Из книгата на руската посветена Татяна Николаевна Микушина „ДОБРОТО И ЗЛОТО“
Личен прочит на „Тайната Доктрина“ от Е. П. Блаватска
Превод от руски: Румяна Илиева

Темата за Доброто и Злото ще бъде непълна, ако не споменем Луцифер. Възможно е да бъде неочаквано за мнозина, ако не и за всички читатели това, че Тайната Доктрина не прави от Луцифер средоточие на Злото и личност, против която всички трябва да се борим. Ще се опитам да осветля темата, доколкото разбирам това.

Във всеки древен Пантеон на Бога, стоящ в центъра на този Пантеон, се приписвали двояки свойства. Озирис на египтяните, Зевс на гърците. Несъмнено всички тези древни вярвания са имали общ, още по-древен източник. Сменяли се названията, но основните събития, останали като предания, са неизменни.

Ахура Мазда на зороастрийците – древните перси – имал в качеството на своя противоположност, тъмна страна, противника Ариман или Ангра Майню. В една от диктовките, приети от Елизабет Профет, ясно е казано, че Ахура Мазда е тъждествен със Санат Кумара.

Точно така и Сатаната, Дяволът, Луцифер представляват сенчестата страна на Божеството, намиращо се във въплъщение.

Ахура Мазда е бил глава и синтез на седемте Амешаспенти, сравними със седемте сефироти на кабалистите или седемте Кумари на Индия.

Ахура Мазда в буквален превод означава Владика на Мъдростта. И седемте Амешаспенти или седемте Кумари, Елохими, седемте вдъхновяващи Богове на Египет, Халдея и всички останали страни са Владици, надарили човечеството с Разум. Колективно човечеството е техен Логос или Син.

И във всеки наш принцип намират отражение характерните признаци на тези извисени Същности.

И така, Владиците на Мъдростта пребивават в човечеството, те са принудени отново да се въплътят в тела на хора.

„Само веднъж докоснали тази планета на плътната Материя, белоснежните криле даже на най-извисения Ангел не могат повече да останат неопетнени, или пък Аватарът (или въплъщението) да бъде съвършен, защото всеки такъв Аватар е падение на Бога в раждане“.

„Зохар излага това твърде показателно. Когато „Пресветия“ (Логоса) пожелал да създаде човека, той призовал висшето Войнство на Ангелите и им съобщил своето желание, но те се усъмнили в мъдростта на това желание и отговорили: „Човекът няма да пребъде и една нощ за своя слава“ – за което те били изгорени (унищожени) от „Пресветия“ Господ. След това той призовал друго, по-низко Войнство и им казал същото. И те възразили на „Пресветия“: „Какво добро може да има от Човека?“ – казали те. Все пак Елохим създал Човека и когато Човека съгрешил, дошли Войнствата на Узза и Азаел и упрекнали Бога: „Ето го Синът Човешки, когото ти създаде“ – казали те. „Виж, той съгреши!“ Тогава Пресветия отговорил: „Ако вие бяхте сред тях [хората], щяхте да станете по-лоши от тях“. И той ги свалил от високото им положение на Небето до самата Земя; и „те се променили [в хора] и съгрешили с жените на Земята“. Това е съвършено ясно. В Книгата Битие (VІ) не се споменава нищо за тези „Синове на Бога“ като за понесли наказание. Единствен намек за това в Библията намираме в Посл. на Юда:

„И ангелите, не запазили своето достойнство, а напуснали жилището си, държи във вечни окови в мрака до съда на великия ден“.

И това означава просто, че „Ангелите“, осъдени на въплъщение, пребивават в оковите на плътта и материята, в тъмнината на невежеството до „Великия Ден“, който ще настъпи както винаги след Седмия Кръг, след края на „Седмицата“, в седмия Сабат или в След-Манавантарната Нирвана“.

„Защото в човешка форма и чрез нея те могат да станат прогресиращи Същества, докато природата на Ангелите е съвършено непреходна (не подлежи на превръщение); затова Човека притежава потенциалност, превъзхождаща способностите на Ангелите“.

„По такъв начин бог потъва в човека, а човекът се превръща в бог“[6].

„…Апостол Павел повтарял в своите Послания до Коринтяните: „ Не знаете ли, че ангели ще съдим?“

„…по такъв начин Луцифер – Дух Носител на Озарението и Свободата на Мисълта – метафорично се явява водещ фар, който помага на човека да намери пътя си през рифовете и плитчините на Живота, защото Луцифер е Логос в своя висш аспект и „Противник“ в своя низш – и двата тези аспекта са отразени в нашето Ego“.

Случаят с Луцифер е много показателен. Това е нагледно свидетелство, как догмата, разпространявана от църковните отци, напълно изопачила смисъла на първоначалното събитие. Луцифер, Синът на Зората, Лъчезарният Ангел, надарил човечеството с Разум, бил свален до положението на рогат „козел отпущения“, когото поколения християни сочели като главен виновник за всички беди и нещастия на тази планета. Впрочем, такава е била и си остава и до днес участта на всички Носители на Светлина. Примерът с Луцифер е още по-показателен с това, че неговото име се превежда от латински точно като Носител на Светлина.

