Из книгата на руската посветена Татяна Николаевна Микушина „ДОБРОТО И ЗЛОТО“
Личен прочит на „Тайната Доктрина“ от Е. П. Блаватска
Превод от руски: Румяна Илиева

В края на 90-те години на миналия век попаднах на Учението на Възнесените Владици. Това Учение беше дадено чрез американска организация Самит Лайтхауз и нейните Посланици, съпрузите Марк и Елизабет Профет. Прочетох практически цялата литература, издадена на руски език по линията на Самит Лайтхауз. Бях окрилена.
Мислех си, че ако се дадат на света онези знания, които намерих в това Учение, ако се даде разбирането за Доброто и Злото, светът ще се промени. Той не може да не се промени. Просто хората нищо не знаят. Трябва да им се разкаже.
Дори започнах да пиша книга, в която със свои думи преразказвах получените знания. По-долу привеждам две глави от тази книга.

Бунтът на Луцифер

По времето на древна Лемурия на планетата станала коренна промяна. Луцифер – Син на Зората, заемащ високо положение в божествената йерархия, се разбунтувал против Бога. Той бил велик Ангел, изтъкната личност с огромна сила да убеждава. Усъмнил се в Космическия Закон, в Йерархията на Светлината, той организирал бунт против Вселенския План.
Същността на този бунт е в това, че той избрал да служи на своето его, на своята личност, а не на Бога. Привлякъл със своето обаяние и логика на убежденията мнозина, които го последвали, „третината от небесните звезди“ (Откр. 12:4) и ги заставил да му се кланят и да му служат. Ето какво е написано в „Апокалипсиса“ за този бунт:
„И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето. И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му“ (Откр. 12:7-9).
Ангелите на Архангел Михаил и Архангел Гавриил успели да освободят висшите сфери от метежниците. Луцифер и ангелите му загубили светлината си и намерили убежище на планетата Земя. Сега Луцифер започнали да наричат дявол, неговия помощник и дясна ръка – сатана, а ангелите, които го последвали – паднали ангели.
Източник на енергия, на Светлина във Вселената е Бог. Онези, които се отричат от Бога, се лишават от енергия. Но за да съществуват, е необходима енергия. Какво да се прави? Светлина може да се вземе от тези, които я притежават. За падналите ангели е въпрос на живот и смърт да получат енергия.
Ако човек е в хармония с Бога, той получава божествена енергия за осъществяване целите на Бога. В онези далечни времена, населяващото земята човечество обитавало главно континента Лемурия, който се намирал на мястото, където сега се простират Индийският и Тихият океани. Човечеството владеело тайните на Космоса, които по-късно били или изгубени, или притежавани само от тесен кръг посветени.
Страната оглавявал цар, който същевременно имал висш духовен сан. Лемурийците почитали своя владетел, вярвали, че той представлява божество, но се кланяли на Единния, невидимия.
На континента и в колониите, разположени в Америка, Индия, Китай, почитали Бога като Баща-Майка. Вярванията в древна Индия частично запазили свещения култ към майката, разпространен в Лемурия и постепенно забравен с падението на човечеството. Нямало противоречия между науката и религията, науката била практическо приложение на религиозните истини и се занимавала с описанието на тези истини с помощта на символи и знаци.
Когато падналите ангели били изхвърлени на земята, невинното, не познаващо своеволие човечество се сблъскало с неизвестни за него твърдения: защо да почитаме онзи, когото не виждаме и не чуваме ? Реално е само това, което ни заобикаля, не е ли по-добре да се съсредоточим върху получаването на удоволствия от живота?

Падението на човечеството

И така, в съответствие с космическия закон, идвайки на земята, падналите ангели трябвало да се въплъщават в човешки тела. Видимите за нас тела са само обвивка, кожено облекло за душата. За да съществуват, е необходима енергия. Ако няма възможност да се получи енергия направо от Бога, се налага да се изхитрят и да я вземат от хората около тях. Затова е необходимо хората да бъдат доведени до състояние на дисхармония и объркване. Това се постига чрез насаждане на мисли и чувства, които не са в синхрон с Бога.
Защо да почитаме онзи, когото не виждаме и не чуваме? Защо да не използваме живота за получаване на удоволствия за себе си ?
Хората започнали да се откъсват от божествените истини и да постъпват така, както ги учели коварните подстрекатели. При това те губели светлината си и на хоризонтално ниво я вземали падналите.
По-нататък автоматично влизал в сила законът за възмездието или законът за кармата. Ако допускаме в съзнанието си небожествени мисли и чувства, ако извършваме небогоугодни действия, ние неизбежно се сблъскваме в живота с обстоятелства, когато сме принудени да правим избор, като проявим същото качество, което сме изкривили. Например, допуснали сме в ума си съмнение в това, че има Бог. Ние ще трябва да демонстрираме вярата си в много по-лоши условия.
Както вече знаем от описанието на Златния Век, хората можели да ходят по вода. Със загубата на вярата те изгубили това качество, както и способността да получават храна, предмети. Тези способности си отивали постепенно и сега било нужно отново да повярват в Бога, в справедливостта на Неговия Закон, а да се направи това станало много по-сложно.
Съзнанието на хората постепенно се стеснило, станало смъртно. Появила се завеса, отделяща висшите, божествени октави от света на формата. Била загубена връзката между безсмъртната, божествена част на човека и неговото низше съзнание, което постепенно се ограничило само с видимия за човешкото око свят.
А в ушите постоянно се набивала лъжата на падналите за това, че хората сами по себе си са богове и те със сила ще заставят да им се покорява природата, а и самият Бог. И в тази борба ще победи най-силният, а целта оправдава средствата.
Постепенно чувството на любов към всяко творение – от Бога до хората наоколо и даже буболечките – било подменено с крайна враждебност, завист, злоба, въжделение.
Падението било бързо. След няколко стотици години на планетата не останал нито един човек, който да се придържа към предишните правила за поведение.

Сякаш всичко е написано правилно. Но нещо ме спря от по-нататъшната работа над книгата. Това е трудно да се обясни. То е на нивото на интуицията. Стори ми се, че тук нещо не е както трябва или аз нещо недоразбирам.
Във всеки случай, прекъснах работата.
Беше 2002 година. Трябва да кажа, че от 2000 година се занимавам с медитативна практика. И ето, в хода на медитациите започнах да получавам разбиране и знания, различни от написаното в Учението на Възнесените Владици. Това беше друг поглед върху падналите ангели и Луцифер.
Помислих си, че съм „влязла“ не където трябва. Съзнанието ми в хода на медитациите възприемаше нова информация, след тях редовно записвах всичко, което идваше, но външното ми съзнание отказваше да приеме новата информация.
Оставиха ме на спокойствие, но не задълго. След година информацията отново започна да идва.
Тогава започнах да търся други, външни източници на информация, в които да се потвърждават знанията, получени от мен на финия план.
Някога отдавна бях чела „Тайната Доктрина“ на Е.П.Блаватска. И усетих потребност отново да се обърна към тази книга.

––––––––––––––––––––––––––––
През октомври тя /Блаватска – б.ред./ писала на Синет: „Много съм заета с „Тайната Доктрина“. Онова, което стана в Ню-Йорк (тя имала предвид картините на психографско ясновиждане – „внушения“, както ги наричала), се повтаря несравнимо още по-ясно и по-добре! Такива картини пред мен, панорами, сцени, допотопни драми!… Никога досега не съм чувала и виждала по-добре“.
И последният цитат, който трябва да илюстрира целта на предприетия от мен опит да възстановя Истината. Известен исторически факт е, че докато е била в Лондон, в края на живота си Блаватска е издавала списание, озаглавено „Луцифер”, което само по себе си й навличало допълнителни нападки и обвинения. Е. П. Блаватска писала в свое оправдание следното :

„Защо ме нападате, че съм нарекла списанието си „Луцифер“?… Това е прекрасно заглавие! Lux, Lucis – светлина; ferre – нося: „Носещ светлина“ – какво по-хубаво?… Само заради „Изгубеният рай“ на Милтън, Lucifer стана синоним на паднал дух. Първото честно дело на моето списание ще бъде да снеме клеветите и недоразуменията от това име, с което древните християни наричали Христос. Еасфорос – у гърците, Луцифер – у римляните, та нали това е името на утринната звезда, вестителка на ярката слънчева светлина. Нима самият Христос не е казал за себе си: „Аз, Иисус, …съм… утринната и светла звезда“ (Откр. на Св. Йоан, 22:16)?…Нека и нашето списание като бледа, чиста звезда на зората предвещава яркия изгрев на истината – сливане на всички буквални тълкувания в единна по дух светлина на истината !“.