ЧЕРНИТЕ ХЕРОЛДИ

Има удари в живота, толкоз силни… Аз не зная
Удари като от божа ярост; сякаш преди тях
тинята на всичко изтърпяно
се е наслоила във душата… Аз не зная!

Те са малко, ала… Издълбават тъмни ями
във най-гордото лице и най-жилавото рамо.
Може би ще са на варварски атиловци конете
или черните херолди, пратеници на Смъртта.

Те са сгромолясването на христосовците на душата,
на една висока вяра, от съдбата поругана.
Тези удари страхотни са пращенето на хляба,
който още във вратите на пещта изгаря.

А човекът… Клетия… Очи обръща, както
да са сложили ръка на рамото му тежко;
лудите очи обръща той и всичко преживяно
като локва от вина се в погледа събира.

Има удари в живота, толкоз силни… Аз не зная!

УТАЙКА

Таз вечер както никога вали; и вече
не ми се и живее на света, сърце.

Приятна вечер. А защо и да не бъде?
Облича скръб и прелест; и жени облича.

Вали таз вечер в Лима. Аз си спомням
каверните на моята неблагодарност:
и моят леден блок въз полския ти мак
по-силен от вика ти: „Не бъди такъв!”

Цветята мои черни; варварския бой
със камъни и ледното пространство.
Мълчанието на твоето достойнство
с горещо масло края запечата.

И ето тази вечер, както никога, вървя
със този бухал, със това сърце.
Вървят девойки – други; и като ме виждат тъй печален
по мъничко за тебе вземат
от бръчките на моята дълбока болка.

Вали таз вечер, много дъжд вали. И мене
не ми се и живее на света, сърце.

СЪБУЖДАНЕ

Родих се в ден,
когато господ беше болен.

На всички е известно, че живея,
че съм проклет; ала не знае никой
за тоз декември януарски.
Защото се родих във ден,
когато господ беше болен.

Зей пустош
в метафизичния ми въздух.
Не се докосвайте до нея!
Отшелническото мълчание
подобно огън заговори.

Родих се в ден,
когато господ беше болен.
Послушай, брате мой, послушай…
Така. И нека си отида,
декември без да отвлека,
без да оставя януари.

Защото се родих във ден,
когато господ беше болен.

На всички е известно, че живея,
че дъвча…И не знае никой

защо във моя стих скрибуцат
гробовно тъмна мъка,
пълзящи ветрове,
разплитани от Сфинкса,
пустинен прорицател.

Известно е… И неизвестно,
че светлината е болнава,
а Мракът – гоен. И не знае никой,
че тайната сплотява всичко…
И тази дързост,
музикална и печална, възвестява
пладнешки брод от бряг към бряг.

Родих се в ден,
когато господ беше болен
тежко.

Превод Александър Муратов и Атанас Далчев