Ден първи
1.
Днес, днес, днес
е сватбата на царя.
Ако за това си ти наречен
и от Бог на радост си обречен ,
изкачи върха далечен ти,
на него се издигат храма три.
Съзреш ли този празник чуден
остани до края буден!
Чистотата своя опази!
Не се ли къпеш в бистрите води
тази сватба ще ти навреди.
Който щастието не преследва смело,
изостава. И олеква неговото дело.
2.
Човешки беден род, ако не бе
така надменен твоят идеал,
то всеки бог от древното небе
на земята рая би ти дал.
Но гордост нечовешка те опива
в измамата дълбоко те заравя.
Веригата в душата ти се впива
и само майка ми не те оставя.
Тя иска с доброта да те спаси,
със светлина теши те тя. И ето,
ако й вярваш, ще те възвиси.
Вдигни глава нагоре, към небето.
За празника, сега узнаваш ти,
дарява ти се милост и пощада.
Издигнатият нека да трепти,
спасение го чака за награда.
Смирено обгърнете го в захлас:
спасението, пратено от нас.
3.
При вас, стоящи брат до брат,
идва изборът пресвят,
що майка с милост ви оказа
и грешните с любов помаза.
Да не разчита на късмета,
този, който в мрака крета.
Щастието в миг застига те
ако скъсат се веригите.
Царството ми се отваря
за слуга, за господаря.
Който беше подчинен,
ще се възвиси до мен.
Щом на малко си обречен,
дава ти се тронът вечен.
Не унивайте, накрая,
ще се озовете в рая.
Ден втори
1.
Птичко мъничка, възпей,
Бога в чистите си песни!
Светлите си трели влей
в хор от ангели небесни.
Който радост ти създава,
той засища те и храни.
И със слава те дарява,
и лекува всички рани.
Лудост, гордост, лоши нрави
ще измамят всяка вяра.
Малка господ те направи,
ала пак по своя мяра.
Червей с бъдеще безславно,
как да се сравнявам с Бога?
Праща той на нас поравно
радост и присъда строга.
Щом откажеш да грешиш,
бързо ще се утешиш.
Не залитай по миража,
тук сърцето е водач.
Ако с присмех те накажат,
не потъвай в стон и плач.
Господ, дето всичко знае
ще се вгледа в теб накрая.
Заб. Стиховете са преведени от Наталия Андреева
За четящите немски тук ще направя едно пояснение. Голямата отдалеченост във времето е довела до това, че текстът на „Химическа женитба“, приписван на Йохан Валентин Андре, е бил „преведен“ от старо на новонемски от д-р Валтер Вебер.
Според мен това не може да се нарече превод, а е по-скоро адаптация, и дори не това, а ново написване на книгата. Вторият текст е особено далече от оригинала в „преведените“ стихове. За преводача е мъчително да избира дали да работи по оригинала, или по неговата адаптация.
За да не бъда голословна, давам тук оригинала и „превода“ на новонемски на второто стихотворение от Първия ден на книгата. За знаещите езика няма да бъде трудно да разберат, че разликите са очевидни, защото старонемският от 15-ти век не е така непостижим за разбиране, както би се сторило на някого от пръв поглед. Да, правописът е много променен, но не и думите. Поради консервативността на германците, можем да си позволим да влизаме в техни текстове дори отпреди пет века.
За някого такава груба намеса в авторския свят на друг човек може да изглежда кощунствено, но какво да се прави, това в литературата и превода е позволено, дори когато се превежда от един език на… същия.
Оригинал:
Wann sichs nicht thet erheben,
Das arm Menschlich geschlecht,
Wer jhm viel guts gegeben,
Von meiner Mutter recht,
Weils aber nit will folgen,
Bleibt es in solchen sorgen,
Noch will mein liebe Mutter,
Ansehen ihr Vnarth nicht,
Last jhre schöne Gütter,
Zu viel kommen ans Liecht,
Wiwol solchs geschicht gar selten,
Damit sie auch was gelten,
Sonst helt mans für ein Gdicht,
Darumb dem Fest zu ehre,
Welchs wir heut feyren thun,
Das man jhr Gnad vermehre,
Ein gut Werck will sie thun,
Das Seil wird man jetzt sencken,
Wer sich daran wirdt hencken,
Der selb soll werden los.
„Превод“ на д-р Вебер:
Wär so vermessen nicht dein Streben,
O, armes menschliches Geschlecht,
Wie vieles würden sie dir geben,
Die Erdengötter, die gerecht.
Dich aber macht der Hochmut kirre
Und jagt dich tiefer in die Irre.
So stöhnst du nun in schweren Ketten,
Allein die Mutter läßt dich nicht,
Sie will mit Güte dich erretten
Und tröstet dich mit Himmelslicht.
Drum schaue hoffend nur nach oben,
Wer ihr vertraut, wird bald erhoben.
Zum Feste, das wir heute bringen,
Sei seltne Gnade euch beschert:
Wer sich mit Kraft empor mag schwingen,
Dem sei Erlösung nicht verwehrt.
Umklammert ihn mit frommen Händen,
Den Rettungsanker, den wir senden.
Както виждате, променени са не само думи, смисли, но и са пропуснати строфи. Пълен римейк, ако трябва да говорим с езика на киното днес.