Една съвременна притча
Ленивият вятър неохотно влачеше по асфалта няколко листа, колкото да заработи дневната си надница и да припечели нещо за прехраната на многобройното си семейство от духове, ангели и облаци невидими за човешкото око елфи. Той от дълго време се скиташе самотен из града и затова с цялото си сърце се зарадва на малката фигура, която се зададе в дъното на празната улица.
