Съвместна публикация с издателство „Фрувег – ПЗП“

……………………………..

Първи аспект

За растението на трите принципа, какво дърво или живот ражда всеки принцип в себе си или от себе си. Как трябва да се изследва и познава началото на природата.

Първа глава

За първото растение и живот, от първия принцип

Разглеждаме го така, сякаш съществува само и не се смесва с другите – онова, което представлява негова възможност. Нека не го разбираме така, че може да стои само и несмесено в някое земно Божие творение; а да се научим да изследваме и основаваме центъра на природата (Centrum Naturae) и да различаваме Божието същество от природата.

1. Ние виждаме и намираме, че всеки живот е есенциален; и намираме също, че съществува във волята, защото волята е движението на есенциите.

2. И на нас ни се струва, сякаш огън скрит лежи във волята, защото волята винаги се вдига срещу огъня и иска да го събуди и запали.

3. Защото ние разбираме, че всяка воля без събуждането на огнените есенции е невъзможна, като да е родена няма (безсловесна) без живот, без чувство, разум и същност. Тази воля прилича на сянка без същество, защото няма водач, а потъва и се оставя да я тласкат и водят, като мъртво същество, което виждаме по сянката му, която няма есенция.

4. Ето защо една неесенциална воля е нямо същество, което не разбира и не живее; и все пак е една фигура в бездънното вечно нищо, защото е привързана към телесните неща.

5. Докато волята без есенция е няма и без същество, то тя в есенцията е същество и образ според есенциите, и се образува според есенциите, защото животът на волята се ражда от есенциите.

6. И така животът на есенциите е синът, а волята, вътре в която се намира фигурата на живота, е бащата на есенциите, защото не може да възникне есенция без воля, тъй като волята е първопричина на желанието, което е първопричина за есенциите.

7. Тъй като първичната воля е безначалност (Ungrund), като едно вечно нищо, то ние я познаваме като подобна на огледало, в което някой вижда своя образ, подобна на живот, но не е живот, а фигура на живота, и фигура на образа на живота.

8. Така ние познаваме вечното безначално извън природата като подобно на огледало: Защото то е подобно на око, което вижда, но няма нищо, с което да вижда, защото зрението е без същество (същност), бивайки породено от същество (същност), т. е. от есенциалния живот.

9. Така ние познаваме, че вечното безначално извън природата е воля, подобна на око, вътре в което е скрита природата: Подобно на скрит огън, който не гори, който съществува и не съществува – той не е дух, а форма на духа, като отражението в огледалото, защото всяка форма на духа се вижда в отражението или в огледалото, но няма нищо, което окото или огледалото да вижда, ами виждането е само в себе си, защото няма нищо пред него, което да е по-дълбоко. Подобно е на огледало, което съхранява образа на природата, но не схваща природата, а и тя също не схваща отражението на картината в огледалото.

10. И така едното е свободно от другото, но огледалото наистина съхранява в себе си картината: То хваща картината, но е безсилно срещу отражението, защото не може да го запази, защото когато картината излезе от огледалото, то е само блестящо сияние, и неговото сияние е едно нищо, но цялата форма на природата е скрита в него, като едно нищо, и е истинна, но не е есенциална.

11. Така ние познаваме и разбираме вечната скрита Божия мъдрост като подобна на едно вечно око без същество; тя е безначалното, но всичко вижда, всичко от вечността е било скрито в нея, от което тя има своето зрение. Тя обаче не е есенциална, както сиянието в огледалото не е есенциално, а хваща всичко, което се появява пред него.

12. И също така и вечната воля, която също е без същество, трябва да разбираме по същия начин като Божия Дух; защото както няма зрение без Дух, така няма и Дух, който да не вижда. И да разбираме, че зрението се проявява от Духа, бидейки негово око и огледало, в което се проявява волята; защото зрението прави една воля, в която безначално дълбокото (der Ungrund der Tiefe) без число не може да намери нито начало (Grund), нито цел. Така неговото огледало влиза в себе си и прави начало в себе си, което е воля.

13. Така огледалото на вечното око се проявява във волята, и ражда на себе си едно друго вечно начало в самото себе си: това е неговият център или сърце, в което от вечността е първопричината на зрението, и чрез който център волята става подвижна и водеща, а именно водеща на онова, което центърът поражда.

14. Защото всичко се обхваща от волята, тя е едно същество, което във вечното безначално, в самото себе си е първопричина за себе си, влиза само в себе си и прави центъра в себе си, обхваща се в себе си – но с обхванатото излиза от себе си, проявява се в сиянието на окото, и така се проявява от съществото в себе си и от само себе си: това е самото то, но спрямо природата (т. е. спрямо осезаемата същност) е нищо, защото е всичко, и следователно първопричина за всичко.

15. И така ние тук вътре разбираме вечната същност на Троицата, с безначалната мъдрост: защото вечната воля, която обхваща окото като огледало, в което се намира вечното зрение като негова мъдрост, е Отец. А вечното обхванато в мъдростта (защото обхващането хваща едно начало или център в себе си от безначалното в началото) е Синът или Сърцето, защото той е словото на живота, или неговата същност, в която волята се проявява със сиянието.

16. Влизането в себе си до центъра на началото е Дух, защото той е, който от вечността намира винаги онова, което е нищо. Той изхожда от центъра на началото и търси във волята. Така се проявява огледалото на окото, т. е. на мъдростта на Отец и Син. И така мъдростта се намира пред Божия Дух, който проявява безначалното в нея, защото нейната добродетел, в която се проявяват цветовете на чудесата, се разкрива от Отца на вечната воля чрез центъра на неговото сърце или начало, с излизащия Дух.

