ЧЕТВЪРТИ ИЗУМРУДЕН СКРИЖАЛ: РАЖДАНЕТО НА ПРОСТРАНСТВОТО

Чуй, о, човеко, гласа на мъдростта, чуй гласа на Истината, на Атланта. Даром ти давам моята мъдрост, събрана от времето и пространството в този цикъл; аз, господарят на тайните, Слънце на утринта, Тот, учителят на хората, аз съм от Цялото.

Много отдавна през моето детство лежах под звездите на отдавна потъналата Атлантида, мечтаейки за тайните на хората много по-високо. Тогава в сърцето ми трепна копнеж да завоювам пътеката, която води до звездите. Година след година търсех мъдрост, нови познания, следвах пътя, докато накрая моята Душа с родилни мъки се откъсна от оковите и се понесе надалеч. Свободен бях от робството на земните хора. Освободен от тялото, летях като светкавица в нощта. Сега търсех мъдрост до края на пространството много отвъд познанията на смъртния човек.

Душата ми пътуваше свободно далеч в пространството и безкрайния цикъл на светлината. Странни и отвъд познанието бяха някои от планетите, велики и огромни, надхвърлящи мечтите човешки. Въпреки това открих Закон в цялата му красота, който действа чрез тях и между тях, както тук между хората. Душата се стрелна нататък през красотата на безкрайността, далеч в пространството политнах с мислите си.

Там си починах на красива планета. Хармонична мелодия изпълваше въздуха. Големи и величествени форми като звезди в нощта движеха се в порядък, издигаха се в хармония и равновесие, символи на Космическия закон.

Много от звездите, край които минах в пътуването си, много от човешките раси в техните светове се издигаха нависоко като утринни звезди, други се спускаха надолу в тъмата на нощта. Всяка звезда и всички раси се борят да се издигнат нагоре, катерят се по висините и изучават дълбините. Понякога напредват в области на ярка светлина, понякога живеят в мрак и отново се изпълват със Светлина.

Знай, о, човеко, че Светлината е твоето наследство. Знай, че мракът е само було. В твоето сърце е запечатана вечна светлина, чакаща мига, в който свободата побеждава, за да снеме булото на нощта.

Открих неколцина, достигнали небето. Бяха свободни от пространството, макар все още да бяха хора. С мощта, която е основа на всички неща, далеч в космоса те построиха планета, теглена от силата, която тече през Цялото; сгъстявайки, сливайки небето във форми, които растяха както те желаеха. Превъзхождаха в науката те всички раси, могъщи в мъдростта, синове на звездите.

Дълго време почивах, наблюдавайки тяхната мъдрост. Видях ги да създават градове направо от небето, гигантски по растеж и злато, изградени от първичния елемент, основа на цялата материя.

Далеч в миналото бяха те завоювали небето, свободни от робството на тежкия труд; бързо създадоха в ума си мисъл-форма и тя растеше.

Оттам душата ми се забърза през Космоса, виждайки непрекъснато нови и стари неща; научавайки, че човекът наистина е роден в космоса, Слънце на Слънцето, дете на звездите.

Знай, о, човече, каквато и форма да обитаваш, тя със сигурност е подобна на звездите. Твоите тела не са нищо друго, освен планети, които се въртят около своите главни слънца. Когато добиете светлината на цялата мъдрост, ще бъдете свободни да греете в небето: едно от Слънцата, които осветяват космическия мрак, един от родените в космоса и израснал в Светлина. Точно както звездите с времето губят своята яркост, като светлината им преминава във великия извор, така, о, човече, и твоята душа преминава нататък, оставяйки назад мрака на нощта.

Родена от първичното небе, изпълнена със сиянието, което тече от извора, в плен на небето, около нея, тя въпреки това непрестанно пламти, докато намери свободата. Вдигни нагоре пламъка си от мрака, отлети от тази нощ и ще бъдеш свободен.

Пътувах през пространството и времето, знаейки, че душата ми най-накрая бе пусната на свобода, знаейки, че сега мога да следвам мъдростта, докато накрая не стигнах до сфера, скрита от познанието, непозната за мъдростта, простираща се отвъд всичко, което знаем. Сега, о, човече, когато добих това познание, душата ми литна щастлива, защото сега бях свободен. Слушайте, вие родени в космоса, чуйте моята мъдрост: знайте, че и вие също ще бъдете свободни.

Послушай отново, човеко, моята мъдрост. След като я чуеш, и ти също можеш да живееш и да бъдеш свободен. Ти не си от Земята, а дете на безкрайната космическа Светлина.

Сега на теб давам знания, свобода да крачиш по пътя, който аз извървях, показвайки ти наистина как чрез усилията си утъпках пътека, която води до звездите. Вслушай се, човеко, и знай за своето робство, знай как да се освободиш от тежкия труд. От мидата на мрака ще се издигнеш нагоре, ще бъдеш едно със Светлината и звездите. Винаги следвай пътя на мъдростта. Само така можеш да се издигнеш отдолу. Съдбата на всеки човек го води напред в извивките на безкрайното Цяло.

Знай, човеко, че целият космос е подреден. Само чрез Ред си едно с Цялото. Редът и равновесието са Законите на космоса. Спазвай ги и ще бъдеш едно с Цялото.

Онзи, който следва пътя на мъдростта, трябва да бъде открит за Цветето на живота, да разширява съзнанието си навън от мрака, през времето и пространството на Цялото.

Първо чакай дълбоко в тишината, докато не се освободиш от желанието, от копнежа да говориш в мълчанието. Победи чрез мълчание робството на думите. Въздържай се от ядене, докато не победиш желанието за храна, което е робството на душата.

После легни в мрака. Затвори очите си за лъчите на Светлината.
Разположи силата на душата си в средата на твоето съзнание, отърси я от робството на нощта. Постави в съзнанието си изображението на онова, което си желал. Представи си мястото, което искаш да видиш. Вибрирай напред-назад с твоята сила. Освободи душата от нейната нощ. Трябва яростно да люлееш с всички сили, докато накрая душата ти се освободи.

Безсилни са думите за мощта на пламъка на Космическото, увиснало в сфери, непознати за човека, могъщо и уравновесено, движещо се в порядък, музика и хармонии, далеч надвишаващи човешките. Говори то с музика, пее с цветове, пламък е то от началото на вечността на Цялото.

Вие сте искра от тази пламък, о, деца мои, горящи с цвят и живеещи с музика. Чуйте гласа и ще бъдете и вие свободни. Свободното съзнание е едно с Космическото, а То едно е с Реда и Закона на Цялото.

Не знаеш ли, човече, че от мрака Светлина ще пламне, символ на Цялото?
Казвай тази молитва за добиване на мъдрост. Моли се за идването на Светлина за Цялото.

Могъщ Дух на Светлината, която Космоса осветят, издърпай моя пламък по-близо до теб. Издигни огъня ми от мрака, доближи го до огъня, който е Едно с Цялото. Повдигни душата ми. Дете на Светлината, не се отвръщай. Привлечи ме, докато се стопя в твоята пещ; Едно с всички неща и всички неща в Едно, Едно с Ума.

Когато освободите душата от робството, знайте, че мракът си е отишъл от вас. Завинаги може да търсите из пространството мъдрост, неограничена от вериги на плътта.

Напред и нагоре в утрото свободно се стрелкай, Душа, към царството на Светлината. Движи се в порядък, движи се в Хармония, движи се свободно с Децата на светлината.

Търси и знай моя ключ към Мъдростта. Така, о, човеко, със сигурност ще бъдеш свободен.