академик Амбарцумян – говори за възникването на звездите от „черните дупки“. Нестабилността в поведението на младите звезди, мощните взривни процеси, ставащи в тях, от гледна точка на автора на теорията, говорят за остатъците в тях на протовещество. В духа на гореизложената концепция, свързана с моите изследвания, възникването на звездата може да се разглежда като диалектически процес на преход на информацията във вещество, резултат от „оплождането“ на междузвездното вещество от информационния блок, което се реализира като вещество от черната дупка.

Възникването на звездите е резултат от взаимодействието на две начала: проявената и непроявената Вселена. Процесите, ставащи в звездните недра и в живия организъм, са идентични. Това са процеси на преход на енергия във вещество и обратно. Развитието на Вселената – това е разрив на единството на физическо ниво, на ниво вещество и усилване на единството на информационно-полево ниво, диференциация и все по-голямо многообразие на физическо ниво и все по-голямо единение на полево ниво. На определен етап различията между физическата и полевата съставна част изчезват, започва нов етап на развитие.

И така, съществува противоречие. Вселената си остава точка на полево ниво и едновременно се разширява, като създава ново вещество, време и пространство. Развитието се извършва по принципа на махалото: ориентацията се променя от посоката на информационното единство към физическото разделение.

Всеки обект във Вселената може да се смята за процес и в същото време всеки процес също е обект. Във всеки процес и обект се извършват колебателни движения от информационното единство към физическата диференциация, физическата диференциация трябва да съответства строго на духовното единство. Условие за развитието на тези две противоположности е наличието на трети елемент, осигуряващ непроявеното присъствие на една противоположност в друга. Тази роля се изпълнява от енергията, която е посредник, определящ развитието на Вселената.

Информацията, енергията и веществото съставляват единно цяло. Разбирането за това съществува отдавна, например в християнското учение за Светата Троица (Бог Отец, Бог Син и Бог Дух).

Всеки обект в своето развитие повтаря цикъла на развитието на Вселената. Като остава абсолютно единен на финото полево ниво, той се диференцира на физическо ниво. За диференциацията на физическо равнище е необходим изпреварващият процес на духовното, който гарантира повишената здравина при физическото разединение. Налице е явният приоритет на духовното. По този начин законът за единството и борбата на противоположностите изглежда така: съществуващото нищо изтръгва от себе си своята противоположност, за да се превърне после в нещо съвършено ново.

Сега ще преминем към въпроса за произхода на живота. Според диференциацията на физическия свят трябва да нарастват и тенденциите за повишаване на единството на ниво поле от най-фините слоеве към по-грубите. Степента на единство се проявява на тези нива, на които по-рано не се е проявявала.

С нарастването на нееднородността степента на единството в една ограничена част на пространството се повишава толкова, че обектът се обособява от Вселената, отделя се от нея. Довеждането му до обкръжаващото ниво на единство би означавало неговата гибел. Плътността на информация се увеличава толкова много, че възниква противостояние между обекта и околния свят. Животът е стратегическо единство на обекта с Вселената чрез тактическото й отрицание.

Ние можем да говорим, че животът на Вселената се е появил едновременно в цялото й тяло и е единен организъм, който продължава по-нататъшната й диференциация с непрекъснатата връзка и взаимодействието на всичките й съставки. Развитието на този процес, физическото разнообразие са възможни само при ориентация към първичните информационни процеси на единството.

Вещество, време и пространство – това е външна форма, информацията и духът – това е съдържанието. Съдържанието се реализира чрез формата, формата развива съдържанието. В основата на живота на всеки обект от Вселената са колебателните движения, последователната ориентация към информационните и физическите процеси. Тъй като човешкият живот е отражение на Вселената в миниатюра, процесите на преход на информацията във вещество в него протичат много по-бързо. Живият обект се отличава със степен на единство и скорост на прехода на информацията във вещество. Вероятно нарастването на единството и скоростта на взаимния преход са смисълът на развитието на живия обект.

Колкото по-висока е степента на вътрешното единство, плътността на информацията, толкова по-силно организмът се обособява от околния свят. Това е нещото, което ние наричаме развитие на съзнанието и личността. Процесът на физическо обособяване от околната среда е възможен само при нарастващото единение с Вселената. Процесът на единение с Вселената е това, което ние наричаме култура, процесът на обособяването представлява цивилизацията.

Културата ражда цивилизацията. Цивилизацията отначало отхвърля културата, а по-късно, за да не загине, се връща при нея като блудния син, за да повтори отново този процес на по-високо ниво и с по-голяма амплитуда. Ако връщането към културата се осъществява не на нужното ниво, това довежда до гибел на цивилизацията.

Прието е да се смята, че същността на закона на единството и борбата на противоположностите е тяхното примирение без взаимно унищожение. Главното условие за примирението на противоположностите е скоростта на техния преход една в друга. Главното различие на живата материя от неживата е скрито в скоростта на прехода на противоположностите една в друга, следователно целта на живота е усилване на проявата на духа в материята за сметка на увеличаване на скоростта на този преход.

