Теменуга Маринова е родена на 08.01.1964 г. в София. Живее във Варна. Завършила е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на стихосбирките: „Сладък живот“ (1996) и „Пристанът на кравите“ (2004). Участва в антологията „Български поетеси. Избрано“ на изд. „Еквус Арт“. Превежда от английски език. В неин превод излиза книгата „Стихотворения и поеми на Едгар Алън По“ (2001).

ИЗ „СБОГОМ НЕФЕРТИТИ”
Издателство „Фабер” 2009 г

ЛАМАНТИНИ

Стремително минават бреговете,
навлизат в Океана, а телата
естествено и бързо се променят
в безформени големи капки
от кожата –
някакъв приемлив спомен,
вързоп за небосклона на душата,
защото тя за първи път прохожда
без строгата структура на числата
и само себе си за пръв път изразява –
то значи всичко и навсякъде и всеки.
Светът отново сякаш се създава,
незащитен от ореола на яйцето.
Това е нищо, казвам, просто – нищо
и независимо от древната му сила,
мен повече страхът не ме привлича
и нямам никакво желание да се разбирам.
Достатъчно му се любувах доверчиво,
живях със него, любех се и светех.
Твърдяла съм от суета, че го презирам,
за да съм близо до среднощния му трепет,
но вече няма за какво да се тревожа,
защото слизам в паметта на Океана –
свободна, неопределена, грозна
като естетика, прозрение
и пяна.

* * *

Аз плача за теб
За сърцето ти плача сега
Ще видиш какво предстои
Ще видиш смирение свое
Непокорната твоя природа то ще смени
Повече няма да бъдеш достоен
За потока суетен и бърз
Ще видиш сред меката пръст
Как разцъфва глухарчето
После полита
Без да срещне клепача отворен
Ленивата твоя тъга
Без да пита
Аз плача за теб
За сърцето ти плача сега
Върху щит от щита ти изваян
Как от чуждо доверие натежава дъхът
Като цветенце мило разкаян
То бърза към друга земя
Заселва там своята свита
Слабата своя покорност раздава
То сега се прощава
Защото и лотосът пада
Защото и лотосът пада така
Аз плача за теб

* * *

Бедно куче, ти защо моя ден следиш?
Пламък зъл в добро око – стъпка на дервиш.

Бедно куче, ти защо в сън ми се яви
Със разкъсано ухо – сякаш на равин?

Бедно куче, ти защо влезе у дома?
„Исках да ме гали Бог с твоята ръка.”

* * *

Лора, Лорета,
бързо ела!
Виж, зад пердето
има пчела!
Рече Лорета:
Сега съм заета.
Ще си иде пчелата,
но не крещете.
Тихичко трябва
да й подскажете,
че е друга пътеката
към цветята в ливадите.
Но ако искате
съвсем да помогнете,
с най-тънкия дъх,
за който си спомняте,
без съжаление
и милосърдие,
запленени от нейното
деликатно усърдие,
отнесете я леко
далече оттук,
да й отдъхне сърцето
от тежкия труд.
Пчелата понякога
се изморява
всемира все с нежност
да защитава,
без право дори
да се брани, защото
ще нахрани смъртта
наместо живота.
Нито дух е, ни- плът,
а сълзица в тревата
от окото на Бога,
прашинка, която
е попаднала в него,
докато е създавал
човешката мъка
и човешката радост.

Тъй рече Лорета,
а пчелата разбра
и отиде да прави
сладък хляб за света.