Нещо остро сякаш я пробожда през тялото, не, по-скоро през съзнанието, това е рязък, неприятен звук, будилникът ли звъни така или отново пищи телефонът? Ани излиза от здрача като от стая без прозорци, светлината я заслепява за миг, после отново става тъмно като в рог. Докато идва на себе си, тя осъзнава, че лежи в хола, паднала е на пода, навярно й е прилошало. С мъка се изправя и се подпира на библиотеката, след това с усилие намира часовника. Единадесет е, ако не е спрял.

Прочетете още Наталия Андреева ПОРТРЕТ НА АНИ – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ →