Архив по месеци: април 2016

Бойко Златев – ИНТЕРВЮ

boyko

 

Съвместна публикация с КНИГИ-НЮЗ

Стоян Вълев, редактор на КНИГИ NEWS:

– Ето че и Бойко Златев напусна потъващия кораб, именуван „България”… Защо бягате?

– Не е бягство. Просто следвам звездата си. Надявам се един ден тя да ме върне отново в България и тогава да мога да бъда по-полезен на страната си, отколкото досега.

Прочетете още Бойко Златев – ИНТЕРВЮ

Сент Ив д’Алведр АРХЕОМЕТЪРЪТ – 1

КЛЮЧ КЪМ ВСИЧКИ РЕЛИГИИ
И ВСИЧКИ ЗНАНИЯ НА ДРЕВНОСТТА

Синтетична реформа на всички съвременни изкуства

fig1

ПРЕДГОВОР 

към българското издание

В повечето случаи пътешествията в загадъчните светове започват от вътрешния духовен мир на човека. Именно той му отваря вратата към невидимото и непознатото, където в далечината се явяват планинските хребети на страната на духа Туле, каньоните и пещерите на загадъчната Шамбала и храмовете на невидимата Агарта. Един от странниците, търсещи светлината на истината в непознатите предели, е и Жозеф (Йосиф) Александър – маркиз Сент-Ив д ’Алведр.

Прочетете още Сент Ив д’Алведр АРХЕОМЕТЪРЪТ – 1

Николай Райнов ИИСУС ХРИСТОС

Съвместна публикация със списание „Палитра“ на Бойко Златев, Канада

ПОСЛЕДЕН ОТ БОГОВЕТЕ

(поема)

1

ХРИСТОС – алмазена ЗМИЯ, извита
по звездното небе на всички векове.
Аз искам – огнено длето в гранита
на исполински обелиск да изкове
лъчистата извивка
на светлата Змия,
обвила в звездна сянка цялата земя.

Прочетете още Николай Райнов ИИСУС ХРИСТОС

Мишел Муние КАТАРСКОТО БОГОМИЛСКО ХРИСТИЯНСТВО – СЕДМА ЧАСТ

angel

 

КРАТКИ ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ /1/

1. Присъствие на катарското богомилство в Европа

Богомилският прелом – обрат в историята

Тогава, през Х век (към 935 година), в България се появява сред духовенството в български манастири, в самата обикновена църква, движението на Богомилите, етимологично „обичаните от Бога“ (Богу мили), наричани също добрите човеци от народите, християни или тъкачи…

Прочетете още Мишел Муние КАТАРСКОТО БОГОМИЛСКО ХРИСТИЯНСТВО – СЕДМА ЧАСТ

Васил Славов „КАК СВЕТЕХА СТУДЕНО…“

„Как светеха студено портокалите по черните си клони…“

Виждам водорасловата разпиляност на косите ти и острия ти профил, Изгнанико. Христо.

„Там някъде, на дъното на Самотата… Родина. – пишеш ти.
– Изгнание е тя – и нищо повече!“

Прочетете още Васил Славов „КАК СВЕТЕХА СТУДЕНО…“