17. Защото тази мъдрост е изреченото, което Отец изрича от центъра на сърцето със Светия Дух, и се намира в божествените форми и образи, в сиянието на Светата Троица Божия – но като Дева без раждане, тя не ражда цветовете и фигурите, които се проявяват в нея и проявени се намират в началото и същността – а всичко заедно е една вечна магия и живее с центъра на сърцето в себе си, и с Духа излиза от центъра и се проявява в окото на Девичата мъдрост без край и ограничение.

18. Защото както същността на Бог няма начало, което да Му е първопричина, и Той да идва от него, също и Духът-Воля няма начало, където да почива, негова цел или място, той се нарича чудесен, а Неговото слово или сърце, от което той изхожда, се нарича вечна сила Божия, а волята, която ражда в себе си сърцето и силата, се нарича вечно колело.

19. Така същността на Бог, по всички краища и места в дълбочината на безначалното, е подобна на колело или око, защото началото има винаги край, и не е намерено мястото му, защото то самото е мястото на всички същества и пълнотата на всички неща, но от нищо не се обхваща или вижда: Защото то е око в самото себе си, както пророкът Йезекил в глава 1 е видял в една фигура, във въвеждането на духа на неговата воля в Бог, защото неговата духовна фигура била въведена в мъдростта Божия, с Духа Божи, където той получил зрение, и наистина така е било.

20. Така разбираме, че божествената същност живее в Троица в безначалното, в самата себе си, но ражда едно начало в себе си, което е вечното слово или сърце, което е центърът или целта на покоя в божеството, но не го разбираме като същност, а като троичен Дух, където всеки е първопричина за раждането на другия.

21. Същият този троичен Дух не е измерим, делим или начален; защото не е намерено мястото му, и той е също безначалното на вечността, който сам се ражда в себе си в началото: И не може да се измисли или намери място или обиталище, където троичният Дух да не присъства и да не е във всички същества; но той е скрит за съществото, живеещ в себе си, като същество, което отведнъж изпълва всичко, но не живее в съществото, а самото то има същност в себе си: както познахме началото и безначалното, как двете се съотнасят едно към друго.

22. Така разбираме вечността: I. Как е било преди времената на творението на този свят. II. И разбираме също, каква е божествената същност сама в себе си без принцип. III. Какво е вечното начало в безначалното и вечният край в неговото собствено, родено в себе си начало, като центъра на словото, което слово самото е център. IV. И вечното раждане на словото във волята, в огледалото на вечната мъдрост, в Девата без раждаща жена или без раждане от вечността към вечността.

23. Но в същата Дева на мъдростта Божия е вечният принцип, като скрит огън, който се познава както в огледало по неговите цветове; и се познава от вечността към вечността във фигурата, и се познава също във вечността във вечното безначално в мъдростта.

24. И в същото огледало, където се разкрива принципът от вечното безначално, е видяна същността на трите принципа, както Троицата с нейните чудеса, в безначална дълбочина във вечността.

25. И ние сега разбираме, че първият принцип (22. I) в безначалното е магически, защото се поражда желание във волята: Поради което неговото желание и нежелание да ражда също е магическо, като желанието и нежеланието да породи другия принцип.

26. И така го разбираме в първия и втория принцип само като Дух, без осезаема същност, а после като желание да се породи третият принцип, където Духът на първите два принципа иска да остане в покой, и да се разкрие в притчата.

27. Всеки принцип има свой център, и ето центърът на първия принцип се намира в магическото качество, и неговият център е огън, който не може да съществува без същност, защото той жадува и желае същност.

28. И първия принцип трябва да разбираме така, че безначалната воля винаги е в центъра на безначалното като желание, в който център винаги се ражда вечното слово, защото волята желае центъра като словото или сърцето.

29. И второ той желае сърцето да се разкрие; защото в безначалното няма разкриване, то е едно вечно нищо, тишина без същност или цветове, нито добродетел – и ето в това желание цветовете стават сила и добродетел, но безначалното остава скрито в себе си, и никога няма да се разкрие, защото то не е нито светлина, нито сияние или величественост, а троичен Дух в себе си, който няма качества, каквито имат съществата.

30. Така трябва да разбираме съществото на най-дълбокото божество без природата и извън нея.

31. По-нататък трябва да разберем, че вечната воля на божеството желае да се разкрие от собственото си начало в светлината на величеството си, и затова ние познаваме първоначалната воля на Отца като желание да се роди Синът и да блесне величеството на Отца. Това става по два пътя: 1. Първият път е към центъра на словото. 2. Вторият път е към светлината или към разкриването на словото. И намираме, че всяко желание е привличащо, макар в безначалното да няма нищо, което да може да бъде привлечено. Желанието обаче се зачева само и прави бременна другата воля на Отец, която се проявява като величествена светлина от центъра на словото Му или сърцето Му.

32. Ето сега сърцето на светлината е бременно и първоначалната воля на природата е бременна: И ако никое от двете не се прояви, не може да бъде роден принципът.

33. Трябва също така да разберем, че Отец ражда природата като първия принцип от първоначалната воля, за да се развие природата в огъня до най-високото съвършенство. Тогава Той ражда втория принцип, във и от другата воля за словото, като пожелава разкриването на словото в светлината на величеството. Тъй като огънят на другия принцип в светлината на величеството е изпълнение на другата воля, като кротост, която е противна на първия принцип и потушава неговия гняв и го поставя в есенциална същност като във вечен живот, защото огънят е скрит в светлината, и дава мощната си сила на светлината, тъй като са свързани във вечна връзка и едното без другото не би било.

Превод от немски: Николай Димитров Стефанов