„Как светеха студено портокалите по черните си клони…“

Виждам водорасловата разпиляност на косите ти и острия ти профил, Изгнанико. Христо.

„Там някъде, на дъното на Самотата… Родина. – пишеш ти.
– Изгнание е тя – и нищо повече!“

Прочетете още Васил Славов „КАК СВЕТЕХА СТУДЕНО…“ →