Из „Беседи с Бокар Римпоче”

– Ръкополагането ви означава ли за вас настаняване в манастира?
– Там заживях една година по-късно. Тогава бе решено, че ще се връщам при родителите си на всеки шест месеца или всяка година. Но едва на деветгодишна възраст, след първата си среща с Кармапа, се състоя истинското ми посвещение и обучението ми започна. Първите два часа от деня, от три или четири часа сутринта, бяха посвещавани на четене на Свещените Писания. Към шест часа сутринта пиех чай с учителя ми. Учебният ми ден завършваше към осемнадесет часа. Лягах си заедно със слънцето.

Прочетете още Пако Рабан „КАРМАТА И СВОБОДНИЯТ ИЗБОР“ – ВТОРА ЧАСТ →