И още по-забележително е, че тази метаморфоза е станала в описаните съвсем недалечни исторически времена. Още в ранните християнски времена един от римските папи взел името Луцифер. А през ІV век съществувала християнска секта, чиито членове се наричали луцифериани. Самият Иисус казвал за себе си: „Аз съм …утрената и светла звезда“, или Луцифер.

Наистина човечеството прилича на някого, който не помни рода си. То както и по-рано се намира във фазата на дълбок сън. А „Сънят на Разума ражда чудовища“, подобни на Дявола и Сатаната.

За да събудим историческата памет и да съживим съзнанието на онези, които са способни да възприемат Истината, ще посоча още няколко факти и цитати и ще ги оставя без коментар.

Помним още от предидущото повествование, че Владиците на Мъдростта влезли в онези представители на човечеството на Третата Раса, които били готови.

„Само шепичка от първите хора, в които искрата на Божествената Мъдрост светела ярко и само крепнела в напрежението си, докато в онези, които я насочили към злобни цели, подобна искра с всеки век ставала все по-слаба и по-слаба, само тя останала избран страж на Тайните, открити на човека от Божествените Учители. Сред тях били онези, които били в състоянието на Кумари от самото начало; и преданията нашепват това, което твърдят Съкровените Учения, а именно, че тези Избраници са били зародишът на Йерархията, която от тогава не е преставала да съществува. Както гласи Катехизисът на езотеричните Школи:

„Вътрешният Човек на първата*** само сменя тялото си за известно време; той винаги е същият, без да знае ни отдих, ни Нирвана, пренебрегвайки Девачан и оставайки постоянно на Земята заради спасението на човечеството… От седемте Девственици [Кумари] четири са се пожертвали за греховете на света и за обучението на невежите и ще останат до края на настоящата Манвантара. Макар и невидими, те винаги са тук. Когато хората казват за някого от тях „Той Умря“, знай – той е жив, само че в друга форма. Това са Главата, Сърцето, Душата и Семето на безсмъртното Знание [Джнана]. Ти никога няма да говориш за Лану, за тези велики [Маха..] пред множествата, като ги наричаш по име. Само мъдрият ще разбере“.

Но на друго място Блаватска все пак посочва имената на тези седем Свети Кумари, това са: Санак, Сананда, Санатана, Санаткумара, Джата, Водху и Панчашика.

Луцифер е латинското название на планетата Венера. Според Тайната Доктрина всяка от седемте човешки Раси получава своята светлина и живот от определена планета. Третата Раса е родена под Марс и Венера.

„Всяка действена мощ или сила Земята получава от един от Седемте Владици. Светлината идва от Шукра [Венера], която получава тройно количество и една трета дава на Земята. Затова те двете се наричат „Сестри-близнаци“, но Духът на Земята е подвластен на „Владиката“ на Венера“.

„Питагор нарича Шукра-Венера Sol alter – „другото (второто) Слънце“. От „седемте Чертога на Слънцето“ чертогът на Луцифер-Венера стои на трето място в християнската и еврейската Кабала. Зохар прави от него Обител на Самаел (Тайната Доктрина отъждествява Самаел, Сатаната и Дявола. Заб. Т.Н.). Според Окултната Доктрина тази Планета е Глава на нашата Земя и неин духовен праобраз“.

„Всеки грях, извършен на Земята, се усеща от Ушанас-Шукра… Всяка промяна на Шукра се усеща и се отразява на Земята“.

„Именно благодарение на фантастичното тълкуване на архаичното предание, твърдящо, че Венера се променя (в геоложко отношение) едновременно със Земята и затова каквото и да се случи на едната, се случва и на другата, и че техните взаимни промени са били многочислени и огромни, точно по тази причина Св. Августин повтаря това, като отнася някои изменения в очертанията, цвета и даже в орбитите именно към този теологически изтъкан характер на Венера-Луцифер“.

„Тъй като Венера няма спътници, алегорично се твърди, че Аспхуджит (тази „Планета“) е осиновила родената от Луната Земя, „която надрасла майка си и причинила много грижи“ – намек за окултната връзка между тези две тела. Управителят на (Планетата) Шукра толкова обикнал осиновеното си дете, че се въплътил като Ушанас и й дал съвършени закони, които в по-късните векове били пренебрегвани и даже отхвърлени“.

„Венера или Луцифер – Шукра и Ушанас – самата планета е Носител на Светлина за нашата Земя както във философски, така и в мистичен смисъл. В ранни времена това било добре известно на християните, тъй като един от първите римски папи, като Понтиф, носел името Луцифер“.

„Но в древността действително Луцифер или Луциферус било име на Ангелско Същество, оглавяващо Светлината на Истината, както и светлината на деня. В Евангелието на Валентин „Pistis Sophia“ се казва, че от трите Сили, излъчвани от Свещените Имена на трите Троични Сили (Τριδυνάμεις), Силата на София (Свети Дух, според тези гностици – най-културният от всички) пребивава на планетата Венера или Луцифер“.

„И сега е доказано, че Сатаната или Червеният Огнен Дракон,….. – и Луцифер или „Носителят на Светлината“ се намира в нас; това е нашият Ум, нашият Изкусител и Изкупител, нашият разумен Освободител и Спасител от чистия анимализъм. Без този принцип – еманация на самата същност на чистия божествен Махат (Разум), излъчващ се от Божествения Разум – ние несъмнено щяхме да бъдем не по-добри от животни“.