Да си припомним махалото. При определена скорост на движенията съществуват две изключващи се състояния: движение на махалото наляво и надясно от центъра. Тези противоположни състояния могат да съществуват, без да се унищожават взаимно, само защото са раздалечени във времето.

Опитът да ги обединим, например за една секунда при скорост на махалото пет секунди, би означавало преустановяване на движението, спиране на развитието. А сега да си представим, че скоростта на движение на махалото се е увеличила до няколко удара в секунда. Значи трябва да се извърши обединяване на двете противоположни състояния без взаимното им унищожаване.

Животът на Земята се е появил като начин за запазване на нейното единство със Слънцето, отделило от себе си планетите, т. е. намалило степента на физическото единство и повишило информационното единство за сметка на физическото разкъсване. Следователно в общ план разделяне не е имало. Всеки обект във Вселената се стреми да изтръгне от себе си нещо противоположно на него на физическо ниво и да усили единството на информационно ниво за развитие на системата.

Майката, раждаща дете, и звездата, раждаща планети, правят едно и също. Физическото отделяне трябва да бъде компенсирано с духовно единство. Животът на Земята е потвърждение на процеса на реализация на единството на новата планета и Слънцето. От една страна, Слънчевата система се стреми към максимална физическа диференциация, а от друга, към информационно единство. Животът, който се е появил на Земята, се развива по тези закони.

На физическо ниво се извършва образуване на нови видове, увеличава се разнообразието от форми, а на полево се усилва степента на единството. Животът на Земята не само се е появил като единен организъм, но и продължава да съществува като единен организъм й да се управлява от системата за саморегулация, която се реализира на информационно-енергийно ниво. Целта на тази система е поддържане на съответствието в поведението на една част с интересите на цялото.

Колкото по-големи са енергийните възможности на едно звено, толкова повече то трябва да се ориентира към центъра. Ако връзката с центъра закъснява, а автономността на звената се увеличава, системата може да загине. Затова е неизбежно бракуването на звената, които разкъсват единството на системата.

Поведението на обекта трябва да съответства на информационните структури на целия организъм. Ако физическото, емоционалното и информационното поведение на обекта се разминава с програмата, заложена в информационното поле на системата, то полето на системата атакува полето на обекта. Извършва се деформация на полето на обекта с въвеждане на програми за унищожение, тоест връщане към изходното състояние. Такъв обект може да стане както отделният организъм, така и групата, нарушаваща законите на единството. Казано с медицински термини, здравето на духа определя здравето на тялото.

Информационното поле е първично по отношение на тялото и определя неговата съдба, характер и физическо състояние. Следователно можем да кажем, че главното условие за физическото здраве е знанието и спазването на законите за информационното поле на Вселената, законите на Единството, на Духовността и Любовта.

Сега скоростта на всички процеси на Земята толкова е нараснала, че изисква незабавно повишаване на физическата адаптация. Биогеносферата се променя стремително.

Тъй като информационните процеси във Вселената са първични по отношение на физическите, то въпросите на физическата адаптация са свързани на първо място с въздействието на информационните, духовните структури на човека. С това се обяснява масовото увлечение по магията, окултизма, йога и различни религиозни течения. Хората с възторг приветстват новопоявилия се месия или гуру, който обещава спасение и нова истина. Всички чакат готови решения, като забравят за това, че задължително условие за възраждането е тежката и мъчителна работа, същността на която отдавна е известна на човечеството: това е стремежът да се разбере околният свят, да се изследват неговите закони и да живеем в съответствие с тези закони.

/Енергийното ниво на хората в последните години рязко се увеличи. Това, което преди се е постигало с години упорит труд, сега е достижимо за няколко месеца. Възможностите на човека са нараснали така, както се променят възможностите на велосипедиста, седнал зад щурвала на самолета. Но ако психологията остане психология на велосипедист, а не на летец, е трудно да се възползваме от тези възможности.

Психологическите равнища на обикновения човек и на човека, получил достъп до възможностите за повишено енергийно въздействие върху живите и неживите обекти, трябва да се различават още повече. Моите изследвания показват, че сега на живата и неживата природа може да се нанесе вреда не само с физически действия или силна емоция, но даже и с невнимателна мисъл. Последствията от негативното въздействие нарастват е геометрична професия при повишаването на енергийните възможности на човека.

Информационно-енергийното въздействие върху живите и неживите обекти може да бъде много опасно. Агресията по отношение на един човек е програма за унищожаване на всичките му роднини и деца. Тъй като работи механизмът на полева саморегулация, то отрицателното въздействие се връща назад върху самия атакуващ и неговите роднини. Психологическата подготовка на човечеството рязко изостава от неговите енергийни възможности, може да се каже, че човечеството всъщност сега се намира в режима на самоунищожаването. Плодовете на това вече са около